Преди седмица, на 12 декември, започна демонтажът на паметника на Съветската армия, който предизвика истинска истерия сред защитниците на социализма в България и привържениците на проруските партии БСП и "Възраждане".

През тази една седмица "Възраждане" и БСП опитваха всякакви акции, за да демонстрират желанието си за запазване на МОЧА (Мемориал на окупационната Червена армия). Към управляващите в София и страната заваляха различни обиди, а режимът в страната беше определен като "фашистки".

Защитници на монумента заедно с общинските съветници от БСП и Мая Манолова блокираха за кратко Орлов мост и движението по Цариградско шосе. Протест в защита на паметника организираха и от "Възраждане".

Червени депутати се опитаха да нахлуят в областната управа на София, за да говорят с управителката Вяра Тодева. В парламента пък двете опозиционни партии заедно с ИТН блокираха работата на институцията.

Един от основните аргументи на апологетите на МОЧА и социалистическото ни минало е, че премахването на паметника е посегателство и унищожаване на българската история и минало.

Кой руши паметта и историята?

Преместването на монумента в Музея на социалистическото изкуство е именно защита на българската история, защото историческата истина е, че на 5 септември 1944 г. СССР обявява едностранно война на България.

Въпреки че България е обявила декларация за неутралитет на 17 август и е започнала да се отдалечава от Оста, Съветският съюз отказва да приеме декларацията и окупира българската държава. Червената армия нахлува на българска територия с повече от 250 000 войници, над 6000 оръдия, близо 500 танка и малко над 700 самолета. Издръжката на съветските войски коства на страната повече от 133 млрд. лева.

А за да се ознаменува "освобождаването" на българския народ от фашистката власт, каквато според историците никога не е имало в България, се замисля създаването на Паметника на съветската армия, построен през 1954 г.

Докато пазителите на МОЧА оплакват "безчинството", което се извършва срещу историята и обявяват завръщането на "фашизма", в социалните мрежи се напомня за част от делата на техните "освободители".

След насилствената смяна на властта на 9 септември 1944 г. започва процес на физическо унищожаване не само на елита на Царство България, но и на заличаването на неговите герои, паметници и храмове.

Разрушени са множество красиви паметници, дело на големи български скулптори. Унищожени са Мемориалът на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк в София, паметникът на Христо Ботев във Враца, паметникът на незнайния македонски четник в Благоевград, войнишкият паметник в Панагюрище, паметникът на д-р Страшимир Дочков в Свиленград.

Множество църкви и манастири също биват разрушени или превърнати в казарми и пионерски лагери. Сред тях са църквата "Св. Неделя" в Стрелча, манастирът "Св. Йоан Предтеча" край Ахтопол, Горнобанският манастир "Св. св. Кирил и Методий", Сотирският манастир и други. 

Разрушена е и красивата ограда на царския дворец, както и няколко помощни сгради. Паркът пък е занамарен и оставен без грижи.

Запазени, но променени

Други паметници са запазени, но променени, за да служат на новата власт. Така например на върха на Паметника на свободата (Шипка) е поставена петолъчка. Кръстът на паметника на Ботев на вр. "Околчица" също е подменен с петолъчка. Надписът на Народния театър "Иван Вазов" е гласял "Слава на великия Сталин" и гордо са поставени ликът на съветския лидер и петолъчка. Комунистите посягат многократно и върху Рилския манастир.

Променена е и алеята на българските военачалници във Военната академия в София. Бюстовете на българските герои са премахнати и алеята се превръща в обикновено стълбище.

Княжеската градина преди МОЧА

Демонтажът предизвика и много дискусии за бъдещата визия на пространството в Княжеската градина в София. Как би изглеждала тя без монумента, заемащ голяма част от нея?

От сайта "Стара София" разпространиха снимки на Царската детска градина, която е заемала това пространство в миналото. В нея е имало алпинеум, красиви фонтани, изкуствено водопадче и детска площадка за игра.

Тя обаче е разрушена след бомбардировките над столицата по време на Втората световна война между 1941 и 1944 г.

"Жалоните на поробителя"

Друг от аргументите, с които си служат част от пазителите на паметника, е, че премахването на фигурите по този начин е "кощунство" срещу изкуството на видните български творци, създали монумента. Въпреки че един от най-големите български скулптори и един от създателите на паметника проф. Любомир Далчев написва следното още през 1993 г.:

"И сега редно ли е на нашата българска земя още да стърчат паметниците – жалони на робството и жестокостта, на неправдите и униженията, на страха и подозрението." 

Любомир Далчев-син заяви в ефира на на "120 минути" по бТВ, че паметникът е пропаганда и идва от Политбюро и съветници от Москва.

"Паметникът идва от Политбюро. Не е свързан с борци против фашизма или Втората световна война. Няма тази връзка. Той се построява като пропаганда, когато те смятат България да стане съветска република. По този начин това е първата пропаганда като реклама на съветската република. Идват съветници от Москва, които помагат с правенето на скиците, каква да е темата на скулпторите и релефите. Политбюро избира художници от Академията, които да го изпълнят. Композициите са директно диктувани от Политбюро и от съветските съветници. Той няма нищо общо с България и историята", каза синът на бележития български скулптор.