За да влезе и в Еврозоната, България трябва да спази критериите от Маастрихт

22 август 2001

Страните - кандидатки за членство в Европейския съюз, трябва да спазят критериите от Маастрихт освен всичко друго и за да влязат в еврозоната.

След преминаването към евровалута в началото на следващата година пред Европейския съюз се изправя ново предизвикателство - разширяването на Изток. 12 държави искат да влязат в елитния клуб, наброяващ в момента 15 страни членки. Ако всички кандидатки бъдат приети, числото на членуващите в ЕС почти ще се удвои.

Встъпването в съюза обаче не означава автоматично членство в еврозоната. Кандидатките трябва да изпълнят критериите от Маастрихт, а това би отнело няколко години. В основни линии Европейският съюз ще приеме първите нови членове през 2004 година. Най-голям напредък в преговорите имат Кипър и Унгария. След приемането ще минат поне още 2 години, докато се въведе общата европейска валута. През това време националната валута трябва да бъде стабилна спрямо еврото.

Затова Европейският съюз създаде механизъм на обменните курсове, който отговаря на предишната европейска система за обменни курсове. Посочени са маржовете, в които трябва да се движи курсът. Ако държавата кандидатка издържи на това и изпълни критериите от Маастрихт, тя няма вече спънки за членството си в Европейския съюз. Критериите предвиждат максимален бюджетен дефицит от 3 процента и горна граница на държавния дълг от 60 процента от брутния вътрешен продукт. Инфлацията не бива да надвишава 2 процента.

Сред 12-те страни кандидатки като че ли се прокрадва очакването този процес да бъде съкратен. Християн-демократът Карл Вогау, депутат в Европейския парламент, смята, че се поддържа илюзията, че критериите от Маастрихт могат да не бъдат точно спазени. Договорът от Маастрихт е в сила, казва Вогау. Един дипломат пък подчерта, че нищо няма да бъде спестено на желаещите да встъпят в Евросъюза.

Като се вземат предвид сегашните данни за състоянията на икономиките в страните кандидатки, може да се каже, че те още са далеч от изискванията. Всички източноевропейски страни, водещи преговори с Европейския съюз, между които и България, според данни на Европейската комисия отчитат средно инфлация за миналата година в размер на 12,9 процента. Бюджетният дефицит надхвърля 3,4 процента и тенденцията е този процент да расте. Като се прибавят средиземноморските кандидатки Кипър, Малта, и също Турция, се получава друга картина. Средно инфлацията за 2000 година там е 27,6 процента, а бюджетният дефицит - 3,7 процента.

Страни като Словения, Естония, Латвия и България според Еврокомисията през 2000 година са спазили изискванията за бюджетния дефицит. За Естония дори се предвижда, че през тази година дефицитът ще бъде 0,1 процент. Що се отнася до инфлацията, засега само Литва изпълнява критериите - с 1 процент за миналата година. В Словения инфлацията е била 9 процента, в Естония - 4,1 процента, в Латвия - 2,6 процента, и в България - 10,1 процента.

Като главен проблем в държавите кандидатки комисията отчита безработицата. За 2000 година в Полша тя е била 16 процента, в България - 17,8 процента, в Словакия - 18,6 процента. Затова пък данните сочат, че през миналата година за първи път след началото на реформите през 1989-а в страните кандидатки има стопански растеж. Начело е Естония с 6,6 процента. Във всички случаи съществува проблемът от покачване на инфлацията при бързо развитие на икономиката, предвиждат финансовите министри от ЕС.

Премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер изрази одобрението си за новите по-гъвкави ограничения за бюджетната дисциплина в страните от еврозоната, като заяви, че не бива да се "фетишизира" спазването на целите за дефицита, предаде АФП. Смятам, че ако днес създадем впечатлението, че искаме да теглим черта на Пакта за стабилност в еврозоната, това ще има разрушителен ефект, подчертава Юнкер в интервю за германския ежедневник "Бьорзен Цайтунг". Също толкова негативно е обаче да се отнасяме ограничено и фетишизирано към определените в даден момент цели за дефицита, без да погледнем по-общия контекст на днешния ден, допълва той.

Неотдавна белгийското Министерство на финансите разкри, че през юли министрите на финансите от страните в еврозоната, известни като Еврогрупа, дискретно са се споразумяли за по-гъвкаво отношение към бюджетната дисциплина поради световното икономическо забавяне, което води до спад на данъчните приходи. Според Юнкер трябва да съществува възможност за допускане на малки и временни отклонения от правилата в Пакта за стабилност, както и да се прави по-ясно разграничение между административните и инвестиционните разходи на правителствата.