За истината и за престъпността

В последните четири години се наблюдава едно странно явление, което е добре обезпечено от държавната информационна машина. Въпреки, че хората поставят на едно от челните места проблемите със сигурността, съществува една необяснима търпимост към тежките престъпления извършвани най-често в София и големите градове.

Странно е и че управляващите не обръщат внимание на тези проблеми. Неведнъж министър Петканов след брутални показни разстрели е обявявал, че престъпността намалява, а министър-председателят – че това са проблеми единствено на престъпния свят. Тези обяснения са неприемливи на фона на взривяването на жена в автомобила ѝ до централно столично училище (в близост до МВР), разстрела на бизнесмен, нямащ нищо общо с престъпността и много други. Още повече, че стрелбата в центъра на София или взривяванията по чудо не засегнаха други граждани.

Всичко това поставя много сериозно въпроса за откровения диалог на управляващите с обществото. Крайно време е да спрат да ни обясняват за спад на престъпността, когато става въпрос за регистрираната престъпност. Или казано с други думи – за престъпленията по отношение на които пострадалите са уведомили компетентните органи и техните сигнали са приети и регистрирани. Извън тях стават множеството престъпления, за които хората не са пожелали да се обърнат към МВР – от страх, от липса на доверие или от нежелание да се явяват многократно в РПУ или в съда. Наложително е да се въведе строг контрол върху регистрирането на заявителския материал в МВР и истината за престъпността да стане достъпна за гражданите в пълния ѝ обем.

Благодарение на такова неточно поднасяне на информацията стават възможни и многократните скандали между институциите. Крилатата фраза “Ние ги хващаме, те ги пускат”, употребявана най-често по отношение на МВР и съда от страна на висши служители на министерството не само че не отговаря винаги на истината, но и твърде често представлява откровена манипулация на общественото мнение. Манипулация, възможна поради това, че едно дело трудно може да приключи в кратки срокове и когато завърши, никой вече не си спомня каква е била точно истината. Прекомерното забавяне на изграждането на единната информационна система за противодействие на престъпността /регламентирана в Закона за съдебната власт/ също задълбочава проблемите в тази насока.

Коректното назоваване на проблемите, свързани с престъпността би спомогнало за по-доброто взаимодействие между институциите  както и за предприемане на законодателни и административни мерки за подобряване на дейността им.

Не на последно място трябва да се отбележи, че е необходимо да бъдат възстановени правата на пострадалите от престъпления в досъдебната фаза на наказателния процес, за да станат  те действителен съюзник на правоохранителните  органи и да имат вярата, че в едно наказателно производство ще могат да постигнат доказването на истината в един разумен срок. В ОДС разполагаме с готов законопроект, който може да бъде приет още в началото на дейността на  следващия парламент.

*Публикуваме статията в оригиналния вид, предоставен от предизборния щаб на ОДС