За стотен път България чества Деня на народните будители

България отбелязва Деня на народните будители. Днес се навършват точно 100 години от първото честване на празника.

Той започна сутринта с традиционната церемония по издигане на националния флаг пред сградата на президентската институция, след което държавният глава прие почетния строй на Националната гвардейска част. После в Гербовата зала на „Дондуков“ 2 президентът отправи приветствие по случай Деня на народните будители.

Будител може да бъде всеки, който с думите и делата си носи просветление на другите, каза Румен Радев и допълни, че саможертвата и смиреното служене на народа често будят съвестите повече дори от знанията и аргументите.

„На този празник ние си спомняме вече цяло столетие и почитаме всички онези възрожденци, просветители, учители, артисти, които с думи, талант, знания и пример будят умовете и душите на българите. Той сродява Свети Иван Рилски, Матей Преображенски, Захарий Зограф, Левски, Михайловски и хилядите днешни учители", заяви Румен Радев. По думите му в нашата култура това е будителството, което е една изцяло българска духовна категория.

Будителите са носители на културата, морала и свободата, каза президентът и призова да си спомним, че те невинаги живеят лесно и често ги почитаме едва посмъртно. "Ще ми се да ги разпознаваме приживе, да ги подкрепяме, да не пестим нашата благодарност поради свян или липса на време", добави Румен Радев. Според него всеки един има своите будители и днес за тях ще бъде щастие, ако чуят тази признателност от нас.

Румен Радев отбеляза, че за първи път, откакто той е президент, на този празник заедно с него са председателят на Народното събрание, министър-председателят, министри и ръководители на водещите културно-просветни институции. „Нека това да бъде знак, че сме осъзнали и прегърнали заветите на нашите възрожденци и просветители. Да бъдем единни, да работим заедно за напредъка на България", каза той.

Държавният глава благодари и на всички съвременни будители, които отстояват "смисъла на този чист и свят за всеки българин празник в своето ежедневие".

По-късно в Българската академия на науките (БАН), в зала "Проф. Марин Дринов, започна тържествено събрание за Деня на народните будители, което се провежда под патронажа и в присъствието на държавния глава. Тържеството е посветено на 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и на 260 години от написването на "История славянобългарска".

Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски ще произнесе слово, а проф. Кирил Топалов ще говори по темата "Великият светогорец и неговото дело на ползу роду болгарскому".

Преди тържественото събрание на паметника на Паисий Хилендарски (срещу патриаршеския храм "Св. Александър Невски") бяха поднесени венци и цветя. Спектакъл с текстове от "История славянобългарска" и цитати от жития на Св. Паисий Хилендарски, както и изпълнение на камерния ансамбъл "Йоан Кукузел – Ангелогласният" бяха включени в програмата.

Изложба с ценни архивни документи - два преписа на "История славянобългарска", представя Научният архив на БАН във фоайето на Академията. Централната библиотека на БАН показва постерна изложба.

Единият препис на Паисиевата "История славянобългарска" е от 1772 г. и е един от най-старите преписи, направен едва десет години след написването ѝ. Първи сведения за него дава проф. Марин Дринов в статията си "Още няколко бележки за Паисия и неговата история". Ръкописът е намерен от Дринов в Пирдоп през 1878 г. и се съхранява в Научния архив на БАН. Другият препис е от неизвестен автор, без датировка, което показва широкото разпространение на Паисиевата история.

В сградата на Министерския съвет по обед ще се състои Малък обеден концерт с участието на Младежка филхармония „Пионер“.

Столичната община организира тържествено събитие за отбелязване на 1 ноември и 300 години от рождението на Паисий Хилендарски. Честването ще се състои от 13:00 часа пред паметника на Паисий Хилендарски в градинката на ул. „Московска“.