Да се чувстваш зелен

Задлъжнелите нововъзникващи пазари ги чака неприятен доларов махмурлук

Задлъжнелите нововъзникващи пазари ги чака неприятен доларов махмурлук

В света на икономиката един ръководител се извисява над всички останали. Президентът на централната банка на САЩ г-жа Джанет Йелън властва над една икономика за 17 трилиона долара. Империята на нейния най-близък конкурент, Марио Драги, е оценявана на сравнително невзрачните 10 трилиона долара. На всичкото отгоре глобалният възход на долара означава, че Йелън има голямо влияние в чужбина, като оказва въздействие на кредитите в щатската валута в размер от над 9 трилиона долара, отпуснати от нефинансови компании извън САЩ - повече от достатъчна сума, за да бъдат купени всички фирми, листвани на борсите в Шанхай и Токио. Със засилването на долара, в резултат както на по-солидния икономически растеж на САЩ, така и на очакванията, че Управлението за федерален резерв (УФР) се готви да повиши лихвените проценти, това бреме става по-трудно за носене.

Кредити в долари се взимат навсякъде. Най-голям растеж обаче бе регистриран на нововъзникващите пазари. Между 2009 и 2014 г. деноминираните в долари дългове в развиващите се страни, под формата на банкови заеми и облигации, се увеличиха над два пъти, от около 2 трилиона на приблизително 4.5 трилиона долара, по данни на Банката за международни разплащания. Държави като Бразилия, Южна Африка и Турция, чийто износ е далеч по-малък от вноса, финансират дупките по текущата си сметка, трупайки дългове към чужденци.

Дори страни без търговски дефицит взимат големи кредити. При условие че лихвите по американските активи са толкова постни - доходността на държавните облигации с падеж след 5 години е едва 1.5% - онези, които имат долари за инвестиране, потърсиха по-печеливши варианти. Това се отнася по-конкретно за фирми от страни с нововъзникваща пазарна икономика. Някои от тях са големи имена: държавни енергийни гиганти като руската Газпром и бразилската Petrobras емитираха долари облигации чрез филиали, регистрирани в Люксембург и на Каймановите острови.

Други са по-малки. През последните месеци Lodha group, индийска строителна компания, Eskom, южноафрикански производител на електроенергия, и Yasar, турска фирма за полуфабрикати, пласираха на пазара деноминирани в щатската валута дългови книжа. Като взимат кредити в долари при лихви с няколко процента по-ниски от лихвите в съответната национална валута, главните изпълнителни директори на тези компании увеличават своите печалби в краткосрочен план.

Светът на финансите обаче рядко дава безплатен обяд. Опасенията са, че главоломно спадащите цени на енергоносителите означават, че фирми като Газпром и Petrobras сега имат много по-ниски доходи в долари, отколкото са очаквали, когато са взимали дълговете. Други, като Lodha, Eskom и Yasar, имат малко печалби в долари. Взимането на дълг точно преди промяна в обменните курсове може да се окаже болезнено.

През 2010 г. турска фирма, набрала 10 милиона долара чрез 10-годишни облигации с 5% доходност, е можела да очаква, че ще плати 22,5 милиона лири (15 милиона долара). Турската национална валута обаче поевтиня оттогава с 43% спрямо щатската; сега задълженията си за над 39 милиона лири.

Когато бъде теглена чертата на чуждестранните дългове и печалби, има малко основания за безпокойство. Дълговете на азиатските фирми в чуждестранна валута са се утроили от 700
милиарда до 2.1 трилиона долара през периода 2008 - 2014 година, като делът им се е повишил от 7.9% до 12.3% от регионалния брутен вътрешен продукт (БВП), според икономисти от банка Morgan Stanley. За да разберат дали този рязък растеж е бил поносим, те прегледали сметките на 762 фирми в цяла Азия. Направените от икономистите констатации били успокоителни: средно 22% от дълговете на тези фирми са деноминирани в долари, но това важи и за 21% от печалбите. Въпреки че азиатските компании са основни участници в кредитния гуляй на нововъзникващите пазари, те като цяло изглеждат в добра позиция да се справят с поскъпването на щатската валута.

При все това обаче има две причини за безпокойство. Първо, перспективите пред Китай са загадка. Страната държи американски държавни облигации за 1.2 трилиона долара, много от които са в суверенния фонд на страната.

Когато американската валута поеме нагоре, фондът става по-богат. Но дори в една богата на долари страна може да има огнище на болка. Китайските фирми натрупаха неприятно несъразмерни валутни резерви. Деноминирани в долари са близо 25% от корпоративните дългове, но само 8.5% от корпоративните печалби. Нещо по-лошо, този дълг е концентриран, според Morgan Stanley, като 5% от фирмите държат 50% от него.

Китайските строителни предприемачи са най-очевидно уязвимите. Компании като Evergrande, China Vanke и Wanda строят и продават офиси и жилища, така че по-голямата част от техните печалби са в юани. Със забраната да взимат кредити директно от банките, те са активни емитенти на доларови облигации. Те освен това теглят заеми от тръстови компании, според рейтинговата агенция Fitch.

Самите тръстове са финансирани в голяма степен с кредити и са взели заеми чрез свои дъщерни фирми в Хонконг. Тази система ще увеличи икономическите страдания, ако цените на недвижимите имоти в Китай продължат да спадат, както става от няколко месеца.

Вторият проблем е, че цели икономики, а не само един корпоративен сектор, изглежда изпитват недостиг на долари. В Бразилия и Русия, например, спасяването на фирми, нямащи резерви от щатската валута, размива линиите между държавата, банките и големите компании. Повсеместната мания за долари допринесе за потъването на реала и рублата.

Други страни може също да поемат по този път. Кредитите в долари в Турция се увеличиха рязко от 2009 година: освен че натрупаха дългове, турските фирми също се нахвърлиха лакомо на щатската валута, в резултат външният дълг на страната нарасна до близо 50% от БВП, далеч над средното равнище за държавите със средни доходи (23%). Ситуацията в Южна Африка също изглежда обезпокоителна: страната има най-големият дефицит по текущата сметка от всички нововъзникващи пазари, а външният ѝ дълг възлиза на 40% от БВП.

Малко вероятно е да се стигне до вълна от изпадане на държави в неплатежоспособност, която да причини толкова широкоразпространени проблеми, колкото кризата с високорисковите ипотечни кредити от 2008 година. По-голямата част от облигациите са притежавани от институционални инвеститори с дълбоки джобове като пенсионни фондове и застрахователни компании. Дейността на банките, раздали кредити, е подложена на далеч по-строги регулации в сравнение с преди осем години и те като цяло са много по-добре капитализирани. Евентуалният колапс на страна с нововъзникваща пазарна икономика няма да причини нов Lehman момент. Той обаче ще означава загуба на много работни места в засегнатите фирми.

Докато инвеститорите преоценяват риска, това вероятно ще доведе до рязко затягане на кредитирането. В страни като Южна Африка и Турция, където икономическият растеж се топи бързо, това все пак може да е много болезнено.

*По БТА

Споделяне
Още от Бизнес