Загадката Путин

"Не мога да предвидя какво ще направи Русия. Тя е загадка, обгърната в мистерия". Прочутата реч, която Чърчил произнася по Би Би Си на 1 октомври 1939 г. приляга перфектно на руския цар от 2001 г. , Владимир Путин. От осемте държавни и правителствени глави, които ще седнат на масата на Г-8 следващата седмица в Генуа , президентът на Русия е най-загадъчният и най- неразгадаемият.

Кореспондентът на сп. Нюзуик в Москва Кристиан Карил го е изучавал три часа по време на среща с представители на печата в Кремъл. Ето заключението му: "За разлика от президента Буш, който окачестви Путин като човек, достоен за доверие, след като го е гледал право в очите, аз не мога да претендирам , че знам нещо за истинската същност на руския президент. Само съм сигурен, че всичко онова, което успяхме да видим в него е това, което той искаше ние да видим".

Биографичната справка за Владимир Путин е почти обезоръжаващо праволинейна: агент на КГБ в Ленинград и после в Дрезден, заместник- кмет на Ленинград, после Санкт Петербург с Анатолий Собчак, заместник- началник на администрацията на Кремъл , а после директор на Федералната служба за сигурност, секретар на Съвета за сигурност и най-накрая министър - председател и и. д . президент на Русия до официалното му избиране през май 2000 г.

Но между тези биографични редове има много сенки и малко светлини, които сами по себе си не са достатъчни да обяснят неудържимия възход към властта на полковника от запаса Владимир Путин.

Като всички лидери от съветската ера и Путин дължи издигането си в Кремъл на групи, имащи власт и оказващи натиск.

Брежнев беше еманация на т. нар. "мафия от Днепродзержинск", която от провинцията беше успяла да завладее сърцето на империята. Андропов беше дошъл от умереното крило в КГБ. Горбачов беше върхът на айсберга на онези реформатори от КПСС , подготвени в годините на хрушчовото размразяване, а след това маргинилазирани и дори наказани в ерата на брежневото ново замразяване.

Путин се ситуира на кръстопътя, където след разтурването на Съветския съюз, се съединяват осиротелите агенти от КГБ и толкова порспериращите в Москва и Санкт Петербург бизнес мафии. Това е най-обезпокоителният аспект от неговата кариера и на политическата му сила, който официалните му биографи пропускат и който той се опитва да заличи.

Но който се откроява релефно от екипа на помощниците и министрите на руския президент, резултат, както отбелязва Збигнев Бжежински, бивш съветник по въпросите на националната сигурност на Джими Картър, от "един съюз между бивши апаратчици, олигарси, ръководни кадри от КГБ и въоръжените сили, който не включва нито един политически дисидент".

Силният човек се харесва на мнозинството от руснаците. Те са убедени, че само един авторитарен лидер е в състояние да възстанови реда в една западнала страна и може би отново да я издигне в международен план до предишния блясък на суперсила. И за това са готови да търпят нетолерантността, проявена от него към печата и политическите противници, накарала Дейвид Ремик, бивш кореспондент на в. Вашигтон пост в Москва и сега директор на Ню Йоркър да напише , че ако Сахаров беше все още жив, то днес той отново би станал дисидент.

Но лидерите на най-индустриализираните демокрации на Запад не могат да не се запитат, когато му стиснат ръка следващата седмица в Генуа доколко може да се вярва на този човек. С други думи, дали той е демократ, принуден да действа понякога по антидемократичен начин. Или дали не се е убедил, че Западът е готов да толерира един нов авторитаризъм в Кремъл, само и само Русия отново да стане контролируема.