Загуби ли Русия газовата война с Украйна?

Загуби ли Русия газовата война с Украйна?

След като стана ясно, че Евросъюзът и Украйна съвместно ще модернизират газовата система на Украйна без участието на Русия, руската делегация демонстративно напусна конференцията в Брюксел, посветена на въпроса, а премиерът Владимир Путин, който неизменно контролира всяко събитие на газовия фронт, недвусмислено заплаши Европа с “технически проблеми“ при доставките на газ.

Какво означава това?

Това, че Русия загуби газовата война с Украйна.

“Газовата война“ преследваше редица цели. Първо, да унищожи украинския президент Виктор Юшченко. Второ, да увеличи печалбите на “Газпром“. Трето – да получи контрол над газотранспортната система на Украйна. Четвърто – да демонстрира на Европа ненадеждността на Украйна като транзитна страна и да убеди европейците за ускоряване на строежа на обходните на Украйна газопроводи – Южен и Северен поток.

Първата цел безусловно е постигната.

Що се отнася за останалите, то те също са постигнати, ако се вярва на руската телевизия. Другояче обаче стоят нещата, ако решите да вярвате на собствените си очи, а не на телевизора.

Първият признак на поражение на Кремъл се забеляза веднага след края на газовата война, когато България заяви, че възнамерява да се обърне към съда с искане за компенсации от 80 млн. евро от “Газпром“ за недоставения по време на прекъснатите доставки газ. В същото време първият руски вицепремиер Игор Сечин публично заяви, че Русия ще съди Украйна в западни съдилища.

И докато Москва така и все още не се е обърнала към съд, то изявлението от страна на България предизвика неочакван ефект. Буквално веднага след това в София долетя първият вицепрезидент на “Газпром“ Александър Медведев и уреди спора в досъдебна фаза. Само че българите, след като разбраха, че им идват на крака, вдигнаха претенциите си до 250 млн. евро - не е беда, удовлетвориха и тях.

От това стана ясно, че думите на Русия, че ще води съдебни дела са чиста проба пиар, а в действителност Кремъл е готов да създаде най-съблазнителните прецеденти, за да избегне съда.

На конференцията в Брюксел за модернизацията на украинската газова система, Кремъл претърпя още по-съкрушително поражение. фактически Европа излезе “белия рицар“, който се притече на помощ на украинската мрежа, застрашена от враждебната хватка на Русия. Получи се така, че в резултат на войната Путин постигна точно обратното на това, което очакваше.

И накрая – за Русия най-съществена в хода на газовата война стана съдбата на газопровода “Северен поток“, който без преувеличение може да бъде наречен любимия проект на Владимир Путин. Именно след подписването с Германия на споразумението за изграждането на тази тръба Кремъл за пръв пот заговори за “енергийни оръжия“ и “свръхдържава на енергетиката“. Така, докато немците си мислеха, че строят просто тръбопровод, се оказа, че коват за Русия енергийно оръжие.

Цялата по-нататъшна история на “Северен поток“ е история на увереността на Кремъл за това, че няма такива глупости, които да не може да бъдат отиграни с помощта на лобисти. Реалната външна политика на Русия бе буквално насочена за това да потопи любимия проект на Путин. Истеричната кампания против Латвия и Естония приключи с това, че бившите съветски прибалтийски републики наложиха вето на преминаването на газопровода през техни води, след това последваха заплахите на Полша и Чехия, войната с Грузия и газовата война с Украйна.

На всичко това противостоеше неприкрит лобизъм. За управляващ директор на “Северен поток“ бе назначен Матиас Варниг, стар познат на Путин от ЩАЗИ, а главен лобист на проекта става бившият германски канцлер Герхард Шрьодер. Когато след отказа на прибалтийските републики да пуснат тръбата през свои води, стана ясно, че той трябва да мине през морски територии на Швеция и Финландия и веднага към проекта бяха привлечени бившият премиер Пааво Липонен и бившият шеф на шведската банка Svenska Handelsbanken Ларс Гронштедт.

Скандинавските страни пък бяха засипани с пари, които руските власти започнаха да раздават на научни институти, занимаващи се с екологията на Балтийско море, и на експерти, от чието мнение зависят обществените настроения.

Цялата стратегия за “Северен поток“ се изчерпваше с това, че експертите може да бъдат купени, бившите премиери и канцлери – да получат заплати, а Европа може да се разиграва както е удобно.

Но ето, че се намеси неотчетен фактор – финансовата криза. Руската икономика рухна на дъното и в тези условия “Северен поток“ става все по-малко и по-малко реален проект. И ако той не бъде построен, то това ще означава окончателното поражение на Русия в газовата война с Украйна.

Споделяне
Още от Бизнес

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?