Заиграването на царя с църквата може да му докара проблеми

Посещенията на Симеон Втори в Ботевград и в Русе откроиха профила на един неназоваван досега негов съюзник, който все по-отчетливо се разгръща като ценностен и морален фон зад царя. Това е Българската православна църква на патриарх Максим.

"Ние няма да обявяваме официално подкрепа за Симеон, но много наши свещеници го споменават в молитвите си. Църквата е надпартийна институция, но ако дойде времето да се постави въпроса за държавното устройство - република, или монархия, сигурно ще се произнесем с наше становище" - казва русенският домакин на Симеон Втори -митрополит Неофит.

Тържествените посрещания и служби, които организираха на Симеон и в Ботевград, и в Русе хората на патриарх Максим не са никак случайни. Ако царят може да разчита на определена симпатия от страна на свещениците - не по-малки са и надеждите, с които те свързват Симеон Втори. По време на еднопартийното комунистическо управление в България църквата бе зорко наблюдавана и стриктно изолирана като възможности за влияние в обществото институция. През последните десет години - въпреки очакванията - БПЦ не само не успя да възстанови сериозни позиции, тя се оказа разделена и противопоставена с два Свети Синода - на Максим и на починалия вече Пимен.

Не е тайна, че църквата отдавна не крие предпочитания към царската институция. И това едва ли е само заради спомените, че по времето на Борис Трети тя е била един от най-мощните фактори в България, а и по принцип. В условията на монархия църквата винаги става естествен съюзник и опора за короната. Нещо повече - тя става своеобразен "царски аргумент" и "царски говорител". Стремежът на БПЦ да заеме солидни позиции - не само морални, но и финансови, естествено предполага кръстът да се обърне към короната. Символиката на църквата -особено в периода на Великденските празници, а и след това, очевидно ще бъде насочена към Симеон. И без това да става конкретен предизборен политически факт - със сигурност ще стане ярък предизборен контекст за Националното движение "Симеон Втори".

В подобен контекст не е трудно да се създава впечатлението за необикновеност и предопределеност на участието на движението на Симеон в изборите. Няма да бъде трудно да се създаде и усещането за "исторически момент", за хвърляне на някакъв мост между две епохи за България, за завръщането към един позабравен морал, изграден и върху посланията на църквата. Дали - и доколко - това днес би се сторило привлекателно за достатъчно значима част от обществото - е отделен въпрос. То - обаче - не може да не направи впечатление. Но тук започва и проблемът за Симеон.

Преди да може да разчита на пълноценен ефект от църквата, Симеон ще се натъкне на нейните вътрешни противоречия. Подкрепа, дадена само от Синода на патриарх Максим, ще изглежда по - скоро едностранчива на фона на разделената на два Свети Синода църква. Нещо повече - това би задълбочило дългогодишната църковна криза. Ако Симеон легитимира Максим като единствен глава на БПЦ, ще се изостри още повече полемиката за "неосветения комунистически период" на църквата и нейните свещеници. Подобна полемика може да се окаже доста неудобна за Симеон, ако той се обяви в подкрепа за така наречения "червен Синод" на патриарх Максим. Ако Симеон заиграе с Максим, това би било и поредния негов благовиден жест към комунистическия режим, който в края на краищата е причина за тежката му съдба на "монарх в изгнание".

Единствената възможност, която би осигурила солиден авторитет на Симеон като на обединител, е ако той успее да помири по някакъв начин двата Синода. Такова нещо би се случило при условие, че Максим бъде убеден да се оттегли, а църквата потърси корените на единството си "отдолу". Само че - признаци за църковни изненади сякаш засега няма. А това означава, че вместо ореол, църквата може наистина да очертае сериозен проблем около Симеон Втори.

Материалът е излъчен по Радио "Свободна Европа" на 12 април