Заклинанията за съдебна реформа свършиха

Безметежното време на заклинанията колко е важна за България съдебната реформа свърши. Европейският комисар по разширяването Гюнтер Ферхойген недвусмислено заяви, че ако не започнат първите реални стъпки за промяна на съдебната система, членството на България в Европейския съюз през 2007 г. ще си остане мечта.

През двете години, откакто НДСВ е на власт, Брюксел непрекъснато посочва, че след постигнатата още при предишното правителство финансова стабилизация и продължилото развитие на икономиката (макар и не толкова скоростно, заради забавянето на част от структурните реформи), пред България стоят две големи предизвикателства, за да се подготви за приемането си в Европейския съюз - съдебната и административната реформи.

Реформирането на администрацията е основно условие не само във връзка с подобряването на бизнес средата у нас. Подготвеният и добре структуриран чиновнически апарат е основно условие България като бедна страна да усвоява ефективно средствата от структурните фондове на съюза - тоест, парите на европейските данъкоплатци. Защото принципът на подпомагане, който функционира в ЕС, цели не богатите да издържат непрекъснато бедните, а да им помогнат да си стъпят на краката.

А реформирането на съдебната система е свързано с абсолютно всичко - с възможността да се създаде нормална бизнес среда, с възможността на държавата като цяло да намали до поносими нива престъпността и корупцията, с възможността на България ефективно да прилага сложното европейско законодателство, което постепенно въвежда.

Проблемът с третата власт бе посочен в два поредни годишни доклади на Европейската комисия, откакто НДСВ е на власт. Досега всички опити на управляващите да го преодолеят претърпяха неуспех.

Избраният първоначално вариант това да стане чрез закона за съдебната власт бе порязан от Конституционния съд. Дали конституционните съдии изтълкуваха безпристрастно основния закон, или се водиха от други интереси, е отделен въпрос. Факт е, че почти преди година стана пределно ясно, че реформата трябва да започне от конституцията.

В този момент НДСВ имаше съюзник в лицето на дясната опозиция, която още преди това обяви 24 идеи за реформиране на основния закон на страната. Макар че целта на дясната опозиция изкристализира до предсрочни парламентарни избори за Велико Народно събрание - нещо изначално неприемливо за който и да е управляващ - на никой от НДСВ не му хрумна да се опита да постигне поне частично съгласие за най-неотложните промени. Напротив, през това време звучаха успокояващите прогнози на председателя на парламента и виден юрист Огнян Герджиков, че с конституцията не трябва да се бърза, че 2004 г. е един добър срок България да направи накуп всички необходими за евроинтеграцията промени, че няма нищо страшно.

Управляващите не се стресираха особено и от непрекъснатите сигнали отвън - които все повече изоставяха дипломатичния тон - че престъпността и корупцията продължава да е рисков фактор за развитието на страната и че без промяна на съдебната система този проблем няма да се реши. По-откровените западни партньори директно сочеха слабите места и рисковите фигури, колкото и неприятно да звучеше това на суверенния български слух.

През това време НДСВ влезе в открита война с магистратите. На съдебните решения, блокирали приватизационни сделки, управляващите отговориха със закон, изхвърлящ съда от контрола над административните решения за раздържавяване. На отменяните едно след друго постановления, решения и наредби, те противопоставиха финансовата принуда, съкращавайки средствата за съдебната власт.

Първият сигнал, че играта на котка и мишка не може да продължи, дойде тази пролет. За съжаление отново отвън. Тогава Брюксел директно заяви на преговарящия екип, че глава "Правосъдие и вътрешен ред" няма да се затвори, докато ЕС не види първите реални стъпки на съдебна реформа.

Някъде в НДСВ в този момент се усетиха, че започват да губят контрола върху изпълнението на стратегическата цел за страната. И че ако допуснат провал, никой няма и да чуе аргумента им за твърдата съпротива на магистратите, подклаждана от част от СДС.

През април за първи път политическите сили в парламента подписаха декларация - съгласие за необходимите стъпки за реформиране на съдебната система. По настояване на СДС, в нея бе включена и промяна в конституцията. Малко по-късно се създаде временна комисия с участието на депутати от всички парламентарни сили, която да предложи необходимия ремонт на основния закон. Макар че бе създадена заради съдебната реформа, комисията започна да обсъжда и други текстове, свързани с присъединяването на България към ЕС. Заседанията ѝ безметежно продължиха два месеца при положение, че около част от текстовете се формира консенсус.

До вчера. Когато известният с острия си език Гюнтер Ферхойген директно заяви, че ако парламентът не направи нищо след месец, губи добрата оценка в годишния доклад на Еврокомисията, губи възможността да приключи преговорите до октомври догодина, преди да са се сменили комисарите, и с голяма вероятност се разминава и с целта си да стане реален член на ЕС от 2007 г. Ферхойген спести единствено, че размотаването на България ще дойде добре дошло на все по-увеличаващите се гласове в ЕС балканското дуо София - Букурещ да се превърне в триото София - Букурещ - Загреб и да остане за 2009 година.

Какво се случи след откровеното изявление на еврокомисаря? Управляващите и БСП започнаха да пресмятат, че технологически не могат да се вместят в посочените срокове, Герджиков публично се скара на чиновника от Брюксел, СДС не пропусна да натрие носа на всички останали с "откога ви казвахме", а министърът на правосъдието Антон Станков, чиито досегашни предложения за съдебна реформа непрекъснато пропадаха, самодоволно заяви, че не виждал причина парламентът да не си свърши работата.

Никоя от политическите сили не си даде сметка какъв сигнал изпраща навън с реакциите си от типа "ние си знаем най-добре, не щем акъл".

Прав е председателят Герджиков, че промяната на основния закон на една държава е много сериозна и отговорна задача, която не бива да се върши бързешком, а след нормални професионални дебати и публично обсъждане. И бихме повярвали в искрените юридически мотиви на Герджиков, ако той и управляващите не проспаха година, в която можеха да го направят. Защото отговорността за това, което се случва или не се случва в една държава, е на хората, избрани да я управляват. Опозицията просто се възползва от ситуацията.

Въпреки технологичните проблеми, логическата схема оттук нататък е ясна. Като управляваща коалиция, НДСВ и ДПС вместо да се оправдават, трябва да измислят начин до средата на септември, консенсусните вече промени ако не да са факт, то поне да се намират в стадий на обсъждане в пленарната зала. СДС и БСП трябва да проявят кооперативност, защото в този случай цената на самоцелната опозиционност би била прекалено висока.

Вчера еврокомисарят подсказа, че Брюксел може би ще се убеди и от силен политически сигнал, излъчен от българския парламент. На ход е отговорността на българските партии.