Законът за вероизповеданията се намесва в теологични спорове

Проектозаконът за вероизповеданията поставя Българската православна църква в привилегировано положение спрямо останалите религиозни общности у нас, обвиниха представителите на Обединените Евангелски църкви /ОЕЦ/. Трябва да бъде премахнато смесването на традиционния характер на източното православие по конституция като религиозна доктрина и практика, и съществуването на Българската православна църква като юридическо лице, заяви днес адвокатът от ОЕЦ Иван Груйкин.

Утре сутринта на извънредно заседание, парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията ще разглежда обобщения вариант на проектозакона за вероизповеданията, който с корекциите ще влезе на второ четене в пленарна зала. Текстът беше внесен в деловодството на НС в сряда и събра в едно приетите на първо четене три проектозакона - на Борислав Цеков от НДСВ, на Кирил Милчев и Рупен Крикорян от НДСВ и на Лютви Местан и Ахмед Юсеин от ДПС.

Приемането на проектозакона за вероизповеданията в този му вид ще ескалира напрежението между центровете на противопоставяне в църквата, заяви днес на специална пресконференция Груйкин. Според него, някои текстове от проекта целят налагането на определено ръководство на БПЦ, което е държавна намеса в делата на църквата. Той информира, че парламентарната комисия се е отказала да изпрати проектозакона за експертиза в Съвета на Европа, каквото е било първоначално изразеното ѝ намерение.

Срещу привилегироване на БПЦ чрез закона се изказаха по време на първото му четене в пленарна зала и представителите на мюсюлманската общност у нас. По всяка вероятност на утрешното заседание на комисията, депутатите от ДПС и БСП ще настояват за написването на преамбюл към законопроекта, в който да се каза, че традиционните вероизповедания в България са равнопоставени пред държавата. В момента такъв текст лисва в обобщения проект. Идеята за преамбюл се родили по време на срещата на лидери на БСП с главния мюфтия Селим Мехмед, състояла се миналата седмица.

Преамбюлът ще бъде известен компромис спрямо член 11 от проектозакона, който предизвиква най-разгорещен спор. Член 11 гласи дословно: "Чл.11. /1/ Традиционно вероизповедание в Република България е източното православие. То има историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния ѝ живот. Негов изразител и представител е самоуправляемата Българска Православна Църква, която под името Патриаршия е правоприемник на Българската Екзархия и е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. Тя се ръководи от Светия синод и се представлява от Българския Патриарх, който е и Митрополит Софийски.

/2/ БПЦ е юридическо лице. Устройството и управлението ѝ се определят в нейния устав.

/3/ Алинеи 1 и 2 не могат да бъдат основание за предоставяне на привилегии или каквито и да е предимства със закон или подзаконов акт."

Красимир Момчев, експерт към комисията по вероизповедания и бивш депутат от СДС, заяви за mediapool.bg, че довчерашни атеисти правят днес мечешка услуга на БПЦ, като се опитват да вкарват теологически въпроси в правната материя на закона за вероизповеданията. Държавата не бива да се меси в теологически спорове между православни, католици и евангелисти например, каквато намеса Момчев вижда в израза, че БПЦ е "член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква".

Момчев каза, че по време на последното заседание на комисията дебатът е бил прекъснат целенасочено от Борислав Цеков от НДСВ, който не искал дискусия по същество, а имал интерес депутати да останат с първични, дори националистични нагласи по въпроса. Когато обаче проблемите биват обяснени на народните представители, те лесно стигали до изчистена правна формулировка по материята, каза Момчев.

Експертът заяви по адрес на действията на царския депутат Цеков и на левия народен представител Гиньо Ганев, че изпразват от съдържание православието и го използват за външнополитически връзки, вместо да съдействат за възвръщане на духовната му мисия. Красимир Момчев каза, че БПЦ трябва да проведе Църковно народен събор, какъвто не бил провеждан от 32 години, и Съборът да реши важните и вътрешни за православната общност проблеми.