Заплаха за европейския дом

Ще се състои ли разширяването на Европейския съюз в предвидения срок - през 2004 г.? Очевидно къщата е в пламъци. След като преговорите за присъединяване със страните кандидатки навлязоха във финалната права, изглежда все по-съмнително, че те ще завършат навреме поради отказа на 15-те да направят необходимите финансови жертви. Вчера пред Европейския парламент в Страсбург, който обсъжда състоянието на преговорите, европейският комисар по разширяването Гюнтер Ферхойген не се поколеба да предскаже настъпващия хаос и да изтъкне заплахите за мира на континента, произтичащи от отлагането на разширяването. "Вятърът се обърна. Касандрите и скептиците надигат глава", предупреди той.

Този малко преувеличен драматизъм все пак не е съвсем неоснователен. В понеделник в Люксембург външните министри на 15-те не успяха да се договорят по главата за селското стопанство в преговорите. Наистина става дума за един от най-трудните за решаване проблеми, наред с регионалните субсидии, както изтъкна германският евродепутат Раймер Бьоге, който представи доклада си за "Финансовите последици от разширяването на Съюза". И това е съвсем нормално, след като общата селскостопанска политика и помощите за бедните региони поглъщат около 80 на сто от евробюджета от 98,6 милиарда евро /през 2002 г./, като половината от тази сума се пада на селското стопанство.

Така че въпросът се свежда до това какво са готови 15-те да предложат на бившите народни демокрации, в които селското стопанство е преобладаващо /21 процента от активното им население е заето в този сектор срещу 4,3 процента в ЕС/, а промишленото развитие изостанало. В период на слаб растеж и вътрешни бюджетни затруднения не е трудно да се предвиди, че Евросъюзът няма да бъде много щедър. Любопитното е, че Комисията реши да остави за края на преговорите тъкмо тези взривоопасни въпроси. Тя представи на 15-те финансовите си предложения едва на 30 януари. И както можеше да се очаква, решението по тях беше блокирано и ще остане блокирано още дълго.

Германия, Великобритания, Холандия и Швеция не желаят и да чуят преките помощи за селското стопанство да бъдат предоставени и на бъдещите нови членки, както предлага Брюксел. Тези страни смятат, че преките селскостопански помощи са били замислени, за да компенсират намаляването на гарантираните цени /решено през 1999 г. в Берлин/, което очевидно не засяга кандидатките от Изток. Извън тези технически аргументи, всъщност под въпрос е поставена реформата на общата селскостопанска политика. Четирите смятат, че ЕС трябва да се откаже от една политика, която струва прекалено скъпо и служи единствено, за да бъде финансирано производство с не особено високо качество. Париж обаче е категорично против. Ако правителството на Жоспен се остави да бъде убедено от Берлин в необходимостта да бъдат ограничени разходите за разширяването, то като бивш министър на земеделието президентът Жак Ширак отхвърля категорично всяка атака срещу общата селскостопанска политика. Така че правителството на Рафарен подкрепя предложенията на Комисията, за да бъдат увековечени преките помощи.

Ако на срещата в Копенхаген през декември Германия не се съгласи най-после да плати, не е ясно как 15-те ще успеят да излязат от задънената улица. Разширяването ще се забави по технически причини, ако не бъде постигната обща позиция до края на месеца. "Не е чудно, че въпросът с преките селскостопански помощи създава толкова сериозни затруднения, призна вчера Гюнтер Ферхойген. Става дума за разпределение на тежестта. Според мен на европейските граждани трябва да се каже, че значителните политически и икономически предимства от разширяването няма да бъдат получени безплатно. Да, трябва да говорим честно за цената на разширяването. Но трябва също да говорим и за цената на неразширяването". И добави, че колебанията на 15-те са признак на "слаба интелигентност".

Малко неиздържан аргумент, тъй като е очевидно, че начинът, по който ще бъде извършено разширяването, ще се отрази на бъдещия Съюз: "Ако не се реформираме преди разширяването, ще предизвикаме хаос и ще изложим на опасност Европа", предупреди Даниел Кон-Бенди от името на групата на Зелените. Според Раймер Бьоге, ако сегашната политика не се промени, "разширяването може да струва на евробюджета до 39 милиарда евро през 2013 г.".

Селското стопанство не е единствената грижа на Ферхойген. Той припомни, че влизането в сила на договора от Ница, с който институциите се реформират, за да може Съюзът да действа с 27 членки, все още зависи от новия референдум в Ирландия през есента. Дори селскостопанската политика да бъде деблокирана, повторното отхвърляне на договора ще принуди 15-те да изчакат резултатите от работата на Европейския конвент, който подготвя конституцията на ЕС. В най-добрия случай забавянето ще бъде една година. Друг нерешен въпрос е този за Кипър. Евентуално присъединяване само на южната част на острова ще доведе до сериозна криза с Турция. Атина пък заплаши да блокира разширяването, ако Никозия не бъде приета с първата вълна.

По БТА