Защо България вече е важна за САЩ

В разгара на кризата около Ирак България се превърна в една от ключовите за САЩ държави. Настоящата визита на премиера Сакскобургготски във Вашингтон след приключилото в края на седмицата посещение на испанския премиер Хосе Мария Аснар потвърждава това.

Възможните теми по иракската криза

България е интересна в този момент за САЩ, защото е член на Съвета за сигурност и има глас при взимането на решения.

Едва ли обаче Симеон е повикан толкова спешно, за да потвърди нещо, което може да каже и на американския посланик в София. Засега няма съмнения, че България ще продължи да подкрепя изцяло и без нюанси позицията на САЩ в Съвета за сигурност. Натискът от страна на Франция към България и останалите страни-кандидатки за ЕС обаче подтикна някои фактори в София да предлагат България да гласува "въздържал се" по новата резолюция на САЩ и Великобритания. Този вариант без съмнение е по- приемлив и за президента Първанов, който се разграничи от позицията на кабинета и парламента.

Вторият интерес на САЩ към България е свързан с това, че страната ни предоставя летище и контингент за евентуална война срещу Ирак. По този въпрос, за разлика от първия, може да има някакви нюанси е развития, макар и с адрес на подателя Анкара. Ситуацията за предоставянето на турски бази и отварянето на границите за 40 хиляди американски войници, които да нападнат Ирак от север, продължава да е неясна.

Турците са сигурни, че те са измислили пазарлъка и макар че става дума за милиарди и огромни интереси, се държат като на Капълъ чарши. Няма да е изненада, ако американските им клиенти, които са свикнали в супермаркета да има предварително залепени етикетчета с цени, не разберат очарованието на ориенталския пазарлък. Може да се окаже, че турските управляващи ще пренавият, волно или неволно, пружината на американското търпение и накрая Пентагонът ще се откаже от голяма сухопътна операция в Северен Ирак

Ако тази не много вероятна развръзка се случи - американците да не получат на време пълен достъп до Ирак през турска територия, не е изключено стратези да тръгнат към някакъв измъчен опит за "малък северен фронт" срещу Саддам, който да се подържа по въздуха. В този случай летищата на Констанца и Бургас може да се окажат изходните пунктове за товарене на американски въздушнодесантни части. Ако този вариант е на дневен ред, Буш може да иска тази седмица от Симеон достъп за няколко хиляди войници, които да транзитират през Бургас за Северен Ирак, дори и това да е само с цел да подтикне Турция към финална договореност с Вашингтон.

Засега обаче няма особени основания да се смята, че тази тема е на дневен ред, най-малкото защото висши румънски представители не се е чуло да са канени в Белия дом, а и въпросът дали през Бургас ще минат хиляда или 10 хиляди американски войници, не е принципно различен, та да се налагат чак пък разговори на четири очи.

Румъния очаква ратификация пред май, за България не е ясно

Наскоро председателят на Американския комитет за разширяването на НАТО Брус Джаксън прогнозира, че Сенатът ще ратифицира през май поканата на Румъния за членство в НАТО. Към момента САЩ смятат, че Румъния се представя много добре и в основни линии отговаря на критериите и изпълнява в график поетите ангажименти. С България нещата не стоят така. Има проблеми с опазването на класифицираната информация, с реформата в съдебната система, със спецслужбите, с корупцията, както и с хода на военната реформа. Освен това НАТО и по-специално САЩ имат сериозни възражения срещу фигури, които на ключови места в съдебната власт, както и в други институции, някои от тях бяха назовани поименно от Брус Джаксън.

Като се има предвид силната подкрепа на България в Съвета за сигурност на ООН, САЩ биха искали да не я разделят от Румъния в ратификационния процес, но едновременно с това биха искали да видят, че България предприема нужните стъпки, за да отговори на изискванията. Затова много е вероятно тази тема да бъде засегната в разговора на българския премиер с американския президент.

Дойде ли времето на американски бази в България

Другата, безспорно най- сериозна тема би била евентуалното разполагане на американски военни бази от Германия в България и други страни от Централна и Източна Европа.

През последните два месеца няколко откъслечни публикации в европейски вестници, в най-мъгляви и общи рамки, загатнаха, че някои среди в Пентагона се замислят дали да не изтеглят американските войски от Германия.

Някои от наблюдателите отбелязаха, че в Германия мълчаливо си отдъхнали, тъй като опасността - СССР, срещу която тези бази бяха насочени, отдавна не съществува и базите са се превърнали във вид бреме.

Ясно е, че Вашингтон не може да се лиши от бази в Европа. Последното развитие по иракската криза в Алианса, който се оказа недотам сговорчив и където няколко страни показаха, че могат да блокират искания на САЩ, постави под съмнение и ефективността на НАТО като инструмент в ръцете на стратезите.

Администрация на Буш е убедена, че истински съюзници са само тези, на които може винаги и при всички обстоятелства да се разчита. Засега такова поведение показват, за мнозина много изненадващо, само бившите комунистически страни от Източна Европа.

Сред тях три държави - Полша, Чехия и Унгария, вече са членове не НАТО. Полша наскоро, след като реши да купи американски самолети F-16 за 3.5 милиарда долара, беше похвалена от президента Буш, че е най-близкият приятел на Америка. Бившият комунистически функционер Квашневски се разтопи от удоволствие и дори започна да сънува поляк начело на НАТО. Въпреки тези най-топли взаимни чувства Полша не може да приеме всичките американски войски от Германия.

Русия вече се разтревожи от възможността близо до границите ѝ да се разположат големи американски сили и повдигна въпроса. Макар да сме все още само на етапа на опроверженията, стана ясно, че Москва съвсем сериозно се позовава на договори с НАТО, които ограничават броя и вида войските на Алианса, които могат да се разположат близо да руските граници.

Вашингтон в момента държи твърде много на руското сътрудничество в борбата с тероризма, за очакваме, че ще прави стъпки, които без съмнение ще вбесят всички в Кремъл. Никой сред съветниците на Буш не би искал отново да се сблъска с кошмарните руски дипломати от школата на Громико, които по всички форуми и по всички въпроси имаха само един отговор - "Нет".

Останалите възможни места в Европа не предлага толкова голям избор за Пентагона, след като се оказва, че Полша, Чехия и Унгария именно поради членството си в НАТО и близостта си с Русия не могат да приемат за постоянно всички чужди контингенти на своя територия.

В държави като Словакия и Словения съществува проблема с общественото мнение.

Трите латвийски страни също не се особено подходящи, защото появата и на един американски войник там, ще изправи Москва на нокти.

Трите балкански държави - Албания, Македония и Хърватия, които са част от т.н. Вилнюска десетка кандидати за Алианса, но нямат покана за членство в НАТО, са твърде нестабилни, за да може някои сериозно да прави в този момент планове за трайно установяване там. Последната забележка се отнася в много по-малка степен до Хърватия, която има предимството на доброто стратегическо разположение и в която се забелязва бърз процес на стабилизиране на общество и институции.

От гледна точка на стратезите във Вашингтон България и Румъния са най-подходящите страни, в които могат да се преместят многобройни войски, при положение, че наистина се стигне до закриване на американските бази в Германия.

Ясно е, че на подобно нещо не може да се отговори веднага. Симеон трябва да си е подготвил няколко тези, за да си даде време и да може този въпрос да се обсъди открито след като се върне в България, както и да изложи своите искания към САЩ.