Защо "Стършел" няма нищо общо с хубавци-издатели, тото-майки и деца-чудо? И къде сме ние?

В последната седмица скандал разцепи Съюза на издателите на вестници. За председател на тая организация бе избран Любомир Павлов, един от собствениците на "24 часа" и "Труд". В знак на протест напуснаха издателите на "Стандарт", "Земя", "Новинар" и сп. "Тема". Напусна и досегашният председател Тошо Тошев.

"Стършел" никога не е бил член на тоя измислен съюз. Защо да членуваме в организация, където повечето от членовете бяха бивши служители и агенти на ДС - Димитър Иванов ("Земя"), Тодор Батков ("Стандарт"), Тошо Тошев... Какво място имаме при хора, които с журналистиката си лъскаха обувките на властта? Те правеха чупки в кръста и на Първанов, и на Станишев, и на Доган... Те създадоха медийния герой Бойко Борисов, не престават да го обслужват и сега.

"Стършел" не е участвал и в раздаването на измислените награди "Черноризец Храбър", по-известни в гилдията като "Блюдолизец Храбър". Защото ги получаваха журналисти и журналистки, изпълняващи поръчки. Като Мадам В., например, която обслужваше медийно партии и лидери. И въртеше не само дописки-ръкоделия по поръчка, а и баници, дето ги разнасяше на крака при победители в изборите.

С тая журналистика "Стършел" няма нищо общо. Като истински независим вестник ние не зависим от Тошовци, Батковци и политически татковци. Нямаме нищо общо с икономически групировки и сенчести бизнесмени. "Стършел" е вестник с традиции и достойнство. Страниците му няма да пожълтеят с лъжи и сензации, езикът му няма да слезе до улицата, а ще си остане чистият литературен български език. Пък ако ще зависим от някого, нека това да са нашите читатели.

Затова не искаме да имаме нищо общо и със съюз, оглавяван от Любомир Павлов.

Този господин първо трябва да обясни как приватизира Общинската банка. И как спечели парите за купуване на ВАЦ-овите вестници. А после да си погледне панталоните, оцапани в жълто от жълтата журналистика, която налага. Няма що, хубавeц-вестникар си намери българската преса да я представя пред читателите.

Той е толкова чист и хубав, колкото са и конкурентите му от другата медийна групировка - тото-мамата Ирена Кръстева и детето-чудо Делян Пеевски. Които накупиха вестници, радиа и телевизии с парите на Корпоративна търговска банка. Не случайна банка, а трезор на държавни фирми, които държат там сметките си. Точно с тия държавни финанси се създаде и съществува мрежата Кръстева-Пеевски. Първо обслужваше интересите на Доган, а сега хвали Борисовото управление. И паяжината ѝ обхваща не само медиите, а и вестникарското разпространение. Мама Ирена и детето-чудо изкупуват все повече разпространителски фирми, за да наложат монопол на пазара. А Държавната комисия за защита на конкуренцията се прави на сляпа, глуха и няма.

Нищо добро не очаква свободното слово с такива издатели и такива разпространители. За честната журналистика идват трудни времена.

Но "Стършел" е показал, че може да се държи достойно. И читателите ни го знаят.

* Публикувано във в. "Стършел“