Зависимостта от ДС става все по-осезаема, нагла и публична

„Смисълът на закона за досиетата е да се премахне зависимостта на политическата система от бившата Държавна сигурност, за което се оказа, че 17 години не са достатъчен биологичен закон. Напротив, зависимостта от бившата ДС става все по-осезателна, все по-нагла и все по-публична и мрежата на ДС де факто се премества в държавните институции, в политическите партии, в местата, където се вземат ключови решения”.

Така коментира в предаването на БНР „Неделя 150” депутатът от Коалиция за България Татяна Дончева последните данни за принадлежност към ДС на публични лица, изнесени от комисията по досиетата през седмицата. Според тези данни 139 депутати от 1990 година насам, включително в последното Народно събрание, са били сътрудници или щатни служители на ДС. На практика това означава, че всеки десети народен представител е бил свързан със структурите на тайните служби на репресивно-разузнавателния апарат на комунистическия режим.

Комисията по досиетата не огласи някои имена на народни представители, чиято принадлежност към ДС бе показана от предишните комисии по досиетата, защото междувременно те са починали, а за починали лица по закон не се изваждат данни за принадлежност.  

Дончева не се съгласи с бившия директор на Националната разузнавателна служба (НРС) Димо Гяуров, поканен в същото предаване, че принадлежността към ДС на някои лица няма да излезе никога, защото данните за тях са унищожени, включително и така наречените „картончета”.

Според Дончева, когато целият архив на бившата ДС премине към комисията по досиетата, в него ще могат да се намерят следи на такива заличени досиета, защото системата се е подсигурявала със записване на данни на няколко независими едно от друго места. Така че каквото и да е унищожено, следите винаги остават, смята Дончева.     

Депутатката, известна със силната си подкрепа архивите на ДС да бъдат изцяло осветени, смята, че ако има укрита принадлежност, то тя е на хора, които в момента са „най-актуални” и имат „най-сериозно участие” в обществено-политическия живот на страната. 

„Искат или не, натискът за огласяването на хората, свързани с ДС, участващи в политическия и обществен живот на България, е неминуемо да бъде увеличаван”, каза Дончева. „Защото ще се увеличават категориите хора, за които ще се прави проверка”, добави тя.

Според нея винаги ще има „отворени” и „укрити” хора. И отворени, които знаят за укритите. „Тогава започва преса не само на ония, които разбират значението на процеса на отваряне на досиетата, а на ония, които са „отваряни” за сметка на неотворените и смятам, че в крайна сметка с външен и вътрешен натиск ние ще стигнем до преодоляване на зависимостта на сегашния политически живот на България от бившата ДС”, каза още Дончева.

Тя определи отсъствието на катарзис в обществото с прословутия конформизъм на българина. „Когато имате национална психология, в която основната ценност е “Преклонена главица сабя не я сече”, когато посрещате на Орловия мост в рамките на 4 години един път германците, втори път руснаците все с цветя, бъклица и менче с бръшлян, какво очаквате от тази нация? Тя смята, че 500 години турско робство е преживяла, благодарение на тази максима”, каза Дончева.

Депутатката смята, че ако обществото е достатъчно упорито да иска да продължи отварянето на досиетата, ще бъдат осветени и тези, които сега са на тъмно и именно понеже са оставени на тъмно, за тях, според, нея имало по-голям риск да бъдат шантажирани.

По повод на издигането от БСП на кандидатурата на бившия щатен офицер от ДС и бивш шеф на НРС Бриго Аспарухов за кандидат-кмет на София, Дончева каза, че тази кандидатура няма да реши проблемите на социалистическата партия.

„БСП може да има в тактически план удобства да представи кампанията като битка на двама генерали Бойко Борисов и Бриго Аспарухов – измислен и истински - но в стратегически и в стратегическо-международен план последното нещо, от което БСП има интерес, е да бъде легитимирана като партия, която се управлява от бившата ДС”, смята Дончева.

Когато се взема решение това също трябва да се има предвид, заключи тя.