Общото потребление на антибиотици в болниците и аптеките в България е нараснало с 27% в периода 2019-2023 г., като страната ни отчита най-шокиращото увеличение в консумацията на антибиотици спрямо другите европейски страни. Това показват данните от годишния доклад на Европейската мрежа за наблюдение на антимикробната резистентност ESAC-Net, който се публикува всяка година в Световната седмица за повишаване информираността за антимикробната резистентност (18-24 ноември).

Потреблението на антибиотици общо за Европейския съюз (ЕС) се е увеличило с 1 % между 2019 г. и 2023 г., което го отдалечава от целта за редуциране с 20% на консумацията до 2030, каквато е препоръката на Съвета на ЕС. Нито една държава в ЕС не отчита значителна тенденция за намаляване консумацията на антибиотици в този петгодишен период и само една страна – Финландия вече е постигнала индивидуалната си цел до 2030. 14 държави или преобладаващата част отчитат по-високо потребление на антибиотици през миналата година спрямо пет години по-рано.

Още по темата

България е увеличила драстично приема на антибиотици в пандемията

18 ноември 2021 12:49

България обаче се откроява като страната с най-силно изразена тенденция за ръст в потреблението на антибиотици, става ясно от доклада. Тази тенденция за България беше засечена още в годините на Covid пандемията, когато у нас бе отчетен голям скок в потреблението на антибиотици за разлика от другите европейски страни.

Средно претеглената консумация на антибиотици за системна употреба в ЕС през 2023 г. е 20.1 дефинирани дневни дози (DDD) на 1000 жители на ден. Извънболничният сектор формира 90% от тази консумация с 18.3 DDD/1000 жители на ден. В болничния сектор среднопретеглената средна консумация на антибиотици е 1.6 DDD/1000 жители на ден.

В извънболничната помощ най-често консумираната подгрупа антибиотици през 2023 г. са пеницилини (47%), следвани от макролиди, линкозамиди и стрептограмини (17%), цефалоспорини и други бета-лактами (12%), тетрациклини (9%), хинолони (7%), други антибактериални средства (5%), сулфонамиди и триметоприм (3%) и "комбинирани второстепенни групи" (0.5%).

В болничния сектор най-често консумираните антибиотици през 2023 г. са
пеницилини (34%), следван от цефалоспорини и други бета-лактами (28%), други
антибактериални средства (12%), хинолони (9%), макролиди, линкозамиди и стрептограмини (8%), сулфонамиди и триметоприм (4%), "комбинирани второстепенни групи" (3%) и тетрациклини (3%).

Една от тревожните тенденции в тазгодишния доклад на ESAC-Net е регистрираното почти 60% увеличение на инфекциите на кръвообращението, причинени от резистентна към антибиотика карбапенем бактерия  Klebsiella pneumonia. "Това представлява нарастваща заплаха за пациентите в болниците в целия ЕС, в почти всички държави-членки", каза Доминик Моне, ръководител на програмата на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) за антимикробна резистентност и свързани със здравеопазването инфекции.

Директорът на ECDC Памела Ренди-Вагнер съобщи, че над 35 000 души в ЕС умират всяка година от резистентни към лекарства инфекции и повече от 4.3 милиона пациенти в европейски болници са засегнати от вътреболнични инфекции, много от които са резистентни на антибиотици.

"Тези числа показват едно нещо: че проблемът наистина е огромен. Като цяло Европа се движи в грешна посока. Ние наистина трябва да положим съгласувани усилия, за да хармонизираме напредъка между държавите-членки, да споделим нашия опит и решения", коментира Вагнер.

ECDC призовава болниците да дадат приоритет на мерките за превенция и контрол на инфекциите. Те включват основни стъпки като подобряване на хигиената на ръцете, заедно с увеличаване на болничния скрининг на пациенти за носителство на резистентни бактерии, увеличаване на капацитета за изолиране на такива пациенти и увеличаване на броя на специализираните служители за превенция и контрол на инфекциите.