Финансовите ограничения на клиничните пътеки, недостигът на медицински персонал и слабият контрол върху употребата на антибиотици затрудняват българските болници в борбата с антимикробната резистентност. На този фон част от антибиотиците, смятани доскоро за последна линия на лечение на тежки инфекции, постепенно губят ефективността си. Това коментира пред Mediapool д-р Жулиен Димитров от Клиниката по анестезиология и интензивно лечение на УМБАЛ "Лозенец".

Според него един от основните проблеми е ограниченият достъп до ефективни скъпи антибиотици, необходими за лечението на инфекции, причинени от силно резистентни бактерии. По думите му, докато в западноевропейски болници вече се натрупва опит с тези препарати и се наблюдава развитие на резистентност към тях, в много български лечебни заведения те все още са малко познати или практически недостъпни.

Още по темата

България е първа в ЕС по резистентност на опасна бактерия

29.10.2026 15:14 Мартина Бозукова

Причината е преди всичко финансова. Лечението по клинични пътеки е с определен бюджет, който невинаги позволява да бъдат покрити разходите за скъпи антибиотици.

"Когато в този финансов лимит трябва да вместим примерно един курс с цефалоспорин, който струва около 7500 евро, сами разбирате, че повечето клинични пътеки, свързани с лечението на основното заболяване и усложненията, дори не могат да покрият половината от този курс", обясни д-р Димитров.

Така пациентите с тежки инфекции могат да се окажат в ситуация, в която трябва сами да доплащат за лечението си или да разчитат на достъпни антибиотици, които вече не действат срещу причинителя на инфекцията.

Недостигът на сестри затруднява и спазването на хигиената

Друг сериозен проблем е недостигът на медицински персонал, който затруднява спазването на хигиенните мерки в болниците. По думите на д-р Димитров средствата за дезинфекция и превенция на инфекциите са се подобрили значително, но наличието на съвременни препарати само по себе си не гарантира ефективен контрол.

"Имаме доста по-ефективни препарати – дезинфектанти, антибактериални сапуни и др. Различните фирми добавят сериозен арсенал от средства за превенция, включително капачки за венозни катетри, съдържащи хлорхексидин и други дезинфектанти", коментира д-р Димитров.

В същото време обаче хигиенните мерки остават на заден план заради прекомерно натоварване на сестринския персонал: "Ако имате една медицинска сестра, която трябва да се грижи за четирима интензивно болни, това включва терапия, хигиена, отчитане, попълване на документация и т.н. Сами разбирате, че хигиенните мерки и хигиенните навици започват да отстъпват на доста по-приоритетни дейности", коментира той.

Д-р Димитров уточни, че не оправдава пропуските в хигиената, но смята, че те трябва да се разглеждат и през призмата на условията, в които работят медицинските екипи. По думите му подходът към проблемите в България често е наказателен. "Работил съм и в Англия, където при подобни проблеми се предлагат допълнително обучение или отпуск, за да може служителят да си почине. Подходът е насочен към реално и ефективно решаване на проблема", споделя той.

Антибиотиците от последна линия също губят ефективност

Д-р Димитров предупреди и за прекомерната употреба на т.нар. стратегически антибиотици – препарати, които са особено важни при тежки инфекции, причинени от бактерии, резистентни към други лекарства. Особена заплаха той вижда в навлизането на стратегически антибиотици като таблетна форма в извънболничната помощ.

Още по темата

Българите консумират почти по една опаковка антибиотик на човек годишно, но приемът намалява

14.09.2026 14:28 Мартина Бозукова

"Тебипенемът (tebipenem) е антибиотик от групата на меропенема (meropenem) и имипенема (imipenem), които са от групата на стратегическите антибиотици, особено когато са в комбинация. Огромен проблем, за който в момента се говори, е развитието на резистентност към тези препарати. Само допреди десет години се смяташе, че това е един от най-сериозните антибиотици в арсенала ни. За съжаление това е в миналото. След COVID-19 беше изнесена статистика, че меропенемът (meropenem) вече не работи. Това е един антибиотик, който мога да кажа, че е беззъб при тежки инфекции заради прекомерна употреба. В момента този антибиотик се предписва във вътрешни клиники, пулмологии, гастроентерологии. На места, на които изобщо не би трябвало да го има, се предписва масово и той не работи. Нов представител – тебипенемът – е одобрен от FDA в САЩ като таблетна форма. И ако до момента употребата на тебипенем беше ограничена от приложението му венозно, стъпи ли в България перорален вариант, джипита и други лекари ще започнат да го изписват поголовно", коментира д-р Димитров.

Необходим е строг контрол, не само препоръки

Според него в България съществуват препоръки за ограничаване на употребата на определени антибиотици, но контролът върху спазването им не е достатъчно ефективен.

"Всяко едно дружество, което се занимава с отделните заболявания – европейско или световно, включително дружествата по инфекциозни болести в Европа и САЩ, имат много добре направени насоки за това как трябва да се използват антибиотичните препарати", посочи той.

Според него България трябва да се съобразява по-стриктно с международните медицински препоръки.

Той смята, че само пожелателните правила не са достатъчни и настоява за по-строг контрол, включително с финансови или професионални санкции при нарушения.

"Отдавна вече не трябва да се работи само с препоръки. Трябва да има някакъв императивен механизъм, с наказателен характер – финансов, професионален, какъвто и да е", заяви Димитров.

Д-р Димитров предупреди, че резистентните инфекции не са хипотетичен риск, който предстои да се прояви след години. Те вече причиняват тежки заболявания и смърт и това става все по-видимо. А проблемът ще се задълбочава, ако не бъдат предприети по-ефективни мерки.