Недохранването, свързано със заболяване, е скрита епидемия, която засяга между 20% и 50% от пациентите в болниците, влошава резултатите от лечението и значително увеличава риска от усложнения. Въпреки сериозните последствия за здравето, проблемът често остава неразпознат или не получава необходимото внимание. По повод Световната седмица на малнутрицията (9–13 ноември) Европейското дружество по клинично хранене и метаболизъм (ESPEN) насочва вниманието към необходимостта от навременно откриване на риска и осигуряване на адекватни хранителни грижи като част от лечението.

Малнутрицията или недохранването възникват, когато тялото не получава нужните количества въглехидрати, мазнини, протеини и витамини, които са нужни на организма за осигуряване на растежа и функционирането му.

Данните на ESPEN, показват, че близо един от всеки четирима пациенти (24%) е изложен на риск от недохранване още при постъпването си в болница. Рискът от малнутриция е особено висок за възрастните хора и пациентите с хронични заболявания. При хората над 70-годишна възраст този дял достига 37%, а при пациентите с онкологични заболявания – 35%.

На риск от недохранване са изложени 29% от пациентите със сърдечни заболявания, 28% от тези с респираторни заболявания и 27% от пациентите с гастроентерологични заболявания. Същият дял от 27% се отчита и сред пациентите във вътрешни отделения.

Причините за недохранването са различни и често действат едновременно. Самото заболяване може да доведе до загуба на апетит, промени в обмяната на веществата и повишени хранителни потребности. В други случаи проблемът е свързан със затруднения при храненето, нарушено усвояване на хранителните вещества или недостатъчно внимание към хранителния статус на пациента.

Защо недохранването може да затрудни лечението?

Недохранването не е само съпътстващ проблем при боледуване. То може да има сериозни последици за здравето, тъй като организмът не получава достатъчно енергия и хранителни вещества, необходими за поддържане на основните му функции и за възстановяване.

Според ESPEN сред основните последици от недохранването са по-честите усложнения, по-продължителният болничен престой, повишените разходи за лечение, влошеното качество на живот и по-високият риск от смъртност.

Тези последствия превръщат малнутрицията не само в проблем за отделния пациент и неговото семейство, но и в предизвикателство за здравните системи. По-дългото лечение, необходимостта от допълнителни медицински грижи и по-бавното възстановяване увеличават натоварването върху лечебните заведения и разходите за здравеопазване.

Ранните признаци на недохранване

Навременното разпознаване на малнутрицията е от съществено значение за ограничаване на последиците от нея. Проблемът невинаги е очевиден, а първите симптоми могат да бъдат погрешно възприети като естествена част от заболяването или напредването на възрастта.

Пациентите и техните близки трябва своевременно да се консултират с лекар при появата на някои от следните предупредителни признаци:

• Неволно отслабване и забележимо намален апетит, дори когато загубата на тегло изглежда незначителна;
• Постоянна отпадналост, умора и загуба на мускулна сила, които затрудняват обичайните ежедневни дейности;
• Изтъняване на косата или косопад, чести инфекции и забавено зарастване на рани, които могат да бъдат свързани с недостиг на хранителни вещества;
• Промени в когнитивните функции, проблеми с паметта и затруднена концентрация, особено при възрастни хора.

Наличието на тези симптоми невинаги означава недохранване, но е основание за медицинска оценка.

ESPEN настояват оценката на хранителния статус и осигуряването на подходящ хранителен режим да бъдат част от цялостната медицинска грижа. Хранителните потребности могат да се различават значително в зависимост от заболяването, възрастта, физическото състояние и провежданото лечение. Затова хранителният режим следва да бъде съобразен с индивидуалните нужди на пациента и препоръките на медицинските специалисти.

Когато традиционното хранене е затруднено или недостатъчно за покриване на нуждите на болния организам, медицинските специалисти препоръчват прилагането на храни за специални медицински цели (специализирани ентерални храни). Те съдържат прецизно балансирани количества белтъчини, въглехидрати, мазнини, витамини и минерали и осигуряват точно определен прием на енергия и хранителни вещества. В зависимост от състоянието на пациента те могат да допълват обичайното хранене или да се използват като основен източник на хранителни вещества.