Държавата трябва да изгради рамка за обучението на специалисти за новите центрове за лечение на инсулт, създадени със средства по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), да определи ясни правила за насочване на пациентите към тях и да контролира изпълнението им. Самото закупуване на апаратура не гарантира, че тя ще се използва пълноценно. Това коментира пред Mediapool доц. д-р Росен Калпачки, началник Клиника по нервни болести в столичната университетска болница "Света Анна", която е най-големият специализиран център за лечение на инсулти в България. С инвестицията по ПВУ беше изградена национална мрежа от шест високотехнологични и 17 областни центъра за лечение на инсулт на стойност 72.2 млн евро.

Още по темата

Столичната болница "Света Анна" с първия супермодерен център за лечение на инсулт

07.04.2026 13:46 Мартина Бозукова

Доц. Калпачки коментира, че инвестицията по ПВУ е осигурила необходимата апаратура, но няма организация, която да гарантира, че пациентите ще получат лечение на най-подходящото място.

"Осигурихме стаи и апарати, а ги няма хората и логистиката", обобщи Калпачки. По думите му има риск поръчаната през 2024 година апаратура да остарее докато започне рутинно да се използва.

Пациентът трябва да стига директно до подходящия център

Той обясни, че в момента системата се ръководи основно от клиничните пътеки, които обаче не разграничават достатъчно възможностите на различните лечебни заведения. Така, ако общинска болница и високотехнологичен център изпълнят едни и същи три диагностични процедури за пациент с инсулт, те получават пари по една и съща клинична пътека, независимо от възможностите си за лечение.

Това създава и финансов стимул болниците да задържат пациентите, вместо да ги насочват към по-подходящо лечебно заведение. Доц. Калпачки обяснява, че при някои пациенти още в началото е ясно, че нито общинската, нито областната болница разполагат с необходимите възможности и те трябва да бъдат транспортирани директно до високотехнологичен център. "Но общинските болници казват: Защо? На нас ни трябват пациенти, иначе няма да имаме финансиране", даде пример той. Затова по думите му е необходима отделна рамка с правила за маршрута на пациента, които да не зависят от клиничните пътеки. "Институциите трябва да начертаят пътя на пациента", коментира той.

Специалистите трябва да се обучават там, където се лекуват инсулти

Калпачки смята, че трябва да се промени и подходът към обучението на лекарите, които ще работят в новите центрове. В момента правилата предвиждат специалистите да се обучават за лечение на инсулт в някой от медицинските университети, но това не винаги им осигурява обучение на места, където се лекува инсулт. Така лекарите понякога се обучават в лечебни заведения, в които тези процедури не се извършват рутинно.

Калпачки уточнява, че за натрупването на реален клиничен опит са необходими достатъчно практически процедури и затова според него е по-разумно да се използва опитът на вече утвърдените работещи центрове – като този в "Света Анна", който е най-големият и най-активно работещ център за лечение на инсулти, но болницата не е част от обучението.

Само около 10 болници рутинно правят тромболиза

Липсата на достатъчно кадри и координация е проблем не само за новите високотехнологични центрове, но и за лечението на инсултите в страната като цяло.

Още по темата

Първи сме по смъртност от инсулт в света и на опашката по модерно лечение

16.03.2023 14:14 Мартина Бозукова

От около 160 неврологични звена в България тромболизата се извършва рутинно в не повече от десетина болници, посочи Калпачки. Тромболизата е медикаментозно лечение, което цели да разтвори съсирека, блокирал кръвоносен съд в мозъка. При подходящи пациенти тя трябва да бъде приложена в ограничен времеви прозорец след началото на симптомите.

По думите му причината не винаги е в липсата на апаратура, финансиране или знания у лекарите. Често проблемът е в организацията вътре в самата болница и в липсата на механизъм, който да гарантира, че всеки пациент, пристигнал навреме и подходящ за лечение, ще получи необходимата терапия.

"Не можем да разчитаме на ентусиазма на отделни хора", коментира доц. Калпачки.

Той даде пример как смяната на ръководител на отделение може да доведе до прекратяване на тромболизите в дадена болница, ако новият ръководител промени политиката на работа. Според него това показва колко уязвима е система, когато зависи от личната мотивация на конкретни лекари, вместо да следва общи задължителни правила.

След изписването на пациента с инсулт семейството му остава само в грижите

Проблемите не приключват с изписването от болницата. Калпачки обърна внимание и на липсата на връзка между здравната система и социалните услуги, от които се нуждаят пациентите с тежки последици от инсулт.

По думите му България разполага с множество социални услуги, но пациентите и техните близки трудно намират информация каква помощ могат да получат и към кого да се обърнат. В момента той и представители на пациентска организация работят по създаването на карта на социалните услуги, която да улесни ориентирането на семействата.

Особено тежко е положението на пациентите, които остават на легло и се нуждаят от постоянни грижи. Те често не са подходящи нито за продължително лечение в болница за активно лечение, нито за прием в рехабилитационно заведение, което не разполага с необходимите условия за обслужване на толкова тежки случаи.

В резултат грижата се прехвърля върху близките, които трябва да организират медицински и сестрински грижи, рехабилитация и ежедневна помощ, често за месеци наред за своя сметка.

"Един човек с инсулт означава едно разболяно семейство – цялото семейство", коментира доц. Калпачки.

Според него е необходим стратегически подход, който да свърже болничното лечение, рехабилитацията, сестринските грижи и социалната подкрепа.