Все по-често клиники и отделения в страната спират операции или затварят заради недостиг на кадри, най-вече на медицински сестри. Намаляващите медицински специалисти вече изнемогват да поддържат раздутата мрежа от 350 болници, дори работейки на по 3-4 места. За колапса на здравната система, има ли полезен ход в тази ситуация и защо са нужни стандарти, които да гарантират качеството на медицинските грижи – разговаряме с Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ).

Г-жо Василева, в последно време наблюдаваме един разпад на здравната система: отделения в болниците спират работа и затварят заради недостиг и на лекари, но най-вече на медицински сестри. Някои от тях са ключови и с уникална за страната дейност. Има ли полезен ход за противодействие на този процес?

Полезен ход е много трудно да бъде намерен, защото повече от 15 години ние обясняваме, че това ще се случи и то се случва. За да има промяна, е необходимо повече млади хора да са мотивирани да завършват за нашата професия. А това става най-бързо за 4 години, след което трябва да се включат в системата.

Т.е. стъпките, които се предприемат сега, могат да дадат резултат най-рано след 4-5 години, а ако трябва да сме абсолютно точни – тези хора, за да са добре квалифицирани, ще бъдат нужни още няколко години за да придобият сериозна професионална квалификация. Ако нашите предупреждения бяха чути навреме, сега нямаше да го водим този разговор.

Още по темата

"Здравеопазване в колапс". Стандарт за медицинските сестри би затворил половината болници

14 януари 2025 15:14

Действително проблемите, особено в детското здравеопазване, са сериозни. Там сестрите са обикновено от старото поколение детски медицински сестри, каквито вече няма. И всъщност с пенсионирането на възрастните колеги се оголват работни места и няма как определени клиники и отделения да работят. Сестрите сега завършват с общ профил. Има възможност за едногодишна специализация за придобиване на специалност педиатрични грижи след завършването на 4-годишна бакалавърска програма. Но това е трудна и отговорна професия и трябва да ти идва отвътре да я работиш.

През годините тези колеги на бяха добре платени, отношението към тях не беше добро и разбира се, те намериха по-добри места за реализация. Ефектът е, че няма сестри в детските отделения.

По ваши данни 65% от завършващите сестри не влизат в българската здравна система. Това как може да се промени?

Много пъти вече казваме, че трябва да има нормална стартова заплата за професията и тя трябва да е поне 3 минимални заплати за страната. Това обаче не беше чуто. И когато сега минималната заплата е 1077 лв, а стартовата заплата на медицинска сестра е 1500 лева (бел. ред. според КТД и тя не е достигната навсякъде), сами разбирате че няма как тези хора да бъдат удовлетворени от това недооценяване на труда. Финансовият проблем, унизителното отношение, липсата на достатъчно персонал, претовареността отблъсква младите хора. Защото те инвестират, а нямат възвращаемост. Това е труд, това са пари, това е отговорност за човешкия живот.

Смятате ли, че вашите искания за минимална стартова заплата могат да бъдат изпълнени в рамките на сегашната система на финансиране през клиничните пътеки, тъй като досега това не се случва? Наскоро и от Института за пазарна икономика в свой анализ предложиха да има отделен механизъм, по който целево да бъдат увеличени заплатите на медицинските сестри…

Ние отдавна искаме такъв модел, защото не можем да разчитаме само на клиничните пътеки. Това е нереалистично. Убедени сме, че пари в здравната система има, но те не се разпределят справедливо.

Още по темата

ИПИ предлага 10 решения на проблема с медицинските сестри

19 декември 2024 14:41

Затова ние настояваме да има единна система за различните лечебни заведения, защото в момента университетските и областните болници все пак имат по-добри възможности и предлагат по-добро заплащане на труда. Но в различни медицински центрове, особено в общинските болници, положението е драматично. Така че, наистина е необходим друг модел на заплащане на труда.

Говорихме за недостига на кадри, но вие не веднъж сте посочвали и проблема с прекомерно големия брой лечебни заведения в страната. Реалистично ли е потребностите на болниците от кадри да бъдат задоволени, ако се прилагат стандарти за брой медицински сестри, така че да се гарантират качествени медицински грижи или са нужни по-радикални мерки?

Не. За да бъдат задоволени нуждите от сестри и останалите професионалисти по здравни грижи на сега съществуващите лечебни заведения, са необходими още минимум 35 000 сестри. А при откриване на нови лечебни заведения, вече никой не знае колко ще бъдат необходими, защото не е ясно те по какви клинични пътеки ще работят, с каква специфика и т.н. Каквото и да говорим, трябва радикална промяна. Наскоро беше споменато в медиите, че за новата Национална детска болница ще трябват над 500 медицински сестри и аз питам откъде ще бъдат пренасочени те.

Вероятно една част ще дойдат от съществуващите клиники, които ще се влеят в новата болница…

Да, но пак са недостатъчно.

Вашите колеги работят на по няколко работни места. Това как се отразява на качеството на медицинските грижи?

Не се отразява добре, да не употребя по-тежки думи. Защото когато един човек е преуморен, той се е превърнал в робот, който изпълнява механично лекарските назначения.

Стигнали сме дотам да изпълняваме само и единствено лекарските назначения. А другите дейности, които са в нашата квалификация: разговор с пациента; подкрепа; разговор с близките; наблюдение на пациента и докладване на съответния лекар за състоянието му? Отново липса на екип. Така че каквото и да си говорим, няма качество на здравните грижи, което за нас е изключително тъжно.

Вие предлагате болногледачи и здравни асистенти да работят под ваше ръководство в болниците, за да облекчат работата ви. Обяснете тази ваша идея…

Болногледачът и здравният асистент са законови професии, които се обучават и когато влизат в лечебните заведения те знаят как да се грижат с пациент с определена диагноза под надзора на медицинската сестра. И по този начин медицинските сестри ще бъдат облекчени донякъде от преките грижи за пациента, които могат да бъдат оказани от друг обучен персонал. Тогава вече те няма да са толкова преуморени и ще оказват по-качествени грижи. Когато говорим с пациенти и ги питаме как се чувстват, отговорът е, че те страдат именно от липсата на подкрепа и внимание.

Има ли ги тези болногледачи и здравни асистенти, които да се влеят в системата?

Има ги, засега са все още малко. Дори в нашата организация имаме център за професионално обучение и в няколко лечебни заведения сме обучили техните съществуващи санитари в болногледачи и здравни асистенти и отзивите вече са добре. Това се случва в болница "Света Анна", в областната болница в Кърджали.

Как си обяснявате това, че през годините бяха неглижирани вашите предложения, включително за това да има стандарти за това колко медицински сестри да работят в различните одтеделения, за заплащането и т.н.?

Пренебрежително отношение.

А има ли и някакъв вид натиск от страна на други съсловия срещу вашите искания?

Не бих казала точно натиск. Бих казала пренебрежително отношение и малко по-високо самочуствие от страна на лекарите. Особено в началото на реформата 2000 г. доста сестри бяха освободени, защото някои директори и шефове на клиники решиха, че могат да работят без сестри и те намалиха броя на сестрите, което беше груба грешка. Но не бих казала, че това е натиск. Напротив. Особено последните години те много добре оценяват, че без сестри става все по-трудно, защото се оказва, че лекари трябва да вършат и някои сестрински ангажименти. Това отново обърква системата. И ние затова държим всяка професия да си изпълнява професионалните задължения, за които е обучена. Колегите, които работят в чужбина и редовно минават през нашата организация за получаване на сертификат за владеене на професията, казват: "В която и болница да работиш в Англия, Белгия, Германия, Италия – има правила. Спазваш ли ги, нямаш никакъв проблем. У нас тези правила ги няма.

А защо ги няма? Защото е удобно без правила или?

Защото ако има правила, ще е ясно, че в определено лечебно заведение където има един лекар, а трябва да са трима и трябва да има шест сестри, а има една – това отделение няма как да съществува. А поради различни лобистки интереси, то съществува. Каквото и да си говорим, стигаме до незаинтересованост, до лобистки интерес, до пренебрежително отношение. В резултат българските граждани нямат достъп до здравни и медицински грижи. В България хората имат много по-лесен достъп до лекар отколкото в Западния свят, но българският пациент всъщност има труден достъп до медицинска сестра и акушерка. Защото в извънболничната помощ тези хора просто ги няма. Там всичко е в компетенциите на общопрактикуващите лекари. Но те каквото и да направят сами, без екип от сестра или акушерка, не могат да си изпълнят задълженията. Но и към това има пренебрежително отношение. Няма патронажни грижи, няма женски консултации, няма палиативни грижи. Това са големите проблеми.

Да, медицината е високотехнологична и се справя със страдания, които допреди години не можехме и да си помислим, че могат да бъдат излекувани за 24 часа. Но всъщност масата от хора имат нужда от по-елементарни здравни и медицински грижи. И всъщност по-голямата част от хората някак си са пренебрегнати и това е показателно за отношението на управляващите и обществото.