Живкова склони за НАТО

- Първо нека уточня, че в случая не става въпрос за свързване с БСП, а за популяризиране на идеите на една нова лява коалиция, в която членуват и други, по-малки партии. Това, че БСП е голямата партия в коалицията и е двигателят на инициативата - това са две различни неща.

- Към кое от тези две различни неща сте по-привързана?

- Привързана съм към една нова лява голяма коалиция, която би могла с общи усилия да допринесе за доброто на България.

- По отношение на какво е нова тази коалиция?

- По отношение на цялата си политика, на позицията си в обществото и на идеите и програмата си, която ще лансира в една предизборна и следизборна кампания.

- Какъв тип нова лява политика очаквате и желаете?

- Първо смятам, че тази политика трябва да бъде едно отваряне към обществото, на един нормален диалог дори със своите опоненти, прокарване на линия на разбирателство и наистина на работа за доброто на тази държава. Ако не се преодолеят партийните интереси и ако не се тръгне по нов път, ще бъде трудно за всички.

- Какво трябва да се промени в облика на левицата, така че тя да стане нова и прокарваща тези идеи, за които говорите?

- Първо трябва да има разбирателство в самата левица, за да може да устои на ударите, не трябва да се защитават само теснопартийни интереси, а когато човек разчита на подкрепата на новите коалиционни партньори и на хората, които се включват като независими кандидати в тази коалиция, трябва да им дадеш шанс и възможност за прокарване на техните тези. Трябва да се правят и компромиси. Не се ли постигне такова разбирателство, ще бъде трудно.

- Коя е най-голямата партия в тази коалиция?

- БСП.

- Няма ли да се получи така, че тя ще доминира и налага облика си в коалицията?

- Може би, но тази партия би трябвало да даде шанс и на по-малките си партньори.

- Какъв ресурс трябва да носи БСП, за да даде облика на тази коалиция?

- БСП се е променила като партия и като виждания за политиката си, но тепърва трябва да продължи да се социалдемократизира, трябва да се отвори още повече и да не гледа чисто партийните си интереси. Всеки си дава сметка за рисковете и отговорностите, които поема. БСП не трябва на всяка цена да се опитва да доминира.

- Защо БСП трябва да се опитва да се социалдемократизира?

- Защото животът се променя, ситуацията в света се променя, всяка партия би трябвало да се опитва да се модернизира и променя. Това е необходимо на всяка партия. Това е неизбежно.

- Това ли е посоката на развитие, която виждате за тази партия - социалдемократизирането?

- Не мога да говоря за посоки на развитие на тази или онази партия, защото в крайна сметка аз не съм партиен член. Това ще бъде решение на съответната партия. В момента говоря като страничен човек - това са личните ми виждания. Никой не ми е искал съветите и мнението ми, за да мога сега да коментирам и съветвам една толкова голяма партия. Моето включване в една евентуална предизборна кампания и по-нататъшното ми евентуално участие ще бъде защото смятам, че бих могла с нещо да бъда полезна за развитието на тази държава и най-вече на обществото.

- Може ли вашето присъствие в една такава лява коалиция да допринесе за социалдемократизирането на БСП?

- Ако се чуе моя глас и въобще гласовете на хората, които са нови лица в това ляво пространство, може би би могло да допринесе. Но в момента не мога да кажа, че това ще стане или няма да стане.

- Защо, според вас, толкова формации носят в името си или са обвързани по някакъв начин с идеята за социалдемокрацията?

- Може би защото тя в момента е модерна в Европа, защото те смятат, че слагат едно ново начало в своето развитие. Вероятно това е причината.

- В лявата коалиция има и по-близки и до марксизма, и национализма, отколкото до модерността формации. Тази пъстрота на лявата коалиция как според вас ще се отрази на възможността да се действа съгласувано?

- Марксизмът би трябвало да се преосмисли от всички, включително и от БСП.

- Той отдавна е преосмислен от БСП и е записано в документи.

- Това може да е записано в документите, но въпросът е каква е реалността и до каква степен е преосмислен. Както казах, аз няма да коментирам на този етап, защото смятам, че не е моя работа. Но след като толкова коалиции и партии са влезли в коалицията, те трябва да намерят общ език, защото иначе няма да могат да работят. Всеки трябва да направи едно такова преосмисляне.

- Вие марксист или социалдемократ сте?

- По-скоро социалдемократ.

- Подкрепяте ли атлантическата ориентация на БСП и идеята ѝ за членство на България в НАТО и по какъв начин бихте съдействали като депутат за влизане на България в НАТО.

- Първо трябва да вляза в евентуален парламент. След като съм поела ангажимент, аз ще подкрепя линията на тази лява коалиция и затова ще говорим по-късно.

- Това е нещо, което е официално обявено като намерение на лявата коалиция - записано е, че тя ще се стреми да ускори членството на България в НАТО и ЕС.

- В момента не мога да говоря за програмата на тази лява коалиция, защото тя тепърва ще се обсъжда и с коалиционните партньори, така че можем да го обсъдим в един следващ разговор.

- Как се отнасяте към идеята за членство на България в НАТО от гледна точка на думите ви, че трябва да има повече социалдемократизираност в лявото пространство, а известно е, че западноевропейската социалдемокрация е своеобразен ляв синоним на атлантизма?

- Може би донякъде това е правилно, но това е и голямо обвързване за държавата и не знам колко плюсове и минуси би имало за обществото като цяло. Смятам, че България трябва да влезе в Европейската общност и съюз, защото това е важно, за да можем да се консолидираме в едно такова европейско пространство. Както казах, не знам дали ще подкрепя едно членство в НАТО. Като цяло ще подкрепя лявата позиция, но трябва по-дълбоко да се анализират плюсовете и минусите от едно такова членство и до колко то ще помогне на България.

- Вие като личност пред какви дилеми сте изправени, когато мислите за бъдещо членство на България в НАТО? Правите ли разлика между членство в НАТО и членство в ЕС?

- Разбира се,че правя разлика. Дилемата, пред която съм изправена за членството ни в НАТО, това е проблемът с даването на бази на НАТО в България. Това е единственият проблем, който ме притеснява.

- С други думи, ако нямаше такъв проблем безрезервно щяхте да подкрепите членството?

- Аз не казах, че не го подкрепям, а че трябва по-дълбоко да се анализират плюсовете и минусите за такова членство. Аз самата не съм сто процента сигурна кое трябва да се подкрепи. Би трябвало да има сигурност с едно такова членство. Досега тя не е член на нито една такава формация и дали това е добре или зле тепърва ще трябва да се мисли. В крайна сметка сте прав, че социалдемократизирането на лявото пространство изисква една подкрепа за членство и в НАТО и в ЕС, което е много важно.

- Смятате ли, че в лявото пространство като сблъсък на поколения тези конкретни характеристики на модерността на социалдемократичността ще се превърнат в своеобразни бариери, в разграничителни линии?

- Би могло, смятам, че и в момента има такива бариери, но смятам, че трябва да се даде възможност на младото поколение да поеме ръководството на лявото, пък и на дясното пространство.

- Между младите хора възможно ли е да се постигне онзи тип макрополитическо съгласие по такива теми като външна политика и сигурност - нещо, което не успя да се постигне при по-старото поколение политици?

- Смятам, че би могло. И трябва да има едно отваряне на всички партии една към друга, за да могат да работят. Разбирам, че в политическия живот трябва да се правят компромиси и че не винаги има разбиране за това, но по основните и глобални процеси трябва да има разбирателство.

- От тази година левицата се ориентира към търсене на нестандартни лица. При откриването на кампанията лицата бяха момичета от модната агенция "Визаж", вие сте една ярка личност, свързана с модата. Мислите ли, че това е случайно или по някакъв начин търсен ефект за привличане на определени слоеве към лявата идея?

- Модната професия и манекенстването е изключително актуална професия и се възприема добре от младите. Това е едно поле за изява на младите. Смятам, че така наистина биха могли да се привлекат млади хора и би било добре така да се търси контакт с младите. Не смятам, че това е случайно и не смятам, че това е лошо.

- Кои са най-силните ви лични огорчения през тези години?

- Кампанията, която се проведе след 1989 г. срещу цялото ми семейство и срещу дядо ми. Това, че в крайна сметка никой не застана зад него и всички искаха той да бъде изкупителната жертва за всичко.

- Всъщност познаваха ли го хората? Кое не знаеха за него?

- Най-добре са го познавали хората, които са били най-близко до него и са контактували не само на политическа основа. Смятам, че хората не го познаваха добре. Може би начинът на управление тогава беше по-различен, въпреки че той доста е обикалял страната и се е срещал с много хора, винаги един политик стои малко на разстояние от обикновените хора. Хората не знаят, че той беше един изключително скромен човек и в последните години от живота му разбрах, че той наистина е страдал за този народ и това, което е правел, го е правел с чисто сърце и с мисълта за доброто на България. Но колкото и да го говориш публично това, ако не си бил до него, не можеш да го разбереш.

- Мога ли да ви попитам кога е разбрал, че системата ще падне? Давал ли си е сметка, докато е бил на власт, че системата си отива?

- Смятам, че той си е давал сметка за това още през началото на 80-те, когато се опита да прокара някои свои виждания и идеи да намери един по-нормален диалог в посока на отваряне към западния свят. Опитвал се е по някакъв начин тези идеи да бъдат възприети от СССР тогава.

- Можем ли да кажем, че това е бил опит за конвергенция - постепенно преминаване от социализъм към пазарна икономика през 80-те години?

- Определено да. Това не можеше да бъде направено изведнъж и съвсем явно, това което винаги го е притеснявало, това е тази перестройка в СССР, която започна някак си изведнъж и безразборно. Той смяташе, че постепенно трябва да се мине към пазарна икономика.

- Прескачайки перестройката?

- Не. Просто перестройката беше много набързо, изведнъж направена. А той смяташе, че трябва да е по-плавно и това започна с Указ 56 в България.

- Т.е. това е било подготовка за преминаване на България, да го кажем, на капиталистически релси още в началото на 80-те.

- Да, но по плавен начин. Не изведнъж. Да не говорим, че все пак, ние сме били изключително зависими от СССР.

- Кога се е породила идеята за възможна многопартийна система в България? Той имал ли е тази идея?

- Да, имал е такава идея и в последните години от своето управление той смяташе, че начело на държавата не трябва да стои само една партия и един държавен глава и че не трябва да има такова сливане на партията с държавата. Той смяташе, че българското общество трябва да се управлява от един парламент, както и стана в последствие. Но това никой не го казва сега.

- В какъв смисъл от парламент - от многопартиен ли?

Да, от многопартиен парламент.

- И с опозиция вътре.

- Да, дори с опозиция вътре, защото този модел, който съществуваше, се беше изчерпал. И той го виждаше това. Но той определено смяташе, че този преход не трябва да стане изведнъж. И това според мене беше проблем и на преходът след 1989 г.

- Но къде е виждал недрата на опозиционните партии, въобще как си е представял такъв парламент?

- Много трудно мога да кажа от негово име, но той смяташе, че в един такъв парламент трябва да влязат и хора, които са на друго мнение. Но той не смяташе, че това трябва да стане толкова бурно и с толкова сътресения, както стана след 1990 г. и комунистическата партия загуби властта в един момент.

- Това означава ли, че тогавашните дисиденти той ги е виждал като членове на парламента още по негово време?

- Да, в крайна сметка, тези хора са интелигенцията на България. Защо да не влязат в един такъв парламент?

- Той подготвяше ли условия и предпоставки тези хора да влязат още преди 10 ноември 1989 г.?

- Според мен - да. И той имаше навика и често се съветваше с хора от различни обществени кръгове, с интелектуалци, учени.

- С дисиденти съветвал ли се е?

- Срещал се е и се е съветвал, но искам да подчертая, че и вътре в партията му се е пречело.

- Можете ли да си спомните с кои личности се е съветвал, които са изразявали по-различно мнение?

- Не мога да кажа точно с кои, защото тогава не съм била активна в обществения и политически живот, но това, което знам от него е това, което споделям в момента.