Животът е възможно наистина да минава като на лента при смъртта

Животът наистина може да минава пред очите на човек докато умира, сочат нови данни, на които учени се натъкват случайно по време на експеримент, съобщава BBC.

Екип от учени във Ванкувър, Канада, се заел да измери мозъчните вълни на 87-годишен пациент с епилепсия, но по време на неврологичния запис той получил фатален инфаркт и така се получил неочакван запис на умиращ мозък.

Той разкрива, че през 30-те секунди преди и след това мозъчните вълни на мъжа следват същите модели като сънуването или припомнянето на спомени.

Мозъчната дейност от този вид предполага, че е възможно да се случи "припомняне на живота" в последните моменти на човек, пише екипът в своето проучване, публикувано в Frontiers in Aging Neuroscience във вторник.

Д-р Аймал Земар, съавтор на изследването, каза, че това, което екипът, базиран тогава във Ванкувър, Канада, е получил случайно, е първият запис на умиращ мозък.

"Това всъщност беше напълно случайно, ние не планирахме да правим този експеримент или да записваме тези сигнали.", заяви той пред BBC.

Д-р Земар казва, че е нъвъзможно да се каже със сигурност дали човек се връща към прекараното време с любими хора и щастливи спомени. Но в полето на философията, ако трябва да спекулира, би предположил, че ако мозъкът прави ретроспекция, той вероятно би искал да ни напомня за добрите неща, а не за лошите.

"Но това, което е запомнящо се, би било различно за всеки човек", уточнява той.

Д-р Земар, който сега е неврохирург в университета в Луисвил, каза, че през 30-те секунди преди сърцето на пациента да спре кръвоснабдяването на мозъка, мозъчните му вълни следват същите модели, както когато изпълняваме задачи с високи когнитивни изисквания, като концентрация, сънуване или припомняне на спомени.

Това е продължило 30 секунди след като сърцето на пациента е спряло да бие - моментът, в който пациентът обикновено се обявява за мъртъв.

Изследването също така повдига въпроси за това кога точно животът свършва - когато сърцето спре да бие или мозъкът спре да функционира.

Д-р Земар и неговият екип предупредиха, че не могат да се направят широки заключения от единично изследване. Фактът, че пациентът е бил епилептик, с кръвоизлив и мозъчен оток допълнително усложнява нещата.

"Никога не съм се чувствал комфортно да докладвам за един случай", казва д-р Земар. И години след първоначалния запис през 2016 г. той търси подобни случаи, за да подкрепи анализа с още данни, но не успява.

Но проучване от 2013 г., проведено върху здрави плъхове, може би дава подкрепа в тази насока.

В свой анализ американските изследователи съобщават за високи нива на мозъчни вълни в момента на смъртта до 30 секунди след като сърцата на плъховете са спрели да бият - точно като констатациите, открити при пациента с епилепсия на д-р Земар.

Приликите между проучванията са "удивителни", каза д-р Земар.

Сега учените се надяват, че публикуването на този единствен човешки случай може да отвори вратата за други изследвания върху последните моменти от живота.

"Мисля, че има нещо мистично и духовно в цялото това преживяване около смъртта", каза д-р Земар. "И подобни открития са момент, за който учените живеят", допълва той.