Животът в София ще става все по-тежък

Таксата смет за софиянци е един от висящите въпроси, които Столичният общински съвет остави да решава в началото на 2006 г. Спомена се вариант за 20-процентно увеличение, има ли вече по-конкретни разработки?

Таксата смет трябва да бъде определена до края на януари. На всички е ясно, че разходите за събиране, извозване, преработка и съхранение на отпадъците не могат да намаляват. Те ще се увеличават. От тази гледна точка сумата, която ще е необходима, ще бъде по-голяма, отколкото миналата година.

Основно два са субектите, които плащат – предприятията и гражданите.

За фирмите предлагаме запазване на миналогодишния механизъм. Тоест, те да могат да избират дали да плащат такса, дали да си вземат съдове за отпадъци и да плащат за всеки съд или да сключат договор с избрана от тях фирма извън концесионерите, която да ги обслужва.

За гражданите през 2005 г. имаше такса от 2,45 промила върху данъчната оценка плюс 5 твърди лева, което общо се равняваше на 2,75 промила. Сега разчетите ни са за между 2,45 и 2,5 промила при увеличената данъчна оценка. Ние малко ще намалим средно изчислените промили, но не виждам реална възможност хората да плащат по-малка абсолютна сума като такса смет.

С колко процента ще нарасне таксата смет за бита?

За сега не можем да кажем с точност. Продължаваме да правим разчети и се надявам да свалим още малко промилите. В центъра на София увеличението ще е най-голямо, но пък за сметка на това в центъра живеят най-малко хора. Повечето хора живеят в сателитните райони – “Люлин”, “Младост”, “Обеля”... Имаме обща позиция между съветниците твърдата основа от 5 лева да отпадне.

Какъв бюджет ще бъде необходим за почистването на София?

Неясната част при определянето на бюджета за почистване са транспортните разходи, тъй като не знаем къде ще е крайното място за извозването на боклука. Според мен обаче, необходимата сума ще около 80 милиона лева.

Т.е около 20 милиона повече от 2005 година?

Да, но тогава липсваха балирането и съхранението на балите. Миналата година все още имаше “Суходол”, т.е една съвсем различна технология, а сега не разполагаме със сметище.

Може ли да се стигне до предоговаряне на тези 22 евро на тон за балиране и извозване на боклука, за да се намалят разходите?

Да. Преговорите продължават. Вече имаше промени. Една от фирмите беше посочила по-големи размери на наем на терена, продължихме преговорите и сега цените са практически изравнени.

Сега търсим нови терени, ново окрупняване на площадките, за да можем да създадем и по-голяма конкуренция и от тук да натискаме за по-ниски цени.

Има три схеми за решаване на проблема с боклука, едната е заводът и депото да се построят с общински пари. Как би станало това с наличните 4 млн. лева за капиталови разходи през 2006 г?

Тези пари са наистина недостатъчни за каквото и да е било. Разчетите ни сочат, че депото за съхранение на смет е необходимо и не бива да се задрасква. Сложността идва оттам, че теренът за него трябва да отговаря на много тежки екоусловия, но пък депонирането е сравнително най-евтино, защото средствата отиват най-вече за подготовката на терена.

Пари за тези дейности могат да бъдат търсени и от собствените приходи на общината, но и от Програма ИСПА, която ще действа за нас още поне до 2007 година. Това е един от източниците, чрез които бяха построени няколко десетки депа в България.

Бе обявено, че тази възможност е отпаднала след като общината през 2000 г. се е отказала да усвои пари за завод по ИСПА?

ИСПА е постоянно действаща програма и е жалко, че тогава сме пропуснали възможностите. Като не си бил на точното място, в точното време, е много трудно да се навакса. Но опцията още съществува. Първо обаче трябва да се намери площадка. Не можем да искаме пари по ИСПА без да имаме терен за депо.

Говори се за около 15-20 инвестиционни предложения за строежа на завод за боклук. Има ли сред тях изгодни оферти?

Оферти няма, има около 40 предложения за различни технологии, но не е коректно да ги коментирам, за да не прозвучи като вид лобиране. Важното е, че има предложения във всички познати технологии. Такава бе и идеята на Столичен общински съвет - да не се ограничава изборът. Все още няма ценови предложения.

Кога трябва да се очакваме такива?

До 30 дни събирането на предложения ще приключи и ще започнем фазата за събиране на финансовите предложения. Предложенията идват предимно от големи консорциуми. Има заявки от Канада до Русия.

Има ли консорциуми, които вече са стъпили в България?

Не мога в момента да ви отговоря.

Нямаше ли по-добър изход за решение на спора за исканите от концесионерите по чистотата 7 млн. лева, та се стигна до съд?

Най-добре беше да се споразумеем, но когато двете страни не се успеят, съдът е затова - да реши спора.

Ще поскъпне ли билетът за градския транспорт в София?

Конкретни цени все още не сме обсъждали. Но не е логично при такъв скок на горивата, да се смята, че цените на транспортната услуга ще са вечни. Нормално е цените на предплатените абонаментни карти да се задържат за известно време, но билетите по-бързо трябва да следват реалните стойности на самата транспортна услуга.

Да не забравяме, че изчислената цена на билетите е по стойности на горивата от началото на 2004 година. От тогава те скочиха поне с 50%.

Ще се орежат ли нечии привилегии за безплатни карти за транспорт? Споменаха се идеи за доказване на ниски доходи и чак  тогава да се дава безплатна карта, дори и за пенсионерите?

Да, искахме и този подход продължава да съществува. Въпросът е дали администрацията е в състояние да я реализира.

Ако си пенсионер с магазин на бул. “Витоша”, някак си е нонсенс да пътуваш безплатно в градскиа транспорт. Аз ще настоявам да се премахнат привилегиите за хора, които нямат нужда от тях.

Няколко пъти заявихте, че парите, преотстъпени на Столична община от държавата са крайно недостатъчни. Какво направихте, за да убедите Министерството на финансите да предостави повече пари?

Имахме срещи с представители на министерството и със софийски депутати, за да ги убедим в основателността на нашите цифри. Засега това е глас в пустиня.

Как може да бъде компенсирана липсата на пари? Къде са резервите на Столична община?

Продажбата на общинския дял в Общинска банка, приватизацията на общински фирми и приближаване на продажните цени на общинските имоти до пазарните им стойности са варианти за компенсация. Но и има и друг начин – снижаване на качеството на услугите, които се предоставят от общината. Когато не могат да се получат повече пари, софиянци ще си платят заради ината на правителството. Тези пари не са за официалните 1,2 милиона души, колкото се изчислява населението на града, а за близо 2-та милиона, които всеки ден са в София.

Аз продължавам да съм песимист, че животът в София ще става все по-тежък в сравнение с предишни години. Това е тъжно, тъй като хората очакват, че с приближаването до членството ни в ЕС нещата ще се подобряват. В София те не изглеждат така.

Естествено, в пустите му рекламни билбордове има ресурс и в наемите, но това няма да е достатъчно да се набавят всички средства. Жителите на София предоставят близо 500 милиона всяка година на държавата, а близо 360 милиона отиват за останалата част на страната. Столицата продължава да бъде най-големият донор в България.

Има ли вече оферти за дела на кметството в Общинска банка?

Волята за продажба я има. Аз очаквам процедурата да се задвижи и да бъде приключена още тази година.

Стана ясно, че концесиите за чистотата и за водата на града няма да бъдат развалени въпреки обещанията. Това навежда гражданите на въпроса кой командва всъщност града, общината или едрият бизнес, който държи ключовите дейности?

Аз знам, че никой не командва Столичен общински съвет и че решенията, които тези 61 съветника взимат, са тяхна свободна воля. Може не винаги да взимаме най-правилните решения, но няма външна сила, която да ни принуждава да взимаме едно или друго решение.