Журналист осъди шефа на разузнаването за отказан достъп до архивите на ДС

Журналист осъди шефа на разузнаването за отказан достъп до архивите на ДС

Журналистът от в. “Дневник” Христо Христов спечели съдебно дело срещу директора на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров заради неправомерен отказ на службата му за достъп до документи на Първо главно управление (ПГУ) на бившата Държавна сигурност (ДС).  

Христо Христов стана известен с разследванията си за убийството на българския писател и дисидент Георги Марков през 1978 г. в Лондон. Неговата молба за достъп до архивите на българските разузнавателни органи в системата на Държавна сигурност от периода 1971-1979 г. е била свързана с проучвателната му работа по случая “Георги Марков”.

Аргументираната теза на Христо Христов, че убийството на писателя е подготвено и извършено от Държавна сигурност, все още предизвиква силно раздразнение сред определени среди в България 28 години след смъртта на писателя. Продължава и упоритата им съпротива цялата истина за тази мрачна и срамна история веднъж завинаги да излезе наяве.

През септември 2004 г. журналистът е поискал от директора на разузнаването ген. Кирчо Киров да получи достъп в архивите на Първо главно управление на ДС  до кръг документи, отнасящи се до убийството на Георги Марков. Искането си Христов отправя чрез президента Георги Първанов и премиера Симеон Сакскобургготски, на които е подчинена Националната разузнавателна служба.

В искането си Христо Христов се аргументира, че проучването на тези архивни материали може да реставрира операцията на ПГУ за ликвидирането на писателя.

Според журналиста тези документи не представляват класифицирана информация, тъй като по Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) срокът на защита спрямо тях е изтекъл. Законът регламентира след определен давностен срок съответният гриф на секретност на дадения документ да бъде премахнат и той да бъде предаден от ведомството, в което се намира, в Държавния архив за обществено ползване по законовия ред. Поисканите от журналиста документи са били с гриф “строго секретно”, чиято давност е 15 години, следователно отдавна изтекла.

Искането на Христо Христов е препратено по надлежния ред до ген. Киров, откъдето не последва никакъв отговор, въпреки законовото задължение това да се извърши в 14-дневен срок. Тогава журналистът завежда делото и го спечелва въпреки аргументацията на Националната разузнавателна служба, изложена в съда, че исканите матирали продължават да представляват класифицирана информация, засягаща националната сигурност, както и че данни в тях засягат трети лица, чието съгласие не е искано.

Това е оборено от съда, който постановява на журналиста да бъде даден достъп до исканите архивни документи.

Това е второто дело на Христо Христов срещу отказ на висш държавен служител да му предостави достъп до архивите на бившата Държавна сигурност, които не представляват класифицирана информация по смисъла на закона.

През май 2004 г. Христов осъди във Върховния административен съд (ВАС) министъра на вътрешните работи проф. Георги Петканов, който му отказа достъп до други  материали от архива на МВР, свързани с Георги Марков. След съдебното решение на ВАС министър Петканов се съобразил с него и е представил исканите документи.

Новото спечело дело на журналиста поставя въпроса защо документи, които след изтичането на давностния срок престават да бъдат класифицирана информация, не се предават в Държавния архив и така остават недостъпни за обществения интерес? Защото ген. Кирчо Киров не е разпоредил архивите на Първо главно управление на ДС (разузнаване), които не са вече секретни по смисъла на ЗЗКИ, да бъдат предадени на Държавния архив? Има ли и други ведомства от системата на МВР, специализираните служби и Министерството на отбраната, които по същия начин задържат документи, лишавайки по този начин обществото от крайно нужната му национална памет? 

Споделяне
Още по темата
Още от България