Журналистът от в. “Дневник” Христо Христов спечели съдебно дело срещу директора на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров заради неправомерен отказ на службата му за достъп до документи на Първо главно управление (ПГУ) на бившата Държавна сигурност (ДС).
Христо Христов стана известен с разследванията си за убийството на българския писател и дисидент Георги Марков през 1978 г. в Лондон. Неговата молба за достъп до архивите на българските разузнавателни органи в системата на Държавна сигурност от периода 1971-1979 г. е била свързана с проучвателната му работа по случая “Георги Марков”.
Аргументираната теза на Христо Христов, че убийството на писателя е подготвено и извършено от Държавна сигурност, все още предизвиква силно раздразнение сред определени среди в България 28 години след смъртта на писателя. Продължава и упоритата им съпротива цялата истина за тази мрачна и срамна история веднъж завинаги да излезе наяве.
През септември 2004 г. журналистът е поискал от директора на разузнаването ген. Кирчо Киров да получи достъп в архивите на Първо главно управление на ДС до кръг документи, отнасящи се до убийството на Георги Марков. Искането си Христов отправя чрез президента Георги Първанов и премиера Симеон Сакскобургготски, на които е подчинена Националната разузнавателна служба.
В искането си Христо Христов се аргументира, че проучването на тези архивни материали може да реставрира операцията на ПГУ за ликвидирането на писателя.
Според журналиста тези документи не представляват класифицирана информация, тъй като по Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) срокът на защита спрямо тях е изтекъл. Законът регламентира след определен давностен срок съответният гриф на секретност на дадения документ да бъде премахнат и той да бъде предаден от ведомството, в което се намира, в Държавния архив за обществено ползване по законовия ред. Поисканите от журналиста документи са били с гриф “строго секретно”, чиято давност е 15 години, следователно отдавна изтекла.
Искането на Христо Христов е препратено по надлежния ред до ген. Киров, откъдето не последва никакъв отговор, въпреки законовото задължение това да се извърши в 14-дневен срок. Тогава журналистът завежда делото и го спечелва въпреки аргументацията на Националната разузнавателна служба, изложена в съда, че исканите матирали продължават да представляват класифицирана информация, засягаща националната сигурност, както и че данни в тях засягат трети лица, чието съгласие не е искано.
Това е оборено от съда, който постановява на журналиста да бъде даден достъп до исканите архивни документи.
Това е второто дело на Христо Христов срещу отказ на висш държавен служител да му предостави достъп до архивите на бившата Държавна сигурност, които не представляват класифицирана информация по смисъла на закона.
През май 2004 г. Христов осъди във Върховния административен съд (ВАС) министъра на вътрешните работи проф. Георги Петканов, който му отказа достъп до други материали от архива на МВР, свързани с Георги Марков. След съдебното решение на ВАС министър Петканов се съобразил с него и е представил исканите документи.
Новото спечело дело на журналиста поставя въпроса защо документи, които след изтичането на давностния срок престават да бъдат класифицирана информация, не се предават в Държавния архив и така остават недостъпни за обществения интерес? Защото ген. Кирчо Киров не е разпоредил архивите на Първо главно управление на ДС (разузнаване), които не са вече секретни по смисъла на ЗЗКИ, да бъдат предадени на Държавния архив? Има ли и други ведомства от системата на МВР, специализираните служби и Министерството на отбраната, които по същия начин задържат документи, лишавайки по този начин обществото от крайно нужната му национална памет?
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
123 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
нямат такива отдели, но проблемът е че такава информация никога няма да види бял свят.Да си припомним ЛСД във Виетнам и смятам темата за изчерпана, защото за мен и "едните и другите са маскари", както е писал Алеко.
започва да ми се струва че тръгваме по пътя на демагогията.Моят отговор е ясен - не съм съгласен с тезата ти, защото й липсват достатъчно убедителни доказателства.
Мащабът на подготовката на Съветския съюз за биологическа и химическа война е разкрит през 1989 година, когато Владимир Пасечник, водещ руски учен, бяга във Великобритания. Той е един от научните директори на Биопрепарат - научен институт, привидно разработващ биотехнологии за медицината и селското стопанство.Когато интервюирах Пасечник няколко години след бягството му, той разказа ужасяващи неща да истинската работа на Биопрепарат, за която Горбачов така и не призна. Една от разработките на института …
е нервнопаралитичния газ Ви Екс, който прониква през дрехите и е смъртоносен дори в микроскопично количество.След разпадането на съветската система Биопрепарат е затварен.Камера вероятно е престанала да съществува в традиционната си форма. Но наследството на двете институции остава. Отказът на руските власти да идентифицират газа, който уби толкова много от заложниците, взети от чеченските терористи, може би означава, че газът, използван в събота, наистина е дошъл от лабораториите на Биопрепарат.-----------Последната книга на Кристофър Ендрю, написана в съавторство с Василий Митрохин, е "Архивът на Митрохин".По БТА
Една година по-късно Камера участва в подготовката на съветската интервенция в Афганистан. Операцията започва с щурмуването на президентския дворец в покрайнините на Кабул от специалните части на КГБ, които застрелват президента Хафизула Амин и семейството му. Първоначалният план обаче предвиждал Амин да бъде отровен, преди да започне операцията. Дълбоко законспириран офицер от КГБ, снабден с отрова от Камера,представящ се за местен жител, успял да получи работа като готвач в президентския дворец, …
където отровил някои от ястията, предназначени за президента и обкръжението му. Сред разболелите се били племенникът на Амин и зет му Асадула, който по ирония на съдбата бил откаран със самолет в Москва за лечение.Дори по времето на Горбачов наркотици, предоставени от Камера, продължавали да се използват при разпити. Когато през 1985 година Олег Гордиевски, тогава резидент на КГБ в Лондон, попада /основателно/ под подозрение, че работи като агент на МИ-6, той бива примамен в Москва под измислен претекст и поканен на съвещание в дача на КГБ, по време на което му сервират арменски коняк, примесен с т.нар. наркотик на истината.
В средата на 30-те години ръководителят на КГБ /тогава наричан НКВД/ - Генрих Ягода, фармацевт по образование, основава тайна лаборатория, известна с названието Камера, която да експериментира с опиати и отрови. На процеса срещу него за държавна измяна през 1938 година, Ягода е признат за виновен между другото и в отравянето на неговия предшественик Вячеслав Менжински, писателя Максим Горки и председателя на държавната планова комисия В. В. Куйбишев. Няма съмнение, че редица други видни личности, …
починали от уж естествена смърт по време на сталинския терор, са станали жертва на Камера. Сред жертвите й е началникът на съветското външно разузнаване Абрам Слуцки. По време на погребалната церемония негови колеги, запознати с методите на Камера, разпознават по лицето на трупа издайническите следи на цианида.Камера продължава да действа през Студената война и помага на КГБ да измисли поредица хитроумни смъртоносни оръжия срещу западния противник. Сред тях са електрически пистолет, скрит в цигарена кутия, стрелящ с куршуми с отровен връх. Когато убиецът от КГБ Николай Хохлов дезертира на Запад през 1957 година, той показва оръжието на сензационна пресконференция. КГБ се опитва да си отмъсти, като го отрови с радиоактивен талий - избран, защото Камера предполага, че не оставя следи. Опитът не успява.Една от най-известните жертви на Камера от времето на Студената война е българският дисидент Георги Марков, убит с отровен чадър на моста Ватерло в Лондон на 7 септември 1978 година. Чадърът, с който е намушкан, е превърнат от лабораториите на КГБ в огнестрелно оръжие със заглушител и изстрелва в бедрото му миниатюрна сачма, съдържаща смъртоносната отрова рицин.
Марков работи в БиБиСи и като фриланс за Дойче Веле, Кьолн а Костов започва работа в Свободна Европа едва по-късно. Костов предпочете Св. Европа като че ли защото след преживяния атентат се чувстваше по-сигурен при американците и те плащаха по-добре а той си остана социалист, материалист. Добре работеха и двамата бяха много способни журналисти. Естествено че са „прокарвали”, както казваш политиката на правителствата на САЩ, Англия и ГФР и аз поне не виждам нищо лошо в тази политика. Това е политика …
на зачитане на правата на индивида, на свободното слово и печат, към което се стремим и ние сега. Погледни само кои журналисти спечелиха наградата Пулицер тази година и за какви статии: Dana Priest of Washington PostFor her persistent, painstaking reports on secret “black site” prisons and other controversial features of the government’s counterterrorism campaign. Тове е то демокрацията, драги Оrm.Питаш: Какво се е случвало на "непослушните" емигранти отблъснали "благодетелите" си? Нищо не може да им се случи, а и просто не съм чувал за такива. Ето го Владо Костов си получава сега голямата пенсия от Вашингтон, въпреки че работи в София като главен редактор на изданието на Първо Главно У-ние на ДС, Континент. Той трябва да е много „непослушен” според твоя критерий.Комунистическата олигархия с малки изключения бяха идиоти и глупаци и мислеха че съчмите им са толкова малки че никой няма да ги забележи и че отровата им е толкова специална , че никой няма да разбере за какво става въпрос и че като изпратят един „десен” турчин да убива папата никой няма да им загрее тъпия номер. Ти си летец, разбираш от теория на вероятностите и сигурно можеш да си представиш колко пъти пък са останали неразкрити престъпленията им.
Наистина както казваш всеки го чете и разбира различно. Аз писах че Марков си служи с тънка ирония и обективен анализ а ти го разбра сарказъм.Нито Марков нито Костов работят в Свободна Европа към момента на покушенията.
първо да се извиня за неграмотният пост, който ти написах-наложи ми се спешно да изляза от офиса. Както казва Ц.Дюстабанов всеки чете и го разбира различно.Лично аз не усещам сарказъм, а леко огорчение че младежите са търсили на "баницата мекото".И не се опитвам да защитавам тезата че са го убили западните служби,а не я отхвърлям.Можеш ли да ми обясниш как и защо В.Костов и Г.Марков са работели в "Свободна Европа"?И да дадеш еднозначни доказателства че от тях не е искано да прокарват политиката на …
правителствата на САЩ и Англия?Какво се е случвало на "непослушните" емигранти отблъснали "благодетелите" си?Мога да се съглася с много тези за комунистическата олигархия, но не и с тезата че са били идиоти и глупаци и не са си давали представа за евентуалните последствия.В случая с Г.Марков, убийство организирано от тях само би им навредило, именно поради това имам съмнение че не са го убили те.Нямам нищо против него като човек и писател, но не мога да се съглася за какви цели се използва неговата смърт. Като дете ми беше омръзнало да гледам " По света и у нас" и да слушам за лошата Маргарет Тачър и миньорските стачки в Англия. :)
Много се радвам че описваш съпротивата на българския народ след 1944 г. Това се премълчаваше до сега,премълчава се и сега. Не съм видял предаване на Националната телевизия "Памет българска", водено от Б.Димитров или пък каквото и да било по темата "горяни" или съпротива след 1944.След като комунистите избиха стотици хиляди невинни българи и затвърдиха позициите си с нечуван терор за което и американците коственно допринесоха, на интелигентен човек като Марков бе ясно че по някакъв начин трябва да …
се добере до "Свободния свят" и там да разказва истината. Цената на паспорта е била именно участието му като съавтор в тези серии. И компромиса и жертвата която е направил видимо сега, са били добре обмислени и не напразни. Той имаше толкова много слушатели и така разяри Политбюро и ДС, които се почувстваха измамени, че те в безсилието си решиха да го ликвидират за да сплашат останалите овце в стадото, с което си показаха още един път истинското сатанинско лице на света.С това Марков и други като него смели интелектуалци допринесоха за срутването на комунистическата барака.Ти сега надали щеше да си седиш на работното място и публикуваш свободно по инернет мнението си ако нямаше хора като Марков. За това той плати с живота си. Ако минеш някога по Ватерло Бриидж спомни си за него. С добро и благодарност
Ние сме на всеки километър!Ние сме на всеки километър!Държиме чанти с Вашите пари!И така, до края на света!.... Солистът преминава във Вълчи вой, а Хорът - в Агнешко блеене!