Ти си това, което четеш

2017: Медиите, които дресират гражданите в безпомощност

Полина Паунова | 09:18 | 28 декември 2017 | 4 коментара

Парламентът в България е "еднопеевски" , а властта изглежда е поела курс към "явна путинизация", Народното събрание отдавна не представлява народа, а "управляващата олигархия" опитва да се префасонира в отявлена диктатура. Положителните събития у нас сякаш не се случват заради, а въпреки политическата класа.

Така обобщиха политическата 2017-та година политологът Евгений Дайнов, карикатуристът Христо Комарницки, журналистът Мария Спирова и финансистът Никола Пенев (и двамата живеещи във Великобритания), както и юристът Иван Брегов и актьорът Владимир Пенев, към които Mediapool се обърна с въпроси.

Наблюденията им за състоянието на медийната среда през отиващата си година са важно уточнение за цялостната "диагноза" на държавата: жанровете агресивно се омесват и са в пълен унисон с политическата класа; като цяло съдържането изглежда несериозно, а точно журналистите не разбират, че "предварителното подчинение на диктатурата гарантира нейната победа".

"Повечето медии в България активно дресират гражданите в безпомощност, защото статуквото има нужда единствено от безпомощни, апатични крепостни", заключва журналистът Мария Спирова.

Как изглеждаха медиите в България през 2017 година?

Христо Комарницки (карикатурист): В пълен унисон с политическата класа - все по - изпразнени от смисъл и качествено съдържание, все по-жълто-кафяви, по обвързани в скрити зависимости, по-популистки и непопулярни.

Мария Спирова (журналист): Повечето вече не изглеждат като медии, а като кръжочни стенвестници. Освен, че проникването на формална и неформална власт в телевизиите и печата ги прави неспособни сами да определят дневния ред и приоритетите си, редакционните решения често жертват абсолютно всичко, включително елементарното приличие и добър тон, в името на гледаемостта. Агресивното омесване на жанровете и изместването на реалните новини от сензационни теории на конспирация, възпитава публиката във вяра, че истината е непознаваема и всички са маскари. Така, когато държавата буквално прегазва висши съдебни инстанции с пряката цел да спре издаването на медии, които счита за неудобни, хората просто вдигат рамене, защото не смятат, че това е тяхна битка. Повечето медии в България активно дресират гражданите в безпомощност, защото статуквото има нужда единствено от безпомощни, апатични крепостни.

Никола Пенев (финансист): С изключение на няколко издания, част от които са подложени на атака от прокуратурата, медиите вършат пропагандно-лакейска работа. Хвалят властта с реторика от шейсетте и атакуват неудобните прозападни лица в политиката и бизнеса.

Евгений Дайнов (политолог): Умирающи, някои от тях – съвсем доброволно. Тъжно и смайващо е, че точно журналисти не разбират нещо елементарно: предварителното подчинение на задаваща се диктатура гарантира нейната победа; единствено съпротивата я отлага.

Иван Брегов (юрист): Малкото оцелели са изморени и финансово изтощени. Но и това е доказателство, че можеш да изкупиш много медии, да превземеш обществените, които се издържат с нашите данъци, но не можеш да купиш всички - в това общество идеализмът и ценностите все още имат здрави корени, макар и почвата да не е гостоприемна.

Владимир Пенев (актьор): Неслучайно сме на 109-то място по свобода на словото. Съвсем очевидно е, че медиите не са независими. Съвсем очевиден е и друг факт - изпълняват поръчки. Особено електронните медии. Те се опитват да ни втълпят, че някакви странни неща се гледат твърде много и имали твърде висок рейтинг. Но като цяло медиите в България могат да бъдат описани с една дума – те са несериозни.

Още от Анализи и Коментари