Ти си това, което четеш

АДФИ разкри надписани ВЕИ-инвестиции за милиони, но сметките й са спорни

Четири от най-големите вятърни и слънчеви проекти нарочени за орязване на тарифите

Надписани инвестиционни разходи за близо 100 млн. лв. при четири от най-големите вятърни и слънчеви централи у нас са открили проверките на Агенцията за държавен финансов контрол (АДФИ). Министърът на енергетиката Теменужка Петкова разпореди проверки за всички ВЕИ- централи в кризисната ситуация около поскъпването на тока и недоволството както на бизнес организации, така и на партии, от ръста на компонентата, която покрива и т.нар. зелен ток.

Резултатите от финансовата инспекция трябва да послужат на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да преразгледа намерението си за поскъпване на тока за бита с 2 процента и за бизнеса между 13 и 20 на сто, което трябваше да стане още от 1 юли. Заради недоволството на синдикати и работодатели, към което се присъедини и премиерът Бойко Борисов, новите цени бяха отложени за август със законови поправки. В момента трескаво се гласуват други промени в Закона за енергетиката, за да се развържат ръцете на регулатора за орязването на цените на ВЕИ-проекти. Ще бъдат засегнати само онези, за които са открити разлики между заявените пред регулатора инвестиции и реално направените.

Уличените в нередности "зелени" централи освен това ще трябва да върнат в шестмесечен срок парите, които са получили в повече от държавната "Национална електрическа компания" (НЕК). Тези текстове обаче са уязвими и срещу тях се възпротивиха част от депутатите са ргумента,че не може да се прилагат ретроактивни мерки и със старат дата да се променят цени. Освен това сегашните предложения не обхващат какво се случва с казусите, при които се установи обратното, че реалните инвестции са в повече от калкулираните от КЕВР в цената.

В сряда шефът на енергийния регулатор Иван Иванов съобщи, че комисията вече работи по представени пет доклада на АДФИ с констатирани надписвания на инвестициите, за да се коригират тарифите им.

Разлики за 95 млн. лв.

Четири от докладите, с които Mediapool разполага, твърдят за надписани с 95 млн. лв. инвестиции на три вятърни и една слънчева централа.

За най-големия ветропарк у нас – "Свети Никола" край Каварна - с инсталирана мощност от 156 МВ, собственост на американската "Ей И Ес" (AES), се твърди, че е надписал вложенията си с 37 млн. лв. Пред регулатора били заявени 512.124 млн. лв. инвестиции, а финансовата проверка установила, че дълготрайните материални активи (ДМА) на парка са за 474.197 млн. лв

Другата голяма вятърна мощност – 72.5 МВ по билото на Стара планина на "Ветроком", собственост на швейцарската "Алпик Холдинг ЛТД", пък се твърди, че е отчела с 33 млн. лв. повече вложения от реално струващите 204.550 млн. лв. съоръжения.

АДФИ изчислява също, че слънчевата централа за 50 МВ край плевенското село Победа на "Хелиос Проджектс" , собственост на швейцарската "Ейч 1 Венчър Суис Холдинг", е вкарала в цените на тока си над 17 млн. лв. повече от реално изразходваните 215.605 млн. лв. за построяването на фотоволтаичния парк .

Ветропаркът край Суворово с мощност 60 МВ на "Еолика България" пък е с надписани инвестиции с близо 9 млн. лв. вместо фактически извършените за 196.988 млн. лв., пише в доклада.

Според четирите документа разминаванията идват от заявените в бизнес плановете инвестиции и стойността на ДМА.

Коректни ли са сравненията?

"Сравняването на инвестиционни разходи и стойност на дълготрайните материални активи не е релевантно", коментира пред Mediapool Иван Цанков, представител на "Ей И Ес България". Той допълни, че компанията му вече е внесла в АДФИ възраженията си срещу констатациите.

"Не може така просто да се вади разликата, без да се гледат и счетоводните резултати, извършените оперативни разходи и отделените средства за захранване на задължителните резервни сметки на централата, каквото е изискването на банките кредитори (73 на сто от финансирането на строежа на ветропарка "Свети Никола" е от заеми – бел. авт.)", обясни Цанков.

Другото, което финансовата инспекция не отчита, е различният модел за ценообразуване на тарифите за изкупуване на тока от ВЕИ-централи през 2010 г., когато е въведена тяхната мощност. Тогава имаше директна зелена надбавка върху цената на тока от ВЕИ, докато сега тя е прехвърлена в тарифите, по които НЕК продава на свободния пазар и на електроснабдителните дружества микса от енергията, купена от атомната, въглищните, водните, слънчеви и вятърни и на биомаса електроцентрали. Тази промяна на модела няма как да бъде отразена при едно механично орязване сега на цените на ВЕИ-тата.

По думите на Цанков, реалната разлика между заявената от "Ей И ЕС" инвестиция и направените вложения са под 1 млн. лв., а вероятно и доста под тази сума, ако се направи по-детайлен разчет на всички разходи.

Прегледът на докладите на АДФИ и на останалите три ВЕИ-централи показва, че базата за изводите за надписаните инвестиции е същата.

Финансова каша с дълговете

Документите разкриват още, че надали ще е толкова просто изпълнимо намерението на управляващите и КЕВР да орежат цените на зелени централи, дори и да е безспорно доказано, че са надписали инвестиционните си разходи и те да бъдат принудени да връщат на НЕК пари за стари периоди, в която са действали неправилно определените им по-високи цени. Надеждите са тази мярка и същата за 300 ВЕИ, които са скрили, че са ползвали евросубсидия за строежа си, да вкарат в бъдещия фонд "Сигурност на електроенергияната мрежа" и от там в касата на НЕК около 220 млн. лв. до седем месеца.

Причината това да не се случи във вида, в който се го представят управляващите, е финансовата каша, в която са затънали плащанията между НЕК и слънчевите и вятърните централи. Именно на тези централи държавата разчита, за да позапълни дупката в НЕК, чийто дефицит от 650 млн. лв. в края на май расте със скорост 50-60 млн. лв. месечно заради задържането на цената на тока.

Например НЕК дължи около 42 млн. лв. на "Ей И Ес", а дългът към на "Ветроком" е над 19 млн. евро за изкупена и неплатена енергия. В същото време НЕК искат от "Ветроком" да плати фактури за близо 6 млн. за балансиране на производството на централата, които обаче компанията оспорва.

Ситуацията напомня силно на тази от преди година, когато електроснабдителните дружества на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про" започнаха да удържат от свои плащания към НЕК суми, които държавната компания им дължи за изкупена от електроразпределителните им дружества зелена енергия. Заради тази нормална търговска практика по прихващания на вземания тогавашният състав на регулатора започна процедура по отнемане на лицензите на трите компании, но в крайна сметка се ограничи с налагането на солени глоби, по които в момента се водят съдебни дела.

Още по темата
Още от Бизнес