Ангела Меркел и германските журналисти показаха как се очаква да работят големите демокрации

За да се оцени колко шокиращ е президентът Доналд Тръмп за чувствата на съвременна Германия, вземете слогана "Америка първа!", който толкова ободрява неговите привърженици. След това помислете как германците – и всъщност избирателите в цяла Европа – биха реагирали, ако отявлен националист, който се кандидатира за канцлер на Германия, издигне лозунга "Германия първа!", пише британското онлайн издание на сп. "Икономист" в репортаж за визитата на германския канцлер Ангела Меркел във Вашингтон. На пресконференцията на Тръмп и Меркел след първата им среща в Белия дом на 17 март двамата лидери демонстрираха любезно несъгласие почти по всички теми – от имиграцията до свободната търговия и цената в търсенето на многостранни споразумения.

Тяхното поведение едва ли можеше да бъде по-различно. Меркел беше невъзмутима, оттренирано сдържана, на моменти хвърляше към американския си домакин леден поглед като майка наставница, чула мръсна шега. Тръмп беше кисел, дефанзивен и видимо раздразнен от въпросите на медиите за последните му противоречиви коментари в Туитър.

Но истинската разделителна линия между двамата се свежда и до характера на политическото им лидерство. Тръмп, бидейки Тръмп, се представяше като народен трибун, заел се да действа по исканията на обществото за прекратяване на "нечестното" отношение към Америка. Той избори някои от тези несправедливости. Каза, че е време членовете на НАТО да плащат своите "такси" – страните "трябва да плащат това, което дължат", заяви недоволно Тръмп, макар че като членове на НАТО правителствата технически не "дължат" нищо, а просто са поели политически ангажимент да харчат 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана. Той се позова на обществените искания за по-затегнат контрол върху имиграцията в името на "националната сигурност", добавяйки, че "имиграцията е привилегия, не е право". Той заклейми сключените отпреди споразумения за свободна търговия и говори за необходимостта американските работници оттук нататък да са първи.

Реакцията на Меркел беше тънка, но брутална. Тя отбеляза, че споразуменията за свободна търговия "не винаги са били така популярни" в Германия и даде за пример протестите в нейната страната срещу договореностите за свободна търговия, които Европейският съюз по-рано подписа или иска да попише тепърва с чуждестранни партньори. Тя припомни по-специално страховете, предизвикани от споразумението на ЕС с Южна Корея и предсказанията, че германската автомобилна промишленост ще страда от по-голямата конкуренция и по-отворените пазари. Вместо това, каза тя, споразумението с Южна Корея "донесе повече работни места" и двете страни спечелиха.

"Аз представлявам германските интереси", заяви тя в един момент, точно както американският президент държи за американските интереси.

Ангела Меркел говореше на Тръмп, че тя, както всеки един лидер по света, има вътрешна политика, за която мисли. Неизказано остана това, че е лесно, дори опасно лесно, да се позволи на такива отделни национални интереси да провокират сблъсък. Нейното същинско послание към Тръмп беше, че истинското политическо лидерство включва търсенето на съвместно решение, което поставя всеки отпред и че международните отношения не бива да са игра с нулев резултат.

Меркел нямаше никакво желание да влиза в открита схватка. Тя има дълъг опит с наперени мъже-лидери, които обичат да демонстрират своята важност по повод и без повод -от руския президент Владимир Путин до френския бивш държавен глава Никола Саркози. От пресофиса на германския канцлер от време на време разказват неофициално шеги, които тя изрича по адрес на такива мъже, често под прикритието на самоирония. След една от срещите на върха в Брюксел, на която хиперактивният Саркози се е държал по-безумно от обикновено, Меркел казала на своите сътрудници: "Мисля, че аз съм най-скучната персона, която той някога е срещал".

Меркел освен това дойде подготвена във Вашингтон. Тя не е типичният читател на "Плейбой", но в интервю за това списание през 1990-те години Доналд Тръм дава подсказка, която екипът на Меркел е проучил преди първата им среща сега. Преди 30 години, в светлината на първоначалния му възгледът "Америка първа", Тръмп обвинява съюзниците, че субсидират експорта си, като в същото време се възползват свободно от американската сигурност. "Аз ще наложа данък на всеки "Мерцедес-Бенц", който влиза в тази страна", заканва се тогава Тръмп.

Той си остава малко вероятен съюзник на Меркел. Той презира детайлите, хвали решението на Великобритания да напусне ЕС, обсебен е на тема търговски баланси (за миналата година Германия има 53 млрд. долара излишък в търговията със САЩ) и нарече "катастрофално" решението ѝ да приеме над 1 милион мигранти в Германия. Тръмп потресе германското правителство със своето открито възхищение към национализма на железния юмрук на Путин, с намека си, че може да свали наложените на Русия санкции заради инвазията ѝ в Украйна и с предположенията си, че НАТО е остарял съюз.

По време на съвместната им пресконференция Меркел успя да убеди Тръмп да заяви своята "силна подкрепа" за НАТО. Тя също така чу, че американският президент оценява високо германските схеми за квалификация и преквалификация на работниците и стажовете в индустрията. Преди това тя представи на Тръмп шефовете на германски компании като Siemens и BMW, които обсъждаха своите предприятия и инвестиции в Америка. Това беше умен ход. Стажуването е сериозна част от германския глобален бранд и Тръмп, който изглеждаше впечатлен, заяви от трибуната, че неговото правителство "е в процес на възстановяване на американската промишлена база".

Най-конфузният момент беше, когато Тръмп повтори твърденията си, че по време на предизборната си кампания е бил подслушван от администрацията на Обама. Лидерите на републиканците и демократите в Конгреса заявиха, че не съществуват никакви доказателства в подкрепа на изключително сериозните обвинения, изразени от Тръмп в Туитър преди две седмици, че неговите телефони в "Тръмп тауър" са били подслушвани. Независимо от това президентът изпрати своя прессекретар Шон Спайсър на 16 март да прочете списък с новини, някои от които цитират крайнодесни теоретици на конспирацията, които подкрепят идеята, че сегашният президент е бил шпиониран от своя предшественик. Спайс заяви на брифинг в Белия дом, че пенсионираният съдия -консерватор Ендрю Наполитано е казал пред Фокс нюз, че британската разузнавателна агенция GCHQ тайно е прихващала комуникация на Тръмп по молба на Обама. Британското правителство реагира необичайно гневно, определяйки тези твърдения като "съвършено нелепи".

По време на пресконференцията на Тръмп и Меркел германски репортери запитаха Тръмп дали съжалява, че е изрекъл подобно твърдение. "Ние нищо не сме казали", отговори президентът. "Всичко, което сме направили, беше да цитираме един много талантлив юридически ум, който е отговорен за казаното по телевизията", допълни той.

След това Тръмп се опита да разведри настроението, припомняйки разправиите около разкритието през 2013 г., че американски шпиони са подслушвали един от мобилните телефони на Меркел. Обръщайки се към своята гостенка, той каза: "Вероятно ние с вас имаме нещо общо". Меркел го закова с поглед, който беше смесица от недоверие и ужас. За базираните във Вашингтон наблюдатели, които все повече свикват с това, че американски президент изказва безпочвени твърдения и атакува други лидери без срам, нейният смут беше полезно напомняне. Това не е нормално, заключава накрая "Икономист".