Атина подготвяла по-сурови реформи от тези, които референдумът отхвърли

До четвъртък вечерта гръцкият премиер Алексис Ципрас трябва да представи пакет от строги мерки за повишение на данъците и пенсионни реформи, от които зависи дали Гърция отново ще бъде спасена или ще поеме към банкрут и напускане на еврозоната. Часове преди да изтече поставеният срок, гръцкият в. Катимерини" съобщи, че правителството планира пакет от реформи, които са по-сурови от тези, които бяха включени в предишния план на кредиторите и отхвърлени от гърците на референдума в неделя.

Според изданието мерките са на стойност 12 млрд. евро в рамките на две години. По-строгите мерки са станали наложителни след затварянето на банките, въведения капиталов контрол и особено след прекратяване на преговорите с кредиторите.

Вестникът твърди, че вместо първоначалната прогноза за растеж от 0.5% за тази година, вече се правели оценки за рецесия от 3 на сто. Смята се, че ако ситуацията в банковия сектор не се нормализира, тази рецесия може и да е по-голяма.

Това налага необходимостта от повече мерки, за да бъде постигната целта за първичен бюджетен излишък тази година от 1% от БВП, 2% от БВП през 2016 г., 3% от БВП през 2017 г. и 3.5% от БВП през 2018 г.

От тази гледна точка се преценява, че мерките на стойност 8 млрд. евро, които Гърция е представила пред кредиторите за тази и следващата година, трябва да бъдат увеличени с около 2 млрд. евро на година, като по този начин общата стойност на тези мерки за двете години ще възлезе на 12 млрд. евро.

В. "Катимерини" твърди, че за момента няма окончателни числа и че те най-вероятно ще бъдат уточнени в четвъртък на разговори с кредиторите в Брюксел. Правителствен представител, пожелал анонимност, е оспорил пред Ройтерс цитираните от "Катимерини" числа и е допълнил, че общият пакет от мерки все още се обмисля.

Правителствени източници твърдят, че предложеното повишение на данъците ще включва увеличаване на корпоративния данък от 26 на 28%; повишаване на ДДС за луксозните стоки от 10 на 13%; ръст на ДДС от 13 на 23% за преработени храни, ресторантите, транспорта и някои здравни услуги, предлагани от частния сектор; ръст на ДДС за хотелите от 6.5 на 13%.

Кабинетът на Ципрас не предвижда да отнеме данъчните облекчения за островите, за което настояваха кредиторите.

Предложението на Гърция трябва да е достатъчно сериозно, за да удовлетвори международните кредитори, но в този случай Ципрас рискува съпротива от страна на твърдолинейното крило на партията си СИРИЗА и от младшия коалиционен партньор – партията "Независими гърци". Правителството призоваваше гърците да кажат "Не" на икономиите, поискани от кредиторите и след отчетливата победа на "Не"-то на неделния референдум Ципрас е изправен пред дилемата какво да обясни на сънародниците си за новия по-строг план.

Радикалите от СИРИЗА са против строгите мерки

Енергийният министър Панайотис Лафазанис, който е от лявото радикално крило на СИРИЗА, в което влизат 30 от 149-те депутати на партията, публично критикува планираните от Алексис Ципрас мерки. "Ние не искаме към двете провалени спасителни програми да добавяме трета програма с тежки икономии, която няма да даде никакви перспективи пред страната", заяви той пред репортери. "Гърция не е изправена пред екзекуция, тя не е готова да бъде поставена пред свършен факт", допълни той.

Лафазанис обаче посочи, че е ясно, че Гърция се стреми скоро да постигне сделка с международните институции, която ще зачита "достойнството" на народа, оставяйки му отворена врата да има последна дума за споразумението.

И депутатът Янис Михелогианакис се противопостави твърдо срещу нови мерки за икономии. Той, заедно с други народни представители, призовават Ципрас да организира нов референдум. "Ние трябва да конкретизираме въпроса – искат ли гърците нови мерки за строги икономии, или алтернативни решения“, поясни депутатът по време на свое телевизионно участие.

Дилемата е насилствена българизация или прекратяване на отношенията с нас

Първият зам.-председател на гръцкия парламент от СИРИЗА Алексис Митропулос описа в мрачни краски ситуацията в Гърция, смятайки, че тя е резултат от жестоките искания на кредиторите.

"Ние сме в трагична ситуация...дилемата, която кредиторите, за жалост, са сложили на масата е или насилствена българизация на гръцкото общество, или излизане или прекратяване на отношенията с нас", коментира той пред гръцката телевизия Мега.

Митропулос добавя, че срещата на 28-те лидери на ЕС в неделя е свикана, за да бъде унизена още повече Гърция и за да бъдат сплашени държавите-колонии, които са извън еврозоната.

Нещата са изключително трудни, в никакъв случай аз не съм "за" излизане на Гърция от еврозоната, дори и в състояние на фалит, каза още депутатът, като призова Ципрас да воюва по възможно най-добрия начин за своя народ.

При положение, че банките остават затворени втора седмица и колапсът на финансовата система засега е избегнат единствено с извънредната помощ на Европейската централна банка, бунтарите в СИРИЗА трудно могат да убедят хората защо са против сделка, която ще предотврати катастрофата.

Аз съм уверен, че споразумението ще бъде одобрено от фракциите на СИРИЗА в парламента и от управляващата коалиция, коментира по този повод пред Ройтрес говорителят на правителството Гавриил Сакеларидис.

Ако последният план на Гърция удовлетвори европейските ѝ партньори, лидерите на ЕС ще дадат в неделя картбланш за нова спасителна програма, която ще е трета за Атина в рамките на пет години.

Гърция трябва да представи "конкретни и реалистични" предложения за реформи

Преди ден Атина внесе официално искане в Европейския стабилизационен механизъм по програма за подпомагане на страната, а сега се очаква да постъпят и конкретните мерки, които предлага правителството.

Гърция трябва да представи "конкретни и реалистични" предложения за реформи до края на деня, заяви на пресконференция в четвъртък президентът на ЕС Доналд Туск след телефонен разговор Ципрас, предадоха световните агенции. Реалистичните предложения на Гърция ще трябва да бъдат последвани от също толкова реалистични предложения от кредиторите за оздравяване на дълга, каза Туск в Люксембург. По думите му само тогава ситуацията ще бъде печеливша и за двете страни.

Под "мерки за оздравяване на дълга" в Брюксел се подразбира възможност за преструктуриране на задълженията на Атина.