Българите не искат нови избори

Българските граждани са изтощени от поредицата избори през последните четири години - три пъти извънредни парламентарни, местни, европейски и президентски, и не желаят нов извънреден вот в близко бъдеще въпреки апатията и разочарованието от дейността на институциите и партиите.

Този извод прави агенция "АФИС" в свое проучване, проведено в периода 21-25 юли 2017 г. Интервюирани "лице в лице" в техните домове са 1050 пълнолетни български граждани в населените места в цялата страна. Изводите са представителни за мнението на гражданите с избирателни права. Проучването е направено в рамките на изследователската програма на агенцията и е финансирано със собствени средства, твърдят оттам.

40% смятат, че кабинетът ще изкара мандата си

Независимо от апатията и разочарованието едва 12% е делът на хората, които желаят нови парламентарни избори, а близо 40 на сто смятат, че в една или друга форма правителството ще се задържи на власт до края на конституционния си мандат.

"Кабинетът се крепи най-вече на баналността - Бойко Борисов за трети път е министър-председател, поведението на управляващата партия, макар и неодобрявано, е добре познато, опозицията не е достатъчно мощна и безусловно приемлива, за да наложи обществен натиск за промяна. Дори и корупционните и другите скандали около властта не правят това впечатление, които биха направили в близкото минало", твърди в анализа си на данните "АФИС".

Според агенцията на фона на общата нестабилност и спадащо доверие в политиката Европейският съюз е върнал позитивния си рейтинг и доверието в него след продължително прекъсване. Въпреки Брекзит, бежанския проблем и всичко случващо се в държавите от контитента, Европа за пореден път се превръща в извор на надежда и символизира антитезата на разочарованието от националната политика.

Според анализа на "АФИС" стабилна изглежда и президентската инсттитуция, която е лидер в доверието на гражданите.

На дъното в класацията е съдебната власт, следвана от парламента. Мандатът на Народното събрание е още в началото си, а рейтингът на върховната институция на властта е в стойности, характерни за края на дейността на парламента, и близки до типичната за навечерието на нови избори атмосфера, смятат социолозите.

Няма размествания в подкрепата за основните партии

Дори да има нови избори, те не биха до никакви съществени размествания във властта, става ясно още от проучването. Въпреки, че първа политическа сила е групата на потенциалните негласуващи, съотношенията между основните партии се запазват в предишните граници.

Преизчислените данни спрямо дела на потенциалните гласуващи показват, че при евентуални нови избори в парламента ще бъдат представени същите партии и коалиции, които и сега участват в работата на законодателния орган на властта. Най-малко щети от положението понася главната опозиционна сила – БСП, заради което дистанцията между нея и водещата политическа формация ГЕРБ се е скъсила до стойности, които са били регистрирани непосредствено преди проведените предсрочни парламентарни избори през пролетта.

Най-големият губещ е групата на извънпарламентарните партии, но и двете формации от управляващото мнозинство инкасират съществен отлив на подкрепа в сравнение с вота, който са получили на парламентарните избори. БСП запазва предишното си влияние, но кризата при останалите политически сили я е предвижила по-напред в общата класация.

Властта не разбира проблемите на хората

"Няма нито една тема или актуален проблем, по които намеренията или действията на управляващите да срещат разбиране или одобрение от страна на гражданите – от икономиката и социалната политика до международните отношения. Мнозинството от гражданите преценяват, че живеят по-зле в сравнение с миналата година и нямат позитивни очаквания за близкото бъдеще", пише в анализа на "АФИС".

Според данните на агенцията във всяко българско домакинство има най-малко един човек, който е емигрирал от страната или в близко време възнамерява да го стори. През миналата година това състояние е било валидно за всяко второ домакинство.

Във всяко второ българско домакинство пък има най-малко един работещ, който или е губил работното си място, или се опасява, че в близко време може да го загуби. През миналата година този дял се е отнасял за всяко трето домакинство.

В ранга на проблемите, които хората оценяват като най-съществени, както за България, така и лично за себе си, с бързи темпове нагоре са предвижват теми като финансовата стабилност на държавата, демографската криза, здравеопазването и битовата престъпност. Наред с проблемите на бедността и безработицата, които трайно заемат челото на класацията, споменатите теми вече образуват нова потенциална група от водещи проблеми, които са на път да заемат центъра на обществените страхове и притеснения за бъдещето.