"Българите са недоверчиви към всичко, което идва от управляващите"

В коментар за "Нойе Цюрихер Цайтунг" българският политолог Иван Кръстев твърди, че миграцията представлява новата революция на 21-ия век. Ето някои от по-важните му тези, обобщени от Дойче Веле:

Иван Кръстев определя днешните революции не като скок във времето, а като движение в пространството и твърди, че за да постигнеш успех, не са необходими вече обща идеология, политически убеждения или лидер. Прекосяването на границите на ЕС е по-привлекателно от всяка утопия. За много от "онеправданите на земята" промяната означава не да се опитват политически да променят своята родина, а просто да я напуснат.

В днешния омрежен, но неравноправен свят миграцията е новата революция – но това не е революцията на масите, както през 20 век, а революция, тласкана от желанието на отделния човек или семейство да напуснат родната страна, пише Кръстев в "Нойе Цюрихер Цайтунг" (НЦЦ). Според него, тази революция не е вдъхновена от идеологизираните представи за едно светло бъдеще, а от снимките за реалния живот от другата страна на границата.

Колективното безумие в Източна Европа

Спирайки се на последиците от бежанската вълна в Европа, Кръстев твърди, че Източна Европа е овладяна от своего рода морална паника. Хората там вече не разбирали света, в който живеят. Тази всеобща несигурност водела на моменти до колективно безумие. Този факт Кръстев онагледява с примери от България.

"Наскоро родината ми България бе буквално разкъсана от воденето на един сюрреален дебат по това дали да се ратифицира Споразумението за превенция и борба срещу насилието над жени и домашното насилие, известно под името "Истанбулска конвенция". Аргументите на правителството, че тази конвенция няма нищо общо с признаването на еднополовите бракове, бяха чисто и просто игнорирани", пише българският политолог и обяснява това по следния начин:

"Българите са недоверчиви към всичко, което идва от управляващите, и са травматизирани поради това, че са принудени да живеят в един свят на постоянни промени и несекваща несигурност. Те са убедени или са допуснали да бъдат убедени, че всяка нова стъпка в посока към етническа или сексуална толерантност ще ги вкара в истински ад."

Днес източноевропеецът не се сравнява със съседа си

Според Кръстев, източноевропейските революции през 1989 година са били първите революции, в които миграцията е играела важна роля. Той цитира известния френски историк Франсоа Фюре, според когото Източна Европа не е родила нито една нова идея по време на революциите от 1989 година. Кръстев изразява съгласие с неговата теза и обяснява това по следния начин: "През 1989 източноевропейците мечтаеха не за някакъв нереален перфектен свят. Те мечтаеха за "нормален живот" в "една нормална страна"", констатира Кръстев. Днес хората рядко сравняват своя живот с този на съседите. Вместо това те се сравняват с най-заможните жители на планетата, пише той.

Българският политолог поантира това по следния начин: "Който желае децата му да водят икономически стабилно съществувание, ще направи най-добре, ако се погрижи за това те да се родят в Германия, Швеция или Дания."

"Миграционните вълни, които вкараха Източна Европа в битка за защитата на "нормалността", се превръщат в белег на нашето време. Онези от "онеправданите на земята", които желаят промяна, вече не правят революции, а просто се отправят на път", пише Иван Кръстев.

Текстът е препечатан от Дойче Веле.