Държава, управлявана от щаб в дома на премиера

Държава, управлявана от щаб в дома на премиера

Честно казано, малко съм като знаменития съветски джаз певец и артист Леонид Утьосов (1895-1982). Той веднъж се върнал в Одеса, оставил куфарите, плеснал с ръце и казал: Одеса, така си се променила, че не мога да те позная! После погледнал - куфарите му ги няма. И пак плеснал с ръце и казал: Познах те, Одеса, все си си същата!

Та така и аз - тъкмо най-сетне нещо хубаво, колкото и незначително да е то, се случи у нас и аз добродушно и позитивно започвам да си мисля, че не мога да позная България. А после веднага ме облее студен душ от абсурди и нелепици и си викам, че е все същата. И даже, честно да си призная, още по-зле...


Не мога да повярвам, че е възможно да се свикват каквито и да било щабове в нечия кухня, на чашка уиски... (Тони Златков разказа, че вечерта след отвличането на сина му Адриан, премиерът Бойко Борисов му се обадил и го поканил в дома си, за да се запознае с целия случай. "Там видях сформиран много сериозен щаб от висши полицаи, безкрайно съм му благодарен, защото сме едни средни хора, а той обърна внимание", разказа Златков в четвъртък пред бТВ, добавяйки, че когато отишъл в полицията след изчезването на сина му, видял два щаба, които вече работят по случая. - бел.ред.)


Все пак за последните 30 години съм "изгризал" страшно много книги по сигурност, управление, стратегии, лидерство. А колко неща съм написал и колко лекции съм прочел на тези теми, в никакъв случай не мога да кажа, ала знам, че са страшно много... И главното в тях е как трябва да бъде. А все по-често аудиториите с тъга и дори страх ме питат - да, така трябва да бъде, но защо е така, както е?


С ръка на наранетото сърце ще направя извода - такова нещо никъде го няма. Колко ниско е паднала летвата, колко ниска е вече топката - нямам думи, почти физическа болка изпитвам за България! Господи, къде сгрешихме, та ни наказваш с такова дилетантство, с такъв непрофесионализъм, с такова несериозно отношение към националната сигурност и с такива провинциални подходи! Какво е това проклятие ли, присъда ли, участ ли или карма?

В сериозните държави говорят за стратегическо мислене, за модерна институционална култура, за глобализирано, поостмодерно, мрежово и рисково общество, за съвременни модели и подходи. Там висшата политика е по-сложна и то с пъти от висшата математика и висшия пилотаж. В тези държави дават път на децентрализацията и координацията, за сметка на централизацията и командването (командоренето). Опират се на висок професионализъм и качествена експертиза. Лидерите на такива държави, образно казано, стават 1-2 часа по-рано всяка сутрин, за да бъде денонощието им повече от 24 часа, защото знаят, че днес е много трудно да се управлява страната в условията на качествено различни предизвикателства, рискове, опасности и заплахи. Общо е разбирането, че държавата не е нищо друго, освен изключително сложен механизъм за производство на сигурност. И мениджмънтът на държавата е много фина, интелектуална, визионерска и безумно отговорна работа.

А у нас - събрали ми се, събрали отбор хора с постове на по чашка, като отишли на гости в кухнята на своя пръв правителствен ръководител и започнали да бистрят разни неща, сякаш управлението е игра на сантасе или бриЧ белот... Няма институционален подход, няма експертиза на полицейските и специалните служби, няма мобилизация на всички (твърди, меки и интелигентни - hard, soft, smart) ресурси, няма процедури за вземане на решения, няма алтернативни сценарии, няма анализи и прогнози. А една раздумка, сякаш в двора на чорбаджи Марко край масата са се нагласили орляк негови духовни и материални деца, дето го е написал Патриархът на българската литература - напълно оправдаващи турската дума сомун душманларъ. И като че ли домакинът на веселата сбирка хвърля час на час добродушни погледи на тия запъхтели работници с остри зъби и несъкрушими воденици, усмихва се и казва весело, благоразположено: - Пийте бре, маскари! Останалото само́ ще се свърши, щото човекът парици е спастрил и ще си откупи чадото...

Искам да сме Държава! Много ли искам? Не искам хора на високи постове в сигурността да отиват при своя началник сякаш ръка му целуват - та да оправи проблема! Много ли не искам?

Нима е толкова трудно да се мисли държавнически, да се действа държавнически, да се живее с държавнически инстинкти и да се отпращат послания към обществото с държавнически култура, етика, морал и стандарти!?

Как да се преподава национална сигурност, стратегическо мислене, мениджмънт на сложни системи, модерно лидерство, съвременни предизвикателства пред държавата, обществото и гражданите, ако от най-високите върхове на държавата ще се дават подобни примери на катастрофично игнориране на самата същност на държавата, ако се руши институционалната култура, ако всичко се превръща в игра на шикалки, в лекомислено отношение към бъдещето на страната и крайно негативни нагласи към онова, което мислят и чувстват, знаят и могат професионалистите и най-вече младите хора сред тях!?

Нямам думи, просто нямам думи. Останалото е мълчание. Исках да кажа - останалото, колкото е останало, от държавата и държавността.

*Коментара на Николай Слатински публикуваме от личната му страница във Фейсбук. Заглавието е на редакцията, както и текстът на новината, по повод на която е коментарът.

Споделяне

Още по темата

Още от Анализи и Коментари

Какво показва отмяната на карантини за VIP- персони в България?