Ти си това, което четеш

Договорки между ГЕРБ, БСП и ДПС бавят избора на членове на ВСС

Попълването на квотата на парламента изпадна от програмата му
Екип на Mediapool | 16:40 | 13 септември 2017 | 2 коментара

Задкулисни договорки на ГЕРБ с БСП от една страна, както и с ДПС от друга, бавят попълването на политическата квота във Висшия съдебен съвет (ВСС), научи в сряда Mediapool.

По неофициална информация,
освен напрежението между ГЕРБ и ДПС, ескалирало по-скоро заради притеснения как ще бъдат приети в Брюксел някои от имената, предложени от партиите, в парламента тече противопоставяне и по друга линия.

Втората по големина група – тази на БСП, чийто представители официално твърдят, че не влизат в преговори с другите формации, не успявали да постигнат договорка с ГЕРБ кои от техните номинации да бъдат подкрепени, разказаха депутати.

Гласовете на социалистите са важни за партията на премиера Бойко Борисов, защото без тях е невъзможно постигането на квалифицирано мнозиснство от 2/3 от народните представители. Парламентарните групи на ГЕРБ и ДПС номинираха точно толкова кандидати, колкото се очаква да вкарат в съдбния съвет – съответно четирима и двама. Единствено левицата издигна повече кандидатури – шест, при положение, че се очаква от тях да бъдат избрани най-много четири.

Заради конституционните промени, приети от парламента през 2015 г., за първи път този избор трябва да се проведе с квалифицирано мнозинство. Подобно изискване има и за гласуването на главен съдебен инспектор, заради което този вот на няколко пъти бе отлаган в нарушение на закона.

Мнозинството от 2/3 предполага всеки избран кандидат да получи подкрепа от по-големите парламентарни групи, например – от ГЕРБ и БСП или от ГЕРБ и ДПС. Затова и очакванията са гласуването на парламентарната квота във ВСС отново да се случи след совалки между парламентарните групи.

Депутатите си гласуваха почивка, но не решиха, кога ще запълнят ВСС

Междувременно депутатите така и не включиха в програмата си за тази седмица избора на 11-имата членове на ВСС от политическата квота. Те обаче се погрижиха да имат извънредна почивка, приемайки със 183 гласа "за", 1 "против" и 3 "въздържали се" да не заседават в петък, а идния вторник.

"При всички случаи ще бъде включен парламентарен контрол три часа. С оглед на това, което ще бъде като завършеност от парламентарните комисии днес, ще предложа утре на вашето внимание конкретна програма, която да бъде подложена на гласуване", обясни председателят на Народното събрание Димитър Главчев.

Изслушването на 18-имата номинирани мина набързо и без дебат в правната комисия миналия четвъртък и се очакваше депутатите да проведат гласуването седмица по-късно. Такова е и изискването на закона – новите съдебни кадровици да бъдат избрани поне месец преди изтичането на мандата на стария състав на съвета, което ще се случи на 3 октомври.

Въпреки това депутатите не включиха такава точка в дневния си ред за четвъртък. Причината обаче така и не бе обявена. Все пак изборът на последните членове на следващия състав на ВСС може да се включи в програмата на парламента и с извънредна точка.

Извънпарламентарни партии посочиха четирима компрометирани кандидати

Преди ден пет извънпарламентарни партии – БЗНС, ДСБ, "Да, България", ДЕОС и "Зелените", излязоха с общ призив към депутатите от всички формации – да не подкрепят четири от предложените общо 18 кандидатури. Става въпрос за съдиите Стефан Гроздев (номиниран от ДПС) и Боян Магдалинчев (предложен от ГЕРБ), адвокат Боян Новански и прокурор Йордан Стоев (издигнати от лидера на "Атака" Волен Сидеров).

"Съдия Стефан Гроздев, един от най-ярките примери за съдия, чиито решения с години ерозират общественото доверие в интегритета на съдебната власт. Обществените съмнения около него са толкова силни, че дори настоящият състав на ВСС двукратно отказа да му гласува доверие като председател на Софийския апелативен съд", се казваше в отвореното писмо.

По отношение на съдия Боян Магдалинчев петте извънпарламентарни партии посочиха, че той е "основно действащо лице в порочния модел на администриране на Върховния административен съд, породил множество скандали и съмнения за манипулиране на дела".

"Ясно е, че г-н Магдалинчев не може да бъде лице на реформата в съдебната власт, независимо дали едно реално проучване би потвърдило или отхвърлило съмненията, че той в много отношения наследи ролята на Венета Марковска."

"Адвокат Боян Новански, чиито връзки с бившия следовател Петър Петров ("Петьо Еврото") са особено компрометиращи. Прокурор Йордан Стоев, който потвърди отказа за образуване досъдебно производство по сигнала срещу Делян Пеевски, Цветан Василев, Николай Бареков и големия брой кредити към свързани лица, отпускани от вече фалиралата КТБ", мотивираха призива си от БЗНС, ДСБ, "Да, България", ДЕОС и "Зелените".

Останалите кандидати, номинирани от депутатите са Вероника Имова от Върховния касационен съд (ГЕРБ), Марина Дойчинов от ВАС, Диана Хитова от ВКС, Даниела Марчева от Софийския апелативен съд, Драгомир Кояджиков от Апелативния спецсъд (БСП), районният прокурор на Пловдив Гергана Мутафова, окръжният прокурор на Бургас Калина Чапкънова (ГЕРБ), Маринела Тотева от Върховната административна прокуратура, Светлана Бошнакова от Върховната касационна прокуратура (БСП), следователката Пламена Апостолова (ДПС), варненският обвинител Владислав Томов ("Воля"), както и адвокатите Нели Виодорова, издигната от независимия депутат Ангел Исаев и Ангелинка Николова, предложена от "Воля".

Още по темата
Още от България