Ти си това, което четеш

Горанов призна, че ГЕРБ е закъсняла с инвестициите в образованието

Без БСП и ДПС парламентът одобри Бюджет 2018 на първо четене
14:29 | 09 ноември 2017 | 3 коментара

Партия ГЕРБ е закъсняла с инвестициите в образованието, което е основният акцен във Бюджет 2018. Това призна финансовият министър Владислав Горанов при представянето на проекта на първо гласуване в пленарна зала в четвъртък.

"Идентифицирахме като проблем качеството на работната сила. Следващата година продължаваме да инвестираме в човешките ресурси. Да, загубихме много време, трябваше по-рано да направим инвестиции в качество на средното образование, да вкараме инициативните, по-добре обучените, най-добрите висшисти в класната стая. Закъсняхме с това, плащаме тази цена", заяви Горанов.

Той направи и политическа препратка към репликата на депутата от БСП Иво Христов, че "80% от българските граждани са дебили, които трудно се подписват". "Този бюджет е за 100 процента от българските граждани, а не за 80 процента от тях", каза Горанов.

Горанов: Държавата харчи повече, без да вдига данъци

Депутатите в четвъртък одобриха на първо четене финансовия план на правителството за следващата година. Основният акцент в него е ръстът на социалните плащания. Средствата за образование се увеличават с 490 млн. лв. в сравнение с планираното за 2017 г., за здравеопазване – с 500 млн. лв., а за социални грижи – със 740 млн. лв. Увеличение на парите за заплати има в отбраната – със 100 млн. лв., в МВР – с 55 млн. лв., в социалните агенции – с 9.4 млн. лв., в общинските администрации – с 23 млн. лв. и т. н.

Горанов определи проекта като "изпълним бюджет, който се грижи през разходната част за младите, осигурява, макар и не винаги достатъчно за тези, които сами не могат да се грижат за себе си, възрастните хора и без да отнема от активните - тези, които създават блага".

По думите на Горанов създадените от гражданите блага, които бюджетът преразпределя за следващата година, са повече и през приходната част ще бъдат преразпределени близо 40 млрд. лв. По думите му се очаква БВП да достигне за пръв път над 100 млрд. лв. и да възлезе на около 106 млрд. лв.

Министърът изтъкна, че средствата са повече, независимо че не се променят данъците, което е част от философията на управляващите и обещанията им в предизборната програма. "Единствената параметрична промяна, свързана с данъците, е достигането на минималните акцизни ставки на тютюна", уточни Горанов.

"За нас е важно съществуващият модел на данъчна политика да бъде запазен. Чуха се много доктринални теми, свързани с неравенството и начините за неговото преодоляване. Аз бих приел като искрени тези желания, ако те биха действително довели до равенство", коментира Горанов. Ролята на бюджета обаче е да изглажда неравенствата и да стимулира равния шанс на хората, допълни той.

Състоянието на пазара на труда е такова, че на практика няма безработица, има свободни работни места, за които не могат да бъдат намерени служители, каза Горанов. По думите му нивата на безработица са исторически ниски.

Освен качеството на работната сила сме предвидили и оптимизиране на модела на финансиране на средното образование, така че да отчитаме повече фактори, а не само броя на децата в училище. Смятаме, че по този начин част от слабостите на системата ще бъдат преодолени, заяви той.

Инвестираме допълнително и в здравеопазването, въпреки че не се е родил този, който ще напише вярната рецепта как да излекуваме болното българско здравеопазване, заяви Горанов.

По отношение на разходите за заплати - има увеличение в доста сектори, не е на калпак, посочи той. Доходите в България са по-ниски от тези в държавите, към които се стремим, посочи той. Но не бюджетът е този, който увеличава доходите, той преразпределя и то доста под 40 процента, допълни той.

Ако искате да преразпределяме повече, трябва да се върнем към вашата позиция за увеличение на данъците, обърна се към левицата Горанов. "Да приемем, че понякога тези 80 процента взимат превес във вас и се чуват и неверни тези", коментира Горанов. "За 80-те процента не е моя реплика и независимо колко добронамерено е изведена от контекста или в контекста, тя е оценка за състоянието на българската демокрация", допълни той. Бюджетът е част от демокрацията, той е еманацията на отношението на управляващите към управляваните, заяви Горанов. Това, което решаваме днес, е как да похарчим чуждите пари, каза той.

Намалението на дефицита трябва да бъде цел, трябва да продължим да го намаляваме, посочи Горанов. Трябва да свикнем, че трябва да се простираме според чергата, и за следващата година сме предвидили намаление на дефицита по консолидираната фискална програма, каза той. Според него това ще помогне и да се намали дългът.

През годините ще правим само падежи на дългове, а няма да емитираме нови такива на международните пазари, заяви министърът.

Виждам, че сте заредени с положителни емоции, тъй като бюджетът беше определен като крайно ляв, обърна се той към групата на БСП.

Менда Стоянова: Това е бюджет на растежа

Основните тези на Горанов в голяма степен се припокриха с изказванията на депутатите от ГЕРБ, които защитиха Бюджет 2018 с аргумента, че той ще продължи ръста на икономиката.

"Страната се развива възходящо устойчиво заради стабилната финансова и фискална среда, политическата устойчивост, ниските данъци", констатира председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ). По думите й философията на бюджета е в подкрепа за икономическата активност на бизнеса, продължаващ растеж, условия за устойчиво нарастване на инвестиции в производството чрез запазване на данъчната политика, ниско ниво на изземване на доходи от бизнеса и хората, за да бъдат преразпределени от държавата.

Бюджетът е фокусиран върху няколко ключови политики - образование, здравеопазване, сигурност, обяви Стоянова. Затова за тях са заделени и повече пари, но едновременно са предвидени промени в управлението на средствата, които ще доведат до по-високо качество. Над 600 млн. лв. ще има повече за образование през 2018 г., над 400 млн. лв. повече за здраве - това са инвестиции в националната сигурност, подчерта председателят на бюджетната комисия.

Тя уточни, че наред с приоритетите, има предвидена грижа за хората в неравностойно положение - ръст на заделените средства за социални грижи, включително 519 млн. лв. повече за пенсии.

По думите на Менда Стоянова наследството на кабинета "Орешарски" е огромен дефицит, европрограми пред провал, фалирала КТБ. "Днес ръстът на БВП е над средното ниво за европейските страни, през 2017 г. очакваме 4 процента, колкото и през 2018 г.", отбеляза Стоянова.

Тя добави, че се отчита преизпълнение на приходите, над 11 млрд лв. фисклаен резерв, стабилен валутен борд, намаляване на държавния дълг, като България е трета в ЕС по размер дълг към БВП, като догодина се залага реално намаление на дълга с 600 млн.лв.

БСП и ДПС: Това е бюджет на застоя

В опозиция на Бюджет 2018 бяха изказванията на депутатите от ДПС и БСП. Двете партии обявиха, че няма да подкрепят проекта, защото той издавал "сериозен дефицит на управленска визия за реформи" и защото това бил "бюджет на застоя".

"Бюджетът не е счетоводен баланс на приходите и разходите в държавата, в него се отразяват намеренията за реформи, обясни Йордан Цонев от ДПС на финансовия министър Владислав Горанов. Реално общо около 1 млрд. лв. са парите за нарастване на възнагражденията за труд, но нетният ефект ще бъде около 420 млн. лв., защото 450 млн. лв ще се изземат от хората чрез по-високия акциз на цигарите, по-високите осигурителни прагове, вноските за пенсии, сметна депутатът.

Анализът на ДПС показвал опасност от "прегряване " на икономиката и крещяща нужда от вътрешни и външни инвестиции. Цонев отбеляза добрия икономически ръст от около 4 процента, който обаче се дължал преди всичко на вътрешното търсене, на потреблението. Той открои административните пречки като основни за чуждестранните инвестиции у нас.

"В света няма здравна система с една каса-монополист, в България има 52 университета", даде пример за нереформирани основни сектори Цонев.

БСП определи проекта като бюджет на застоя. "Това е паралелният бюджет на управляващите, съсредоточен не в живия живот", коментира Корнелия Нинова.Тя се позова на четири социологически проучвания за основните проблеми, които виждат хората - здравеопазване, образование, доходи и сигурност.

"Бюджетните политики на правителството на "Бойко Борисов"3 не са безалтернативни, ние ще внесем алтернативите между първо и второ четене", съобщи Нинова. Препоръките на левицата са болниците да не са търговски дружества, да отпадне принципът "парите следват ученика", ново прогресивно данъчно облагане на доходите.

БСП констатира, че, въпреки обещанията си, коалицията на власт няма политики за държавно и общинско здравеопазване в малките райони, увеличава се процентът на децата, напуснали училище, намалява относителният дял на разходите за социални плащания, около 3 млн. души получават 670 лв. средна заплата, недокомплектът в МО е 6000 души, в МВР - 5000 души.

За пръв път в държавен бюджет приоритет е професионалното образование, отговори й Красимир Богданов от "Обединени патриоти". "Над 18 хиляди ученици са върнати обратно в училище, когато говорите за алтернативи, особено за образованието, не сте обективна", упрекна той лидера на левицата.

ЕК потвърди очакванията за растежа

Междувременно, в деня на обсъждането на бюджета Европейската комисия публикува есенната си макроикономическа прогноза, която потвърждава заложения в Бюджет 2018 растеж на българската икономика.

За догодина комисията очаква растеж на БВП на България от 3.8%, което е далеч над пролетна прогноза за доста по-слаб растеж от 2.8%, но много близко до официално заложения от българското правителство показател – 3.9%. За 2017 г. ЕК залага, че България ще постигне 3.9% растеж при 4% официално прогнозирани от правителството.

Вътрешното търсене продължава да бъде основен двигател на растежа, като ЕК очаква силна експанзия както в частното, така и при публичното потребление през текущата година. Очаква се приносът на инвестициите към икономическия растеж да бъде позитивен, тъй като те се възстановяват бавно от спада с 6.6% през 2016 г.

Според ЕК нетният износ, който се представи доста добре през миналата година, губи своя възходящ импулс, тъй като по-високото вътрешно потребление подхранва увеличаване на вноса при известно забавяне на експорта.

Нарастването на заплащането на труда и на доходите може да има вторичен позитивен ефект върху потребителските очаквания и респективно върху частното потребление, смята още еврокомисията. От друга страна, евентуално по-бавно усвояване на европейските фондове може да доведе до по-слаб принос на инвестициите към икономическия растеж.

В есенната прогноза на Брюксел се залага на повишаване на заетостта у нас с 0.7% през 2017 г. благодарение на възстановяващото се вътрешно потребление и на инвестициите. Това ще допринесе за намаляване на безработицата до 6.4% през тази година.

ЕК прогнозира още, че постигнатият през 2016 г. относително балансиран държавен бюджет ще бъде в сила през 2017 г. и 2018 г., а през 2019 г. фискът дори може да излезе на излишък от 0.2% от БВП.

Още от България

Трябва ли правителството да разреши строителството на втора "кабинка" в Банско?