Готви се бързо приемане на Македония в НАТО

През последните седмици се увеличават сигналите, че евроатлантическите структури имат план за бързо приемане на Македония в НАТО. Това се случва след изборите в съседната на България държава, които доведоха до сформирането на правителство на проевропейски настроения лидер Зоран Заев.

"Предстои бързо приемане на Македония в НАТО под името БРЮМ (Бивша югославска република Македония)", съобщава хърватското издание "Ютарни лист".

Тази седмица първо руската агенция "Спутник", която е известна с близките си отношения с Кремъл и в много страни я смятат за инструмент в ръцете на Москва, съобщи, че генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг възнамерява да посети Скопие в средата на юли, за да ускори процеса по присъединяване и Македония да стане член на алианса още през пролетта на 2018 година.

Според "Ютарни лист" присъединяването на Република Македония към НАТО ще стане под временното ѝ наименование - БЮРМ. Така ще бъде до нейното членство в ЕС, когато трябва да бъде решен спорът за името между властите в Скопие и Атина, предаде БГНЕС.

Идването на власт на Зоран Заев се очаква да доведе до премахването на основните пречки за присъединяването на страната в евроатлантическите структури. Това на първо място е спорът за името. Атина отказа да премахне и визите за бившата югорепублика поради наименованието Република Македония. Гърция смята, че тя има историческо право върху него и използването му съдържа териториални претенции към Гърция.

Междувременно официално бе съобщено, че новият македонски премиер Зоран Заев ще проведе в понеделник в Брюксел срещи с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенеберг, върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини и еврокомисаря по разширяването Йоханес Хан.

По информация на Mediapool до края на юни се очаква посещение на Заев и в София. Според експерти забързването на евроинтеграцията на Македония ще представлява сериозно предизвикателство пред външната политика на България, като разчита на този процес за уреждане на добросъседските отношения със Скопие.

Очаква се да се обсъдят именно възможностите за деблокиране на членството на Македония в НАТО. Премиерът Заев наскоро заяви, че се надява Македония много бързо да стане член на военната организация, докато вървят преговорите с Гърция по спора за името и усъвършенстване на мерките за сътрудничество между Скопие и Атина.

На срещите с Могерини и Хан ще обсъдят реформите, които трябва да изпълни новото македонско правителство, и за премахването на условната препоръка за започване на преговори за членство в ЕС.

Очаква се да стане дума и за идването в Скопие на пенсионирания експерт за върховенство на правото на Европейската комисия Райнхард Прибе, който заедно с група експерти на ЕК ще трябва да помагат на новото правителство на Македония в усилията за реформи.

Това е първото официално посещение на новия македонски премиер на европейската столица, след като застана начело на правителството на страната.

С разпада на бивша Югославия въпросът за Република Македония се превърна във въпроса на всички въпроси за Гърция, която в един момент въведе дори и пълна блокада на страната.

По-късно отстъпи, но твърдо застана зад позицията, че Република Македония не може да стане член нито на ЕС, нито на НАТО. За властите в Скопие пък бе неприемливо да се присъединят като БЮРМ - на английски FYROM, както е вписана в ООН. Така се стигна до блокадата, която рефлектира и във вътрешната политика и увеличаването на националистическото влияние. Този спор отчасти е причина и за неотдавнашната криза, която приключи със съставянето на ново правителство.

Премиерът Зоран Заев обеща да извърши икономически реформи с цел 5% икономически ръст и ускорено членство в ЕС и НАТО.

Неотдавна бяха публикувани документи на македонските служби, че при насилственото влизане в парламента на 27 април, когато бяха бити над 100 души, включително и самият Заев, са участвали и сръбските спецслужби, а руските са действали за дестабилизацията на Македония и предизвикването на сблъсъци между македонците и албанците.

Русия много трудно прие членството на Черна гора в НАТО, защото по този начин загуби едно парче от пъзела за укрепването на влиянието си на Западните Балкани, а самата Македония трябваше да бъде част от руската сфера на влияние.

Именно това е ускорило плановете на НАТО да ускори членството на Македония. Заев демонстрира необходимата гъвкавост и изрази готовност да влезе в НАТО като БЮРМ (FYROM), а преговорите с Гърция да продължат до пълноправното членство в ЕС.

Зоран Заев говори и с гръцкия премиер Алексис Ципрас, който го поздрави за избора и потвърди, че за Атина е неприемливо името Македония, но БЮРМ (FYROM), или някое друго компромисно име за Гърция е приемливо.

В кабинета на Ципрас очевидно са осъзнали, че и на тях им вреди нестабилността в Македония и техният външен министър Никос Коцияс заяви, че "единството, интегритетът и стабилността на северния съсед са изключително важни".

Въпреки това обаче в неделя Коцияс излъчи сигнал в обратната посока.

"Гръцкото правителство няма да отстъпи от позициите си и няма да се подава на натиск за приемането на Бившата югославска Република Македония в НАТО с временно наименование, както в последно време има информации от политически или медийни среди и в двете държави", заяви гръцкият министър на външните работи.

"Сега, когато нещата вече са стабилни и отново ще дойдат някои европейски политици и ще кажат, че заради стабилността на държавата е необходимо тя да влезе в НАТО и ЕС, а ние нямаме нищо против, ние ще повторим, че те трябва да изпълнят задълженията си. Това означава да сложат край на проявите на иредентизъм и да направят компромис при спора за името", каза още той и поясни, че в сряда ще се срещне с новия македонски министър на външните работи Никола Димитров. Според него по време на срещата с Димитров той щял да процени дали новото македонско правителство има приятелско отношение към Гърция.