Македония е готова за отстъпки пред Гърция и България, за да се придвижи към НАТО

След Брюксел новият македонски премиер ще посети София, договорът за добросъседство отново излиза на дневен ред

Зоран Заев и Йенс Столтенберг, сн:ЕПА/БГНЕС

Новият македонски премиер Зоран Заев даде сигнал, че е готов на отстъпки спрямо Гърция и България, за да придвижи страната по-бързо към членство в Европейския съюз и НАТО.

В понеделник той се срещна с европейските лидери в Брюксел, където заяви, че очаква подкрепа от Европейския съвет за намиране на решение, при което двустранните спорове да не бъдат дългосрочна пречка за европейската интеграция.

На съвместна пресконференция с еврокомисаря по въпросите на съседството и преговорите за разширяването на ЕС Йоханес Хан Заев съобщи, че предстои лично да посети София, а македонският външен министър Никола Димитров ще пътува до гръцката столица.

"Новото македонско правителство е готово да води силен и качествен процес на реформи с цел получаване до края на годината на нова препоръка за започване на преговори между Скопие и Брюксел", заяви Заев, след като се видя с председателя на Европейския съвет Доналд Туск.

Временно име заради ветото на Гърция

Малко по-рано македонският външен министър Никола Димитров каза в интервю за "Файненшъл таймс“, че Mакедония ще обсъди възможността да използва "временно" име, за да избегне евентуално гръцко вето за членството ѝ в НАТО, тъй като Атина не признава името ѝ Македония, тъй като се дублира с името на географска област и в Гърция.

По думите на Димитров членството в алианса ще помогне за успокояване на по-широкия балкански регион след месеци на политическо напрежение.

"Ще поискам от Гърция да помисли какъв съсед иска – дали иска стабилна, приятелска страна, която предлага надежда за демокрация и справедливост“, каза македонският министър в интервюто.

Според министър Димитров каквото и ново име да се предложи на страната му, то ще трябва да бъде гласувано на референдум, а преди това ще се търси партиен консенсус.

Управляващият в Скопие Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) на Заев вече е допускал възможността Македония да приеме ново име, за да стане част от НАТО.

Кабинетът в Атина приветства решението на Скопие и обяви, че съзира "основание за повече оптимизъм", че спорът за името с Гърция може да се реши, но отказа да се ангажира с прогнози колко време ще е необходимо за компромис, пише "Файненшъл таймс", цитирайки източник в правителството на Алексис Ципрас.

"Добросъседските отношения са от особено значение. Ако с открито съзнание подходим към преговорите за името на Македония - щом има воля, общоприемливо решение ще се намери", коментира и еврокомисарят Хан.

Очаква се и пробив в отношенията със София

София от своя страна постави условия на Скопие да бъде подписан договор за добросъседство, който да изчисти спорните въпроси, в това число и за общата история.

Заев съобщи, че следващото му посещение ще бъде именно в българската столица.

"Имаме нужда от нашите съседи", посочи Заев.

Очаква се движение по спорните въпроси между София и Скопие

Йоханес Хан коментира и договорът за добросъседство между България и Македония, като посочи че има много добри междуличностни отношения между премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев и изрази надежда това да даде резултат.

България от години настоява да бъде подписан договор за добросъседство, но все още има неизчистени въпроси. България дълго време подкрепяше безрезервно евроатлантическото бъдеще на Македония, но по време на първия кабинет "Борисов" стана една от страните, които отказаха определянето на дата за начало на преговори с ЕС.

Идеята на България е договорът за добросъседство да стъпи на съвместната декларация от 1999 година, подписана от тогавашните премиери Иван Костов и Любчо Георгиевски. В декларацията Скопие декларира, че няма да предявява претенции за наличието на македонско малцинство в България.

"Надявам се държавите от ЕС да са разбрали, че отлагането на началото на преговорите (със Скопие) доведе до последните събития в Македония, надявам се това да промени мисленето на европейците“, коментира Хан.

В интерес на съседите е държавата да се присъедини към ЕС, само така в региона може да се постигне траен мир, добави той.

Попитан дали ЕК не е променила мнението си, че в този мандат (до 2019 г.) ЕС няма да се разширява, Хан поясни, че това намерение е било свързано с невъзможността преговорите за присъединяване да завършат в близките години.

Това е технически въпрос, свързан с продължителността на процеса, добави той.

Още по темата
Още от Европа