Ти си това, което четеш

Казусът с ”царските имоти” ще се реши най-чисто със закон

Красен Николов | 15:54 | 03 февруари 2010 | 31 коментара

Най-добрият начин да се реши казусът с т.нар. "царски имоти" е като се приеме специално законодателство, чрез което държавата да определи коя собственост иска да реституира и какво запазва, коментира пред Mediapool адвокат Йонко Грозев. В края на миналата година омбудсманът сезира Конституционния съд, след като Народното събрание наложи мораториум върху ползването на тези имоти.

Веднага след това бившият премиер Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза подадоха жалба до Европейския съд по правата на човека за нарушено право на собственост. Паралелно с тези процеси държавата води съдебни дела за имотите в Кричим и за 4500 дка гори в Рила.

Според адвокат Грозев до този момент българските институции не са дали отговор на въпроса на какво правно основание Сакскобургготски е влязъл във владение на тези имоти.

"Единствено съдилищата могат категорично да решат въпроса, а те досега не са се произнасяли. Аз споделям мнението, че няма как решението на Конституционния съд от 1998 година да произведе основание за възстановяване на собственост. За мен това е безспорно", коментира адвокатът по защита на човешките права. С решението си КС прие, че Законът за обявяване на царските имоти за държавна собственост противоречи на Търновската конституция и го отмени.

"Реституцията е акт на предоставяне на собственост, на имот, който е държавен, и реституцията става със закон. По отношение на имотите на Сакскобургготски няма такова законодателство. КС излезе с едно доста странно решение, в което прие, че е компетентен да се произнася по предходната конституция, в която този съд просто го няма. От това правен ефект не произлиза. Дори да приемем, че това е валидно отменяне на закон отпреди 50 години, няма как да се приеме, че това отменяне автоматично води до възстановяване на собственост", обясни адвокатът.

Той припомни, че реституцията в България е осъществявана въз основа на законодателство, което изброява детайлно ситуациите, при които се възстановява собственост.

Грозев припомни, че водещи български юристи в областта на вещното право са предложили като вариант държавата да актува като свои тези имоти и да остави на Сакскобургготски да доказва пред съда защо ги смята за свои.

"Дори и да се абстрахираме от това че са минали 50 години, с правните инструменти на една републиканска държава, няма как да бъде решен въпросът за това каква част от царската собственост е лична и каква е държавна. Просто защото такова разграничение между частно лице и институция по предходната конституция няма. А сегашният правен режим не може да направи такова разграничение, защото той не работи с такива категории. Така че решаването на този въпрос е неизбежно политическо действие и може да бъде решен само с политически инструменти", заяви Грозев.

Според него ЕСПЧ ще бъде изправен пред сложен казус, защото вече осем години имаме де факто ползване на имотите като собствени, и държавата очевидно е признавала това положение. В същото време съдът, който може и трябва да каже какво е правното основание за възстановяването и валидно ли е то по българското право, никога не се е произнасял. "Така че Европейският съд индиректно, ще трябва да решава спор по националното право.", заяви адвокатът.

По думите му в своето решение Европейският съд първо ще вземе предвид дали Сакскобургготски има право на тази собственост по силата на вътрешното право.

Това ще е труден въпрос при положение, че България няма съдебно решение, което да анализира ситуацията. "Най-вероятно е да се сметне, че след като българските институции първо са приемали в продължение на 8 години, че той е собственик, ЕСПЧ ще каже:"Да той е собственик", заяви Грозев.

Според него обаче въпросът ще бъде разглеждан през призмата на отчуждаване на частна собственост и предоставяне на справедливо обезщетение.

"В нормална ситуация държавата е длъжна да плати по пазарни цени. Това обаче не е нормална ситуация, защото придобиването не е станало по нормалния начин. Съдът няма как да не отчете спорът дали има изобщо правно основание за възстановяване на имотите, както и че имаме изключително тежък конфликт на интереси – премиерът си възстановява собственост на спорно основание, чрез администрацията, която управлява", коментира Грозев.

В този контекст той прогнозира, че ЕСПЧ ще отсъди на Сакскобургготски обезщетение, което е в пъти по-ниско от пазарната стойност на това имущество.

"Аналогията е с делото с гръцкия крал, където ЕСПЧ каза, че има нарушение на правото на собственост, след което обаче присъди обезщетение значително по малко, в порядъка на 10 -12 пъти по-малко от размера на претенцията. Българският законодател би могъл да изпревари това решение, като направи сам анализ и възстанови частично, вече на изрично законово основание част от това имущество или плати обезщетение. Тогава е много вероятно ЕСПЧ да приеме, че няма нарушаване на правото на собственост, защото има справедливо обезщетение", заяви още Грозев.

Според него удачен вариант също е Народното събрание да изчака съдебните решения на българските съдилища по споровете със Сакскобургготски и тогава да приеме подобно специално реституционно законодателство.

"Плюсът е, че ще имаме ясен отговор за законността по българското право на възстановяването и вещно правния ефект на различните решения. Така че новият реституционен закон би стъпил на много по ясно основа. Минусът е, че ще мине време и парламентът ще трябва да чака", заяви адвокат Грозев.

Още по темата
Още от България

Подкрепяте ли втори кабинков лифт в Банско?