НАТО с нов подход към Москва заради растяща руска заплаха

Лидерите на страните членки на НАТО се срещат във Варшава в критичен за Европа момент на напрежение заради неизвестността на отношенията с Великобритания след вота за напускане на ЕС и засилващото се притеснение на източноевропейските страни от руска военна заплаха. В ключовата среща участват над 60 делегации - представители на 28-те държави членки, на 26-те страни партньори, както и на ЕС, ООН, Световната банка.

За пръв път към срещата на лидерите на НАТО се присъединиха Финландия и Швеция, търсейки по-тесни връзки със западния отбранителен съюз, предаде Ройтерс. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че двете страни са поканени, защото вече са близки приятели с Алианса. Той отбеляза, че Финландия и Швеция са притеснени от нарастващото руско военно присъствие в Балтийско море.

НАТО ще промени подхода към Москва заради растящата руска заплаха в опит да върне равновесието на силите по източната граница на Алианса.

Министърът на отбраната на САЩ Аштън Картър каза, че НАТО преминава от стратегия на подкрепа за партньорите в Европа към сдържане на Русия, но сътрудничеството с Москва ще продължи там, където е възможно.

"Централна тема на срещата на високо равнище ще бъде по-нататъшното развитие на подхода на НАТО по отношение на Русия. Позицията ни трябва да е силна и балансирана – силна в план на сдържане на агресията към Европа. Затова един от най-важните въпроси на срещата ще бъде преминаването от стратегия на подкрепа за съюзниците, която бе първия отговор на НАТО към незаконното поведение на Русия в Крим, към фаза на сдържане. Алиансът не се е фокусирал върху това в течение на четвърт век, а сега го прави", каза Картър.

"В същото време НАТО ще продължава да работи с Русия там, където е възможно и както в края на Студената война е открит за по-широко сътрудничество с нея", добави Картър.

Президентът Росен Плевнелиев води българската делегация, в която са включени министрите на външните работи и на отбраната Даниел Митов и Николай Ненчев, постоянният ни представител в НАТО Иван Найденов, началникът на отбраната Константин Попов и други.

Великобритания не обръща гръб на европейската отбрана и сигурност

"Великобритания може и да напусне ЕС, но ние не обръщаме гръб на Европа и на европейската отбрана и сигурност", заяви премиерът на страната Дейвид Камерън пред журналисти в петък при пристигането си във Варшава.

Срещата на върха бе определена от американския президент Барак Обама в негова статия във "Файненшъл таймс" като "най-важния момент" за НАТО след края на Студената война.

Камерън обяви, че страната му ще запази обвързаността си с европейската отбрана. За същото призова и Обама, който настоя Великобритания да остане обвързана със сигурността на Стария континент.

НАТО и ЕС подписаха "историческо споразумение"

Междувременно ръководителите на ЕС и НАТО Доналд Туск, Жан-Клод Юнкер и Йенс Столтенберг подписаха в петък във Варшава "историческо споразумение", укрепващо отбранителното сътрудничество помежду им на фона на новите предизвикателства.

В декларацията двете страни се ангажират през 2017 и 2018 г. да провеждат координирани учения; да изградят отбранителни способности на изток и на юг чрез съответните проекти, включително по море; да си обменят информация, включително разузнавателна, за хибридни атаки; да улеснят отбранителната си промишленост и развойната дейност в сферата на сигурността; да засилят координацията си в киберсигурността; да подобрят работата си в Средиземноморието по отношение на мигратските потоци.

По думите на генералния секретар на НАТО това е "историческо споразумение", което изпълва с ново съдържание и сила партньорството ЕС-НАТО в борбата срещу хибридната война, кибератаките и възпирането на огромната вълна от нелегални мигранти.
Туск каза, че новото споразумение ще промени досегашната ситуация, в която НАТО, организация, която представлява военен съюз, и ЕС, който е политически и икономически блок, сякаш са "на различни планети", а не в един и същи град.

Решенията

На срещата се очаква военният съюз да одобри разполагането на четири батальона до 1000 души, които от 2017 г. ще бъдат дислоцирани на ротационен принцип в Естония, Латвия, Литва и Полша. В Румъния ще бъде дислоцирана многонационална бригада.

България е готова да изпрати до 400 войници. Те ще бъдат позиционирани у нас и ще участват в съвместни учения и тренировки на НАТО на ротационен принцип, каза преди срещата министър Николай Ненчев. Участието ни в Черно море с кораби няма да бъде по-различно от досега провежданите учения в рамките на НАТО.

Очаква се още НАТО да обяви, че европейският противоракетен щит вече е в оперативна готовност.

САЩ пращат 1000 войници в Полша

Преди срещата Барак Обама обяви още, че САЩ ще разположат 1000 войници в Полша.

"САЩ ще разположат един батальон, тоест около 1000 войници, като подкрепление на полските военнослужещи", заяви президентът след разговори с полския си колега Анджей Дуда.

Американските военни ще влязат в състава на един от обявените четири батальона (всеки от по 1000 войници) в Полша и Прибалтийските републики, които ще бъдат пратени в региона с цел подсилване на източния фланг на НАТО. Великобритания ще прати 500 войници за батальона в Естония, а Канада и Германия ще ръководят другите две формирования в Литва и Латвия.

Сред темите на срещата във Варшава са и ситуацията в Украйна, Афганистан и киберсигурността.

България иска Черно море да стане приоритет за НАТО

България очаква от НАТО районът на Черно море да стане стратегически за алианса, заяви президентът Росен Плевнелиев преди срещата във Варшава.

"Ще дадем всичко от себе си, за да превърнем Черно море в приоритет, да не се окаже така, че то да бъде изоставено. Югоизточният фланг не може да бъде изоставен. Ние настояваме за засилено присъствие, за по-добра координация, за засилени учения. Това ще има положителен ефект както за евроатлантическата сигурност, така и за сигурността на България", посочи Плевнелиев.

"Ще изразим своята загриженост по отношение на нарушения баланс в региона и от ускорената милитаризация на Крим от страна на Руската федерация. Ще заявим много ясно, че НАТО трябва да демонстрира ангажимент към сигурността на държавите членки от Черноморския басейн и очакваме да бъде признато стратегическото значение на Черно море за сигурността на страните членки на НАТО от региона", каза още президентът.

Мерките на НАТО не са срещу Русия

Освен четирите батальона в Полша и Прибалтика на срещата във Варшава ще бъде одобрено разполагането на многонационална бригада в Румъния, в която България ще участва с 400 военни на ротационен принцип.

Очаква се още пактът да обяви нов етап на готовност за изграждане на противоракетния щит в Източна Европа.

В началото на форума генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг припомни, че тези мерки не са насочени към конфронтация с Русия.

"В четирите нови батальона ще бъде изпратено силно послание, че атаката на член на НАТО е атака срещу НАТО. НАТО обаче не търси конфронтация. Студената война е история, но в една по-предизвикателна среда трябва да защитим нашите членове. Важно е за нас да продължим конструктивния диалог с Русия. Това ще намали рисковете, ще увеличи предсказуемостта и ще подобри прозрачността", каза Столтенберг.

Франция: Русия не ни е нито враг, нито заплаха

Русия не е нито враг, нито заплаха, изтъкна френският президент Франсоа Оланд при пристигането си за срещата.

"НАТО изобщо няма за цел да оказва натиск върху отношенията, които Европа трябва да има с Русия, а за Франция Русия не е нито противник, нито заплаха", каза пред журналисти Оланд.

"Русия е партньор който, наистина, понякога може - това се видя при Украйна - да използва сила. Ние осъдихме действията ѝ в Крим и търсим решение за кризата в Украйна", подчерта той.

Президентът каза, че е необходимо другите европейски страни да поемат своя дял от товара на борбата с тероризма.

След вълната от атентати през 2015 г. Франция увеличи средствата си за отбрана и ще продължи да го прави и през 2017 г. Останалите трябва да направят равностойно усилие, допълни той.

Русия: Пускаме 6 нови фрегати в Черно море до 2020 г.

Докато течеше срещата на НАТО във Варшава Русия обяви, че ще пусне 6 нови фрегати в Черно море до 2020 г.

Три от морските съдове ще постъпят до края на годината в руския черноморски флот, а другите 3 – до 2020 г., предаде БНР.

На фона срещата на върха на НАТО във Варшава екип от чуждестранни медии, работещи в Москва, между които и БНР, посетиха базата в Симферопол, съобщи кореспондентът на медията Николай Кръстев.

Новите попълнения в руския черноморски флот не отстъпват от западните си аналози, обяви командващият на фрегатата "Адмирал Григорович" капитан първи ранг Алексей Величко.

Фрегатата е снабдена с ракетна установка, от която в руския Черноморски флот все още не са се отказали, въпреки развитието на отбранителните технологии. Освен това на борда на военния кораб има и две торпедни отделения, които според командващия са ефективни и могат да бъдат използвани против подводници, както и срещу други военни кораби.

Очаква се след заседанието във Варшава да бъде насрочена нова среща на Съвета НАТО-Русия. На нея ще бъде обсъждана въздушната безопасност над Балтийско море.
Руският президент Владимир Путин вече предупреди, че ако Финландия стане член на НАТО, Москва може да придвижи войските си по-близо до финландската граница.

Генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг увери, че Финландия и Швеция са много важни партньори за НАТО.