Оценката за научната дейност ще се прави по нов начин

Начинът за оценка на научната дейност на университетите, Българската академия на науките, Селскостопанската академия и други научни организации ще бъде променен. Целта е да стане по-прецизен и да използва обективни и измерими данни. Оценката на научната дейност трябва да се използва за определянето на държавното финансиране за изследвания във висшите училища и двете академии.

Проектът за нови правила е публикуван за обществено обсъждане от Министерството на образованието и науката.

В началото на годината министърът на образованието Красимир Вълчев обеща нова методика за определяне на това до колко успешна е дадена научна организация. Изменението беше провокирано от публично недоволство на преподаватели и учени от обявената в края на миналата година оценка за научната дейност през 2016 г. Заради нея Софийският университет дори заплаши да протестира, а мотивът беше, че тя дава грешна представа за постиженията на отделните факултети и институти и поставя на по-предни места звена с по-посредствени реални резултати.

Като основна причина за изкривеното класиране беше посочен начинът на формиране на оценката. Цялата информация по сега действащите критерии се подава от съответните факултети и институти и никой не проверява дали тя е достоверна. Така Факултетът по славянски филологии на Софийския университет например беше след Филологическия факултет на Шуменския университет, а Колежът по туризъм в Благоевград изпревари с 20 места Философския факултет на СУ, зад който само на 0.001 точки беше Факултетът по пожарна безопасност на Академията на МВР.

Според проекта за нова методика информацията за научната дейност ще се събира от Министерството на образованието и науката на базата на независими източници на информация като световните научни бази данни SCOPUS, Web of Science, ERIH. Ще се ползват и данните от световните и европейски патентни регистри, от регистрите за научната дейност в България, на завършилите студенти и докторанти, на академичния състав, на висшите училища, както и на защитените дисертационни трудове и на списъка с хабилитираните лица. Отпада използването на Евростат и Националния статистически институт.

Събраната от министерството информация ще се изпраща до висшите училища, БАН и Селскостопанската академия за проверка. След това ще се дава на комисия, която на базата на данните да направи и самата оценка. За целта ще се ползват и предоставени от научните организации финансово-счетоводни отчети за привлечените средства по национални и международни проекти, както и от частния бизнес.

Както и в момента, комисията, която ще изготвя крайната оценка, ще се назначава от министъра на образованието и ще се състои от председател и 12 експерти. На базата на предоставените данни тя ще дава цифрова оценка по всеки отделен показател на оценката по предварително одобрени формули. Основните показатели ще са научни резултати, резултати по отношение възпроизводството и развитието на академичната общност, обществено и икономическо въздействие на получените научни резултати.

Както и в момента, оценката ще се прави всяка година.