Спорната класация на научната дейност отива на поправителен

Ще има нови правила за оценка на изследователските организации, "карикатурното" подреждане отишло в архива

Спорната класация на научната дейност отива на поправителен

Нов начин за оценяване на дейността на научните организации в България ще търси Министерството на образованието и науката. Това се налага заради слабости в сегашната система, открити след обявяването на класацията на научната дейност за 2016 г. в края на миналата година. Тя разбуни духовете в Софийския университет, който посочи подреждането като един от мотивите за започване на протести след 22 януари.

Спорната оценка вече е "архивирана" и не се намира в съответната секция на сайта на Министерството на образованието и науката. Софийският университет пък се отказа от протестите след обещание за 10 млн. лева и нова сграда за студентите по медицина. Преди седмица ръководството на висшето училище обяви, че основен проблем на класацията е, че е правена и по субективни критерии като информация за научните постижения, дадена от самите университети, факултети и научни институти.

От Министерството на образованието поясниха, че освен това са използвани и данни от световните бази данни Web of Science и Scopus, от Националния статистически институт и от Евростат, базите данни, поддържани от Националния център за информация и документация, от Патентното ведомство, както и международните бази данни за патенти. Въпреки това "точната оценка на постигнатите научни резултати е трудна задача, защото нито една метрика за оценка не е абсолютно точна". Явно самооценката на висшите училища е изиграла сериозна роля при подреждането, тъй като според представителите на Софийския университет при обективни показатели подобни резултати няма как да бъдат постигнати.

Слабости в системата

"Част от висшите училища и научните организации не са подали информация по някои от показателите за оценка или са подали невярна такава, което води до понижение на оценките им, не са оценени или не са включени в класирането", отговориха от образователното министерство на въпроси на Mediapool. От там добавиха, че събирането на данни от научните организации представлява самооценка, като елемент от общата оценка и се прилага и в други страни. "Въпреки това, поради установените разминавания между подадените и верифицирани данни, този подход е отчетен като слабост в системата", смятат още от министерството.

Затова през ноември е сформирана работна група с представители на академичната общност, която трябва да предложи изменение и допълнение на правилника за оценка на научната дейност. "Една от най-важните промени е свързана с използването само на проверими данни от световните наукометрични бази данни, без да се изискват данни от оценяваните организации", пише още в отговорите.

От министерството все пак допълват, че при представената през миналата година оценка са използвани обективни и проверими бази данни, а правилникът за това кой и как прави класацията е бил подложен на обществено обсъждане при приемането му през 2015 г.

Очаква се новата методология за оценка да е приета до края на март, като преди това ще бъде подложена на обществено обсъждане. След това ще се прави нова класация.

С информативен характер

Оценката трябва да помага при определянето на държавната политика за подпомагане и финансиране на научната дейност. Нито обявената вече спорна оценка, нито предстоящата по новите правила, няма да повлияят на разпределянето на държавната субсидия за наука през тази година, става ясно от отговорите на МОН. Данните от тях ще се използват основно за усъвършенстване на методиката за класацията и имали "информативен характер". В понеделник министърът на образованието Красимир Вълчев обаче каза, че новата оценка може да повлияе при разпределението на парите за докторантите още през тази година.

"През настоящата година допълнителните средства за наука ще бъдат насочени към възстановяването и развитието на човешкия потенциал в науката, както и за изпълнение на секторни научни програми, като този процес ще се осъществява на програмно-проектен принцип съгласно Закона за насърчаване на научните изследвания", обясниха от образователното министерство. На този принцип трябваше да се разпределят около 65 млн. лева, но не е ясно дали средствата не са намалели, след като правителството реши да даде извънредни 15 млн. лева на Българската академия на науките, за да спре протестите на учените по време на европредседателството.

В архива

Иначе оценката на научната дейност, която разбуни духовете в Софийския университет, вече не може да бъде намерена в секцията на сайта на образователното министерство, където беше качена първоначално. На въпрос защо е свалена от страницата от ведомството отговориха, че е "архивирана".

Архивираната оценка на научната дейност беше определена от ръководството на Софийския университет като "карикатурна", "срамна", "лъжлива", "смешна", "безумна", "фалшива".

Те дадоха пример как заради сбърканата методика Факултетът по славянски филологии на Софийския университет например бил след Филологическия факултет на Шуменския университет, а Колежът по туризъм в Благоевград изпреварвал с 20 места Философския факултет на СУ, зад който само на 0.001 точки бил Факултетът по пожарна безопасност на Академията на МВР.

В Академичния съвет на университета се чуха и призиви имената на членовете на комисията, правила оценката, да бъдат публично обявени. От образователното министерство казаха за Mediapool, че комисията е избрана през 2016 г., състои се от председател без право на глас, и 12 експерти - "по двама представители от всяка научна област, които са водещи учени и към които са поставени много високи изисквания". Председател е проф. д-р Костадин Костадинов, а членове проф. Лилия Тодорова – Коларова, проф. Валери Стоянов, проф. Матилда Александрова, проф. Гарабед Минасян, проф. Борис Гълъбов, проф. Красимир Тодоров, проф. Николай Витанов, проф. Мая Игнатова, проф. Димитър Джилянов, проф. Йорданка Кузманова, проф. Добрин Свинаров и проф. Дроздстой Стоянов.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?