Първи клас става задължителен за шестгодишните

Тръгването на училище да става задължително на шестгодишна възраст, предвиждат подготвяни от Министерството на образованието и науката (МОН) промени в Закона за Народната просвета. Промяната обаче може да се въведе най-рано от 15 септември 2009 г., стана ясно на кръгла маса в четвъртък за новата структура на средното образование и проекта за нов план за учениците от 8 до 12 клас.

Засега обаче в проекта на учебния план не е фиксиран хорариум и броят на часовете по отделните предмети тепърва предстои да се уточнява.

Под въпрос са и някои основни принципи в документа, тъй като те бяха сериозно оспорени по време на дискусията от представители на учителската и родителската общност.

Новите моменти в средното образование са свързани с чуждоезиковото обучение, външното оценяване и професионалната квалификация.

Учебният план от 8 до 12 клас ще влезе в сила за децата, които в момента са в шести клас, т.е. след две години.

Диагностика и външно оценяване

Децата ще бъдат подлагани на диагностичен тест, още преди да постъпят в първи клас. Зам.-министърът на образованието Кирчо Атанасов обясни, че това се налага, за да може да се установи нивото на владеене на български език на децата, постъпващи в училище. Той бе категоричен, че тестът на входа на първи клас няма за цел да пресява кое дете може да бъде записано в училище и кое не, а по-скоро да се набележат тези, които имат затруднения с българския език, за да може след това да им бъде обърнато специално внимание.

Атанасов съобщи, че всяка година от училище отпадат около 20 000 ученици като основната причина е именно невладеенето на български език, поради което не се усвоява и преподаваният материал. За невладеещите добре български език деца в първи клас се предвижда да изучават предмета в допълнителни четири часапрез седмицата, за да могат да наваксат.

Външно оценяване ще има и след четвърти клас. По думите на Атанасов малките деца не се притеснявали от изпитите, за разлика от зрелостниците. Доказателство за това били изпитите след четвърти клас миналата година, когато децата показали добри резултати. В началото на пети клас ще започва търсенето на талантите на всяко дете.

Следващото външно оценяване е след седми клас, когато е и кандидатстването в гимназии. Този тест ще е основен компонент от бала на детето за приема му в езикова или професионална гимназия. Външно оценяване ще има и след десети клас, когато учениците са на 16 години и по Конституция приключва задължителното образование.

Предвижда се с помощта на държавата учениците, които не желаят да продължат образованието си, да могат да изкарат няколкомесечни курсове за професионална квалификация, за да си намерят работа.

След 12 клас се полагат държавните зрелостни изпити, като в професионалните гимназии ще се държат и държавни изпити по специалните предмети.

Чуждоезиково обучение

Чуждоезиковото обучение в училище започва от втори клас с изучаването на първи западен език, за който децата ще полагат изпит след седми клас, когато се предполага, че трябва да се овладели ниво А2. МОН е разработило няколко варианта за продължаването на езиковото обучение след седми клас. От осми клас започва изучаването на втори западен език.

От министерството обясниха, че например дете, което е учило английски от втори до седми клас, може да запише френски и в края на учебната година трябва да владее и втория език на ниво А2. До 12 клас детето трябва да владее и двата езика на ниво В2. От девети клас има опция да бъде избран и трети език, който до дванадесети клас да бъде овладян на ниво А2. Ведомството обаче е предвидило и вариант, че дете, учило един език от втори до седми клас, записва да учи същия език и в осми клас, като преповтаря достигнатото ниво.

От министерството смятат, че тази опция, макар и икономически неизгодна за държавата, ще бъде използвана. И в момента било масова практика, деца учили един език, след седми клас да продължат да учат него. Преподаватели по чуждоезиково обучение обаче реагираха остро на така предложения вариант и заявиха, че опцията трябва да отпадне.

Даниела Стойчева от Дружеството на преподавателите по немски език заяви, че не може 10 години да се учи един език и то за достигане на ниво В2. Според нея е занижено и нивото на усвояване на език в осми клас. Стойчева заяви, че не може при 540 учебни часа по езика да се овладява ниво А2 и то трябва да бъде вдигнато поне на В1. Тя разкритикува и това, че първият език се учи екстензивно, а вторият интензивно, тъй като според нея така се губи най-удачната възраст за изучаване на езика.

Георги Жечев от Асоциацията на учителите по френски език добави, че вариантът противоречи изцяло на логиката за изучаване не езици и че ниво А2, което по плана на МОН се достига след осми клас, не е достатъчно, за да се преподава и учи на този език през следващите години, каквато е практиката в езиковите гимназии.

От МОН си записаха бележките и допълниха, че вариантите подлежат на още дискусии. В програмата на ведомството се предвижда още всяка гимназия да може да предлага интензивно обучение по чужд език, което да достига в осми клас до 18 часа седмично, както е в езиковите училища, ако има достатъчно преподаватели.

Общообразователните предмети

Новият учебен план от 8 до 12 клас предизвика смут сред преподавателите по общообразователните предмети история, география, физика и химия, които се видяха пренебрегнати в сметките на министерството. Причината е, че в 11 и 12 клас тези предмети не се изучават. Учителите по история се аргументираха, че няма държава в света, където историята да не се учи до края на образованието, тъй като това е формиращ личността предмет.

Според зам.-министър Атанасов обаче нямало пренебрегнати предмети, тъй като ще бъдат покрити държавните образователни стандарти. Той допълни, че освен това въвеждането на задължително избираеми предмети ще дадат възможност на децата да учат история, химия, или каквото друго изберат допълнително.

Остра бе и реакцията на учителите по физика, според които при новия план няма да бъда усвоени основни закони в тази наука. Според тях по този начин България ще остане без инженери, тъй като този тип специалности във висшите училища изискват определено ниво на знания по физика.

Зам.-министър Атанасов уточни, че определянето на хорариума часове по отделните предмети тепърва предстои и ще бъде тема на друга кръгла маса.

Профилиране и професионална квалификация

Специално място в новия учебен план се отделя на профилирането и професоналната квалификация в средното образование. Кирчо Атанасов съобщи, че в 11 и 12 клас започва ориентирането на всички ученици към конкретен профил. "Учениците трябва да се профилират, а не да завършват средно образование въобще", коментира зам.-министърът. Ето защо в последните два класа се отделят по 19 часа седмично за определена професионална квалификация за сметка на общообразователните предмети.

В тези класове ще се изучават още по 3 часа български език и литература, два часа математика, по два часа двата чужди езика, два часа физкултура, един час гражданско образование и един час задължително избираем предмет. Целта е задължително избираемият предмет да бъде единият, с който детето възнамерява да кандидатства, като той може да бъде именно някой от липсващите в последните класове – история, география, химия, физика.

Студенти последен курс стават преподаватели

Въпреки амбициозната програма по чуждоезиково обучение, от МОН признават, че имат сериозен проблем с кадрите. И то точно по чужди езици. В момента има недостиг на около 1000 учители в страната. Ето защо в министерството се обмисля вариант студенти последен курс по филология и информатика да могат да бъдат назначавани за учители.