Президентът излъчи Мариана Карагьозова и Филип Димитров за КС

Президентът Росен Плевнелиев обяви двете си номинации за конституционни съдии – на професора по конституционно право в СУ "Св. Климент Охридски" Мариана Карагьозова-Финкова и бившия премиер Филип Димитров.

Предстои парламентът и съдебната власт да издигнат по един представител от своите квоти, за да бъдат попълнени четирите места в КС на съдии с изтичащи мандати.

Залогът е дали подновеният състав КС ще може да формира мнозинство от независими и компетентни юристи, което няма да обслужва политическата конюнктура и да препъва жизнено важни законодателни реформи, каквато практика допускаше КС в сегашния и предходните си състави.

Може да се каже, че от тази гледна точка двамата номинирани от президента конституционни съдии са част от решението на проблема.

Намерението на държавния глава да издигне Филип Димитров стана известно преди повече месец, макар и неофициално, като по същото време се твърдеше, че другият му фаворит е доц. Кристиан Таков, преподавател по право в Софийския университет, председател на Арбитражния съд към БТТП и член на правния съвет към държавния глава. Доц. Таков е един от най-големите привържениците на съдебната реформа и действащ юрист, докато Филип Димитров, който в миналото е бил адвокат, отдавна не е практикувал правната си професия, но пък се ползва с репутацията на убеден демократ.

Проф. Карагьозова, също член на правния съвет на президента, бе един от конституционалистите, който компетентно и аргументирано защити предложенията на правосъдния министър за промени в основния закон за съдебната власт.

Решението на държавния глава показва, че не се е поддал на натиска да номинира бившия вътрешен министър Веселин Вучков, предложен от "квотата на Цветанов" в ГЕРБ. Както съобщи Mediapool преди дни, парламентарни източници потвърдиха искането на ГЕРБ, подкрепено от премиера Борисов, Вучков да бъде издигнат за член на КС и по този начин да бъде удовлетворен Цветанов, чиито хора досега били изтиквани от възможностите за упражняване на влияние.

Ако толкова държат на Вучков, ГЕРБ биха могли да го издигнат от квотата на парламента, но преди седмица Цветанов изненадващо обяви, че номинират сегашния омбудсман Константин Пенчев, чиято кандидатура за втори мандат на този пост отхвърлиха през юли, за да изберат социалистката Мая Манолова.

Срокът за номиниране на кандидати, от които Народното събрание ще избере бъдещия член на КС, изтича в сряда. Маниерът, по който ГЕРБ обявиха номинацията на Константин Пенчев обаче подсказва, че изборът е предварително спазарен – вероятно по същата схема, по която стана с Манолова.

Номинацията на съдебната власт за КС ще бъде излъчена от общо събрание на съдиите от Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС). Един от най-вероятните кандидати за поста е председателят на Съюза на съдиите в България Борислав Белазелков, който е съдия от ВКС.

Според негласното правило при издигането на кандидат-член на КС от съдебната квота е, че двете върховни съдилища се редуват, а сега е ред тъкмо на ВКС. Както Mediapool писа неотдавна, Белазелков има подкрепата на голяма част от своите колеги във ВКС, но се очаква да има сериозна конкуренция в лицето на съдия Таня Райковска, която упорито бе налагана за шеф на ВКС миналата година.

Тази година изтичат мандатите на четирима членове на КС – на председателя Димитър Токушев, както и на съдиите Красен Стойчев, Пламен Киров и Благовест Пунев.

Държавният глава ще назначи своите представители в Конституционния съд до края на септември 2015 година, допълват от президентството.

В съобщението се посочва, че Мариана Карагьозова-Финкова и Филип Димитров "притежават дългогодишен юридически опит, доказани експерти в областта си, с признат авторитет в България и в чужбина".

В личните мотиви на проф. Карагьозова за номинацията ѝ се казва: "Считам, че познанията ми в областта на конституционното право, и специално относно теорията и практиката на конституционното правосъдие, натрупани през повече от три десетилетия преподавателска, научноизследователска и експертна дейност, могат да бъдат полезни за последователното отстояване авторитета на българския Конституционен съд, като част от семейството на европейските конституционни юрисдикции, явяващи се важен гарант за върховенството на общочовешките и демократични ценности в съвременната конституционна демокрация и конституционна правова държава".

"Поемам отговорността да използвам всички мои познания и опит и да положа всички необходими усилия съпричастността и чувството за дълг да подхранват разума и сърцето ми в служенето на конституционността и за утвърждаването на общественото доверие към Конституционния съд като институция, на която гражданите могат да доверят своите основни права и свободи", допълва тя.

Освен ръководител на Катедра Конституционно право при Юридическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" от 2003 до 2013 г. тя е била координатор по програма ЕРАЗЪМ при ЮФ на СУ от 1999 г. Притежава редица специализации в областта на защитата на човешките права, прилагането на европейските стандарти в публичната администрация, на европейското и американското право в Белгия, Холандия, Великобритания, САЩ, Швейцария, Чехия, Унгария. Провежда и лекционни курсове по Конституционно право, Конституционно правосъдие, Право на Европейския съюз и Европейски конституционализъм в редица специалности на Софийския университет и Нов български университет.

"Заявявам категоричното си желание и в бъдеще да отстоявам принципите на Конституцията, законността и справедливостта и да работя за България като демократична и правова държава. Надявам се, че опитът от близо две десетилетия в съдебните зали, както и този от законотворчеството, от изпълнителната власт и от международната ми дейност, биха ми помогнали да допринеса за успешната работа на Конституционния съд", заявява на свой ред и Филип Димитров.

Освен премиер между 1991 г. и 1992 г., той депутат в 36-о, 37-о и 40-о Народно събрание. Завършил е Юридическия факултет на СУ, след което специализира в "Удроу Уилсън център" във Вашингтон, САЩ (2003 г.), доктор по политология от НБУ. Преподавател е в "Кристофър Нюпорт юнивърсити", Вирджиния, САЩ (2008-2009 г.), в Американския университет в Благоевград (2002-2008 г., 2010 г.), гост-преподавател в Университета на Торонто, Канада (2007 г.).

Димитров е кариерен дипломат, посланик на България в ООН (1997-1998 г.), посланик на България в САЩ (1998-2002 г.) и специален пратеник на Председателя на ОССЕ за Армения и Азербайджан (2004 г.). От 2010 г. до 2014 г. е ръководител на Делегацията на ЕС в Тбилиси, Грузия.