Сделката с Иран за реактора от "Белене" е крачка по-близо до реализация

Борисов преговаря в Техеран и за внос на ирански газ, за транспортен коридор през Армения и Грузия до Европа

Президентът на Ислямска република Иран Хасан Рохани е дал "благословията си" за разговори по българското предложение за продажба на произведеното за АЕЦ "Белене" ядрено оборудване в Иран. Това съобщи премиерът Бойко Борисов, който в понеделник започна двудневното си посещение в Техеран. Според източници на Mediapool преговорите са започнали неотдавна с посещението на иранския енергиен министър в София. Както е известно, България се опитва да намери решение за продажба на двата реактора, поръчани на "Атомстройекспорт" за АЕЦ "Белене", но станали излишни, след като проектът бе пракратен, а арбитражен съд осъди НЕК да плати 550 млн. евро на руснаците.

В Техеран Борисов първо е разговарял по темата с иранския вицепрезидент Есхак Джахангири. В същото време енергийният министър Теменужка Петкова каза след среща с министъра на петрола Бижан Намдар Зангане, че съществените разговори по предложението на България да продаде ядреното оборудване, за да намали загубите си от вложените в проекта средства, ще се състоят във вторник.

Накрая Борисов съобщи след срещата си Рохани, че президентът на Иран е разпоредил на експертите и на Агенцията по ядрена енергия подробно да разгледат във вторник всички аспекти на българското предложение. От наша страна в разговорите ще участват вицепремиерът Томислав Дончев и Теменужка Петкова.

Министър-председателят допълни, че предстоят срещи и с министъра на енергетиката на Русия Александър Новак, за да се излезе от кризата с АЕЦ "Белене", създадена през 2006 г., когато бе проведен търгът за изпълнител на строежа на ядрената централа и бе спечелен от руската "Атомстройекспорт". Без разрешението на "Росатом" ядреното оборудване за АЕЦ "Белене" не може да бъде продадено за друг техен проект, какъвто е този в Иран.

"Поработихме доста по тая тема. Според мен има шансове това да се случи , но да изчакаме да поработят експертите", каза Борисов пред журналисти в Техеран. Според него иранската страна е много добре запозната с темата и иска, ако е изгодно, да участва. Факт е, че на всички нива се даде положителен знак да се работи по този проект, отбеляза Борисов. Той припомни, че 167 хиляди евро трябва ежедневно да бъдат превеждани и по тази причина са организирани разговорите в такъв спешен порядък. Вместо 20 минути говорихме един час и то защото домакините ни искат да работят добре с България. Тя е портата им към Европа, коментира още премиерът.

Според председателя на Българския енергиен форум Иван Хиновски произведеното за АЕЦ "Белене" оборудване може да се внедри в разширението на иранската атомна централа "Бушер". България обаче би загубила много пари от продажбата, коментира Хиновски пред БНР. Според него произведеното за "Белене" оборудване може да се използва в следващите 20 години без проблем.

Сондажите за продажбата на беленското оборудване станат на фона на изявлението на премиера, че други варианти за използването му са продажба на проекта на частен инвеститор или рестарт на ядрената централа. Енергийният експерт Илиян Василев сравни трите обсъждани варианта за "Белене“ с поредицата от фирми "Умирай трудно“.
Залъгалката АЕЦ "Белене"

"Няма смисъл да се залъгваме. АЕЦ "Белене“ не може да стане. Премиерът трябва да говори по-прецизно, защото създава изкуствени и неоправдани очаквания. Не може да има частен проект АЕЦ "Белене“. Това го казвам като човек, който доста време е посветил на този проект", заяви още пред БНР Василев, който работеше преди време за финансовия консултант на проекта "Делойт".

"От всички тези варианти имаме няколко, но не и да възродим АЕЦ "Белене“, защото това вече е лобистка история – някой иска, ако не да направим този проект докрай, защото всички знаят, че не може да стане, то поне още малко време някой да получава някакви комисионни, държавата да изразходва малко още пари по проекта", смята енергийният експерт и бивш посланик на България в Русия.

България в момента е в "добро положение“, тъй като "Росатом“ изпитва трудности да финансира програмата си за строителство на ядрени блокове, които вече е договорил с клиенти, изтъкна Василев, според когото страната ни може да продаде оборудването изгодно, но ще загуби парите, които е дала за проекта на българска земя като например подготовката и лицензирането на площадката.

Вносът на ирански газ става възможен до 3-4 години

До три-четири години ще стане възможен вносът на ирански газ в България през гръцки терминал за регазификация на втечнен природен газ (LNG) и после по междусистемната газова връзка с южната ни съседка. От Техеран е проявен интерес към българските проекти за съвместно изграждане с Гърция на LNG-терминал край Александруполис и интерконектора, а отделно Иран е поканила страната ни да се присъедини към планирания транспортен коридор за превози на стоки и дори природен газ през Армения и Грузия до българското крайбрежие, което се явява отделен газов маршрут.

Това е другият сюжет на първите срещи на представители на българската правителствена делегация в Техеран.

След две седмици експертни разговори за транспортния коридор

Първо премиерът Бойко Борисов съобщи след срещата си с вицепрезидента на Ислямска република Иран Есхак Джахангири, че "дойде изключително интересно предложение България да се включи в нов транспортен коридор: Иран - Армения - Грузия – България".
"Ние и днес сме готови да участваме в този транспортен коридор и затова се разбрахме след две седмици експерти от страните по коридора да дойдат в България, за да обсъдят подробностите", отбеляза премиерът.

По думите му страната ни може да поеме през пристанищата във Варна и Бургас такъв транспортен коридор и по инфраструктурата, която имаме, да се стигне до цяла Европа.

В този коридор влиза не само превоз на товари, на стоки, но и на газ за планирания европейски газов хъб "Балкан" у нас, който също ще бъде тема на срещата на експертите, съобщиха от правителствената информационна служба.

По-късно на среща на Теменужка Петкова с министъра на петрола на Ислямска република Иран Бижан Намдар Зангане са били обсъдени подробно проектите за LNG-терминал край Александруполис и връзката между газовите системи на България и Гърция.

Хипотеза за газ от "Южен Парс" за България

В разговора е станало ясно, че приоритет на Иран е изграждането на експортни терминали за износ на втечнен природен газ в Персийския залив, което да поеме количествата от разработваното в момента със западни енергийни компании находище "Южен Парс". В момента в страната работи завод за втечнен природен газ, произвежда около 18 млн. куб. метра, а максималният му капацитет се очаква да бъде достигнат до четири години. Това означава, че може да изнася количества и за България, още повече че до 2020 г. газовата ни връзка с Гърция би трябвало да е завършена. Плановете на българското правителство са до 3-4 години да е готов и терминалът за втечнен газ край Александруполис.

"Водим разговори с гръцките ни партньори за учредяване на съвместна компания. Очакваме до края на месец октомври да имаме яснота по техническите, финансовите и юридическите аспекти на проекта“, каза още тя за LNG-терминала, чиито технически параметри и оценка на стойността му се правят в момента.

По думите на Зангане чрез тези два проекта България би могла да бъде врата за иранските енергийни ресурси към европейските пазари, подчертавайки че запасите от природен газ на Иран в близост до Персийския залив са едни от най-големите в света.
По-подробно газовите проекти ще бъда обсъдени на предстоящото заседание на смесената комисия в областта на енергетиката, която ще обсъди и възможността за внос на ирански газ по транспортния коридор през Армения и Грузия.

На иранското правителството ще бъде предоставена допълнителна информация за възможностите за изграждане на газоразпределителен център край Варна като европейски проект, който също би могъл да бъде захранван от ирански газ по предложения сега транспортен коридор.

Илиян Василев: Офертата за коридор Техеран предлага и на Гърция и Турция

Енергийният експерт Илиян Василев обаче коментира, че в последните шест месеца, подобни коридори или пътища за транзитиране и износ на газ Иран обсъжда и с Гърция, и с Турция, и с Унгария дори.

"Това, което се обсъжда, са просто едни от хипотезите, които напълно достоверно могат да се разглеждат на политическо равнище, но за да станат нещата реалност, се изисква много повече. Изисква се колективно усилие, споделени интереси. Нито една от тези държави, за които говоря, най-малкото България, може да реализира каквото и да е единствено и само в пряко сътрудничество с Иран", посочи Василев.

Иран е особено перспективен източник на газ, коментира още той. Въпросът е дали при тази конкуренция Техеран ще намери купувачи в региона и дали България ще може да осигури достъп на всички, които желаят да се конкурират за потребителите и тръбите, допълни Василев.

Отпадането на санкциите стимул за отношенията

Друга тема на разговор в Иран е било сътрудничеството в областта на селското стопанство, на транспорта и комуникациите и на туризма, съобщиха от правителствената информационна служба.

Обсъдена е и възможността за съдействие на Иран по отношение на проблема с банковото разплащане. "Аз поех ангажимент към моите колеги, включително на Европейски съвет, да поставим темата", добави Борисов. Превенцията на данъчните и митническите измами пък е обсъдил финансовият министър Владислав Горанов с иранския си колега.

Вицепрезидентът на Иран Есхак Джахангири отбеляза добрите взаимоотношения между двете страни в миналото и спадът, който е отбелязан по време на санкциите. "Надявам се със заявената сериозна политическа воля да бъдат съживени тези отношения", заяви домакинът. По думите му фактът, че в Иран е пристигнала такава делегация от България, включваща и представители на частния сектор, говори за това, че сериозната политическа воля ще премине в изпълнение.

Джахангири отбеляза също, че тема в днешните разговори са били сътрудничеството в сферите на нефта, газа, нефтопреработвателна промишленост, енергийните източници и земеделието, които според Иран са много важни. Заявена бе и готовност да се подпомага частния сектор в двете страни, за да могат да се извършват инвестиции.

Сред темите на разговор е била и борбата за тероризма и екстремизма. "Надявам се с обща световна воля тези терористични групи да бъдат сломени“, подчерта д-р Джахангири.

След двустранните разговори бяха подписани три меморандума за сътрудничество в областта на информационните технологии и съобщенията, в областта на инвестициите и в областта на малките и средни предприятия.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Какво показва отмяната на карантини за VIP- персони в България?