Пак сме във филма "Инвеститор иска АЕЦ "Белене"

Този път е китайски, с руска връзка, реакторът се пуска за продажба наесен

Снимка: БГНЕС

Има проявен нов инвеститорски интерес към строежа на АЕЦ "Белене", обявиха през последните два дни енергийният министър Теменужка Петкова и вицепремиерът Томислав Дончев, но без да дават подробности. По информация на Mediapool разговорите са водени на политическо ниво, не са официализирани, няма и писмо за намерение от въпросния инвеститор в Министерски съвет.

Казаното от министър Петков пред журналисти в парламента в петък идва като продължение на обявеното от премиера намерение да възобнови ядрения проект чрез неговата приватизация. Бойко Борисов лансира тази възможност като един от вариантите за решение на проблема с поръчаното, но неплатено на Русия ядрено оборудване за АЕЦ "Белене", чието изграждане бе прекратено с решение на кабинета и парламента преди четири години.

Темата стана актуална, след като международен арбитраж осъди НЕК да плати 620 млн. евро на руската компания "Атомстройекспорт". Друга възможност е реакторите за "Белене" да се продадат съвместно с Русия на друга държава, например Иран, каквито разговори Борисов проведе в началото на седмицата. Третата е просто да плати за оборудването, което се изключва въобще като вариант от управляващите.

Лансираните сега инвеститор и приватизация на проекта АЕЦ "Белене" силно напомнят на силно коментирани през четирите години варианти..

През есента на 2012 г., месеци след спирането на ядрения проект, се появи "Глобал Пауър Консорциум" като потенциален инвеститор в АЕЦ "Белене". Заради него ГЕРБ беше готова да отвори отново проекта с условия и парични гаранции за изпълнението му, но се оказа, че единият от акционерите в консорциума е глобяван в Италия за опит за манипулиране на борсата чрез разпространяване на невярна информация. След като този "инвеститор" изчезна от хоризонта, в началото на 2013 г. "изгря" друг кандидат-концесионер, който изчезна още преди да бъде разгадана мистерията около него. Шумотевица за навалица от инвеститори за ядрения проект се вдигна и през ноември 2014 г., когато за такива бяха спрягани две европейски и една американска компании, които останаха анонимни. Последно инвеститор за АЕЦ "Белене" се появи през януари 2015 г. Тогава за такъв бе обявен неясен кувейтски консорциум, който бил внесъл оферта директно в Министерския съвет, но така и не се разбра нито кой е той, нито какво предлага. Което повдига сериозно въпроса за критериите, които влагат управляващите в дефиницията инвеститор.

Китайски инвеститор с руснаци зад него?

По неофициална информация на Mediapool разговори за реализация на АЕЦ "Белене" са водени с китайския инвеститор за VІІ блок на АЕЦ "Козлодуй". С фирмата, за която се твърди, че е "Стейт Нюклиър Пауър Технолоджи Корпорейшън" (State Nuclear Power Technology Corporation – SNPTC), но правителството отказва да потвърди, разговорите бяха за реализацията на проекта на "Уестингхаус" АР-1000. Твърди се, че компанията е проявила интерес и към по-напредналия като разрешителни и изработено оборудване – АЕЦ "Белене".

Но като се има предвид, че АЕЦ "Белене" по начало е детерминиран като руски проект и проекция на руски интереси, не е изненадваща информацията, че руската компания "Росатом" (чиято дъщерна фирма е АСЕ), може да се включи с китайския играч. Такава възможност има, китайската компания е в тесни връзки с "Росатом", коментираха пред Mediapool представители на ядрения бизнес у нас.

Преди спирането на проекта "Белене", "Росатом" бе изразила готовност да го финансира и дори бе привлякла като инвеститори в бъдеща проектна компания финландската фирма "Фортум" с опция да вземе от 1 до 25 на сто, а един процент да е за френската "Алтран".

Какви са другите опции пред България след решението на международния арбитраж? Единият вариант е оборудването за "Белене" да бъде продадено на трета страна, което е свързано със съгласието и участието на руската страна.

Друг вариант е активите на АЕЦ "Белене" да се отделят в отделно дружество, което да се приватизира при наличие на интерес, коментира министър Теменужка Петкова пред депутатите.

По думите ѝ правителството има "няколко варианта", които се анализират, сондират с експерти и с Русия и Иран, за да се избере "най-подходящият и най-щадящият за НЕК вариант", който да бъде представен на политическите сили в парламента, за да се вземе общо решение, тъй като нова АЕЦ е завещание за поколения напред.

Реактори и избори

По всичко личи, че ново по-съществено развитие по темата АЕЦ "Белене" ще има след лятната ваканция на НС.

Разглеждането на внесеното от БСП проекторешение за възобновяване строежа на АЕЦ "Белене" ще стане през есента, каза пред Mediapool председателят на енергийната комисия в Народното събрание и бивш енергиен министър от първия кабинет на ГЕРБ Делян Добрев.

Според него обаче предложението на БСП ( прието от премиера Бойко Борисов като протегната ръка в преговорите за продажба на беленските реактори) най-вероятно ще претърпи редакции в контекста на намерението за приватизация на целия проект с оглед покриване на всички разходи на НЕК по реализацията му, а не само сумата от арбитража. Сигурно ще се приеме текст, според който парламентът да даде подкрепата си на правителството при намиране на инвеститор в проекта Министерския съвет да отмени решението си за спиране на АЕЦ "Белене", взето през март 2012 г., коментира депутатът от ГЕРБ. Така ще се спазят и изискванията на Закона за енергетиката, според които, за да започне ядрен строеж у нас, трябва решение на Министерския съвет.

Приоритет ще се даде на продажбата на проекта

Според описания от Добрев план, през лятото ще се работи реално и по трите възможни варианта, но приоритет ще се даде на продажбата на проекта.

По думите му скоро НЕК ще задвижи обособяването на предприятието "Белене" в отделно дружество. През септември то трябва да се даде Агенцията за приватизация и да се обяви търг с начална цена от 1.409 млрд. лв., които досега са вложени от НЕК в злополучния строеж на ядрената централа. Купувачът ще има ангажимент да плати и дължимите на АСЕ 620 млн. евро, както и натрупаните към момента на реализацията на потенциалната сделка ежедневни лихви от 167 хил. евро за забава на уреждането на дълга към руснаците, които се начисляват от 16 юни 2016 г.

Голямото смятане на активи

Предприятието "Белене" в момента е филиал на бюджетна издръжка от НЕК, който бе създаден за реализацията на проекта, но реално няма активи. Всичко направено по АЕЦ "Белене", е в активите и пасивите на НЕК. Отделянето им в предприятие "Белене", което да е самостоятелно търговско дружество, означава в него да се вкара площадката за строеж на централата, лицензирана от Агенцията за ядрено регулиране, техническият проект, който бе на косъм от ободрение пред ядрения регулатор, както и изработеното ядрено оборудване и дори построените край площадката жилищни блокове. Строителното разрешително на АЕЦ "Белене" обаче е изтекло, а относно срока на валидност на ОВОС има спорове, обясни Добрев.

Според него това е най-добрият вариант за покриване на всички разходи на НЕК по проекта, тъй като ще се търси начин да се реализират и двете групи активи на проекта – ядреното оборудване и площадката. Освен това твърдението на БСП, че проектът е жизнеспособен, печеливш и към него има интерес от инвеститори, ще бъде подложено на реален пазарен тест, аргументира се Добрев. При продажба отделно на оборудването и на площадката, която би донесла едва няколко милиона на НЕК, покриването на щетите от проекта ще е много по-малко, казва още той.  

"Ако БСП са прави, трябва да има опашка пред Агенцията за приватизация, за да купят проекта", коментира Добрев. Депутатът не вижда проблем в хипотезата частен финансов инвеститор да вземе ядрения проект.

Опити НЕК да излезе на нула от ядрената авантюра

Ако подобна сделка се осъществи, НЕК ще излезе на нула от тази авантюристична инвестиция и дефицитът ѝ ще намалее с около 4 млрд. лв., смята Добрев.

Така и остава обаче тайна защо същият подход не бе приет от ГЕРБ по време на първия мандат на управлението му, когато бе предлаган многократно и също се твърдеше, че ще има купувачи на проекта. Вместо това тогавашният кабинет на Бойко Борисов прекрати проекта и нещата поеха към арбитражния съд, за да се стигне отново до същото положение като преди четири години.

Има голяма вероятност сегашният опит за приватизация на АЕЦ "Белене" да се провали, което според депутата ще докаже тезата на ГЕРБ, че АЕЦ "Белене" не е икономически обоснован проект.

Така или иначе, яснота по този въпрос ще има едва в началото на 2017 г. и то при положение, че процедурата за приватизация стартира през септември.

Според енергийния експерт Илиян Василев е абсолютна манипулация твърдението, че АЕЦ "Белене" може да се реализира като напълно частен проект. Причината е, че сме твърде малка държава спрямо огромния риск, който би донесла за икономиката потенциална ядрена авария. Затова според него държавата трябва да е основен акционер в бъдеща ядрена централа, а България не може да си позволи финансово това. Василев припомни как аварията в АЕЦ "Фукушима", която е собственост на изцяло частния японски оператор ТЕПКО, е струвала 100 млрд. долара при ядрена застраховка за 3 млрд. долара на оператора. "Останалото поеха данъкоплатците", коментира той пред Mediapool.

Не може държавата да вдигне ръце от проекта

Илиян Василев посочи, че държавата не може да даде ядрения проект на инвеститор, без да има тежки насрещни гаранции за реализацията му и икономически разчети за бъдещите пазари и рентабилността на бъдещата централа. "Ами ако операторът на АЕЦ "Белене" фалира, защото няма пазари, а у нас и в момента мощностите надхвърлят двойно пиковото потребление, какво става?", пита експертът.

"Логиката е - идва синдик, но за държавата остава отговорността за безопасността на ядрената централа. Държавата със свои пари ще трябва да я извежда от експлоатация, да решава проблемите с отработеното ядрено гориво или други ситуации около евентуална невъзможност АЕЦ "Белене" да се издържа като частен проект", коментира Илиян Василев.

Делян Добрев обаче обяснява, че при търг за продажба на ядрения проект ще има много тежки предквалификационни условия към кандидатите и високи банкови гаранции за участие в конкурса.

По-реалните възможности са сделка с Иран или Индия

Правителството продължава да работи и по варианта за продажба на изработеното вече оборудване съвместно с руската страна на държава, която в момента работи по строеж на АЕЦ по същата като беленската технология. Това декларираха както Добрев, така и Петкова.

Предвидената за АЕЦ "Белене" реакторна инсталация е ВВЕР-1000 (В-466Б), води се още като проект АЕЦ-92, който е еволюционен - от поколение две плюс, макар руснаците да го водят трето поколение.

По такъв проект АСЕ работи за изграждането на още два блока на иранската АЕЦ "Бушер", чийто първи реактор бе пуснат през есента на 2011 г. През ноември 2014 г. руската компания сключва ИПС-договор за оборудване "под ключ" (тоест изцяло) на още два енергоблока с възможност за разширяване до четири. На избраната площадка се извършват инженерни проучвания, чиито данни ще се използват за разработване на проектната документация на АЕЦ "Бушер-2" до август 2017 г. според информация на сайта на компанията-майка на АСЕ – "Росатом".

Министър Петкова заяви след посещението в Техеран на правителствената делегация начело с Бойко Борисов, че Иран проявява интерес към реакторите, но експертно въпросът ще бъде обсъден след две седмици на смесена енергийна комисия с Иран в София. Стана ясно още, че Петкова вече е в контакт с руския си колега Александър Новак по уреждане на съгласието на Русия за продажба на реакторите.

В петък пред депутатите тя допълни, че преди два дни от Русия се е върнал директорът на НЕК Петър Илиев, който е разговарял с ръководството на АСЕ. По информация на Mediapool обаче той не е преговарял с тях за препродажбата на реакторите. Предстои също така – но неясно кога, оглед на оборудването. За да влезе то във владение на НЕК и да се плати, трябва да има да има приемно-предавателен протокол от двете страни, който да бъде потвърден от сертифицирана компания за удостоверяване на сделката, обясни Илиян Василев.

Индийската АЕЦ "Куданкулам" се сочи като друга възможност за внедряване на беленските реактори, тъй като неин проектант също е "Росатом" и технологията също е АЕЦ-92. Първият ѝ блок бе пуснат в експлоатация през 2013 г., а вторият само преди дни. Русия и Индия имат рамково споразумение за строеж на още два блока от същия тип на площадката на АЕЦ "Куданкулам", но все още няма подписан договор.

Според Илиян Василев тези две АЕЦ са прекрасна възможност България да минимизира загубите си от авантюрата с ядрения проект като им продаде, макар и на загуба, произведените реактори.

Това, че за Иран все още не е започнала подготовката на техническата документация, дава възможност тя да се изработи така, че да се ползва българското оборудване, посочи Василев. Така разходите на "Росатом" ще са по-ниски, защото ще вземат нашите реактори на по-ниска от реалната им цена – веднъж защото ще са един вид втора ръка, а освен това – защото в цената им не е начислена ескалацията за времето на престоя им на склад в Русия, според решението на арбитражния съд. Освен това ще се съкрати значително срокът за изграждане на новите блокове на АЕЦ "Бушер", което ще е от полза както за Русия, така и за Техеран.

Сходна е ситуацията и за новите блокове на "Куданкулам", а междувременно страната ни може и трябва да започне да преговаря в АСЕ за спиране на начисляването на ежедневната лихва по забавените от НЕК плащания за ядреното оборудване до намиране на крайно решение на проблема с АЕЦ "Белене" – независимо дали ще е възобновяването на проекта или продажбата на реакторите на Иран или Индия, допълва Илиян Василев.

Дали нещо от това ще се случи, предстои да се види. Другият вариант е още дълго АЕЦ "Белене" да е политическа дъвка, която струва прескъпо на държавата.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари