Сблъсък за размера на банковите такси

Идеята на Националната агенция за приходите (НАП), подкрепяна от законодателната власт, всички трудови възнаграждения да се изплащат само по банков път с изключение на фирми в малки населени места, където няма банкови клонове, срещна в понеделник разнопосочните реакции на банкерите, работодателите и потребителите, изказани пред медиите.

От потребителските организации считат, че заплатите се товарят с таксите, които банките събират за теглене на пари от разплащателните сметки и това реално се чувства при малките заплати. Тази теза се поддържа от някои анализатори, според които банковите такси у нас са значително по-високи, отколкото в Европа. Банкери обаче са на противоположното мнение - безкасовото разплащане има много предимства, включително отпускането на безлихвени краткосрочни кредити (овърдрафт), а таксите са едни от най-ниските в Европа.

БСК поиска нулеви такси при банкови операции с парите от заплатите

Според председателя на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев, ако всички заплати или огромната част от тях бъдат превеждани по банков път, кредитните институции ще получат един значителен бизнес, който трябва да се поддържа и развива. Той обаче декларира, че камарата подкрепя по принцип мярката.

Тогава банките трябва да започнат да провеждат съответна политика, каквато е политиката на другите банки в ЕС - никакви разходи по трансфери от разплащателни сметки, което означава нулеви такси, смята той.

Според Божидар Данев това първоначално може да стане с добре обмислени обществени поръчки, включително за обслужване на НАП и за всички данъчни плащания с горен лимит на таксите.

По-силната конкуренция може да свали таксите

По-силната конкуренция между банките и увеличението на обемите могат да доведат до намаляване на таксите, смята членът на УС на Асоциацията на банките в България и директор на "Уникредит Булбанк" Левон Хампарцумян.

Той обаче посочи, че това трябва да бъде икономически обосновано и да не се налага административно.

Според него нищо няма да се промени в дейността на банките, ако всички трудови възнаграждения се превеждат по банков път, защото и в момента големите и повечето средни фирми изплащат заплатите на работниците си по този начин.

Когато добре структурирани фирми превеждат по банков път възнагражденията на своите служители, от банките те получават допълнителни услуги и удобства за клиентите като краткосрочен кредит (овърдрафт) до две-три заплати, по-ниски лихви по потребителски кредити и други.

Според банкера, дори да се въведе задължително плащане на заплатата по банков път, гражданите имат избор между 20-30 банки, които имат интерес да привличат клиенти.

Законодателят може да "подпре" отгоре таксите

Ако се стигне до положително мнение по идеята на НАП за задължителното превеждане на заплатите по банков път, може да се повдигне въпросът за облекчаване на таксите при тегленето на трудовите възнаграждения, смята зам.-председателят на бюджетната комисия Димитър Главчев (ГЕРБ).

"До неотдавна се водеше публична дискусия, че банките са вдигнали много таксите си. Мисля, че сега тази дискусия ще се засили още повече", каза той.

"Ако се приеме безкасовото плащане на заплатите, служителите трябва да получат някакви гаранции, че това няма да утежни личния им бюджет", добави той.

Високите такси компенсират увеличаването на необслужваните кредити

Същевременно проучване на балканската изследователска мрежа Seenews показва, че високите такси за банкови услуги са всъщност средство за компенсиране на увеличаващите се загуби от необслужваните кредити.

Според директора на мрежата Илия Кръстев "банковата печалба е или преполовена, или директно се е превърнала в загуба, като една от основните причини за това е нарастващият брой необслужвани кредити“. Той очаква тази тенденция да продължи и през следващата година.

"Целта на банките е да печелят и те се опитват да компенсират тези необслужвани кредити по най-различни начини“, смята той.

Действително статистиката на БНБ за август показва, че през месеца кредитният портфейл на банките намалява с 293 млн. лв. до 49.6 млрд. лв. , което е спад от 1.57% на годишна основа. Спадат редовно обслужваните кредити с 210 млн. лв. до 32.5 млрд. лв.

За сметка на това лошите и преструктурираните кредити се увеличават през август със 198 млн. лв. и достигат 6.4 млрд. лв. или 16..46% от всички кредити (без овърдрафтите) спрямо 15.94% в края на юли.