Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Теди Москов: Наистина се отказвам от театъра

Моят театър беше силен в свинщината на комунизма, сега това не е нужно

3 коментара
Теди Москов. Снимка: БГНЕС (Архив)
  • Репетиция преди финалния спектакъл "Улицата".

Наистина смятам да се отказвам от театъра и с това представление искам да припомня кой съм бил и после дълго ще замълча. Това каза режисьорът Теди Москов пред журналисти в сряда и допълни, че с последната си работа – по възраждането на култовия си проект "Улицата“ като микс от жива игра и прожекция в зала 1 на НДК, той смята да напомни какво е бил, а после за дълго да замълчи.

"Моят театър беше силен в свинщината на комунизма, показваше къде е свободата, с какво може да се помайтапим, как да си поемем дъх. Театърът, който правех, беше атентати срещу скуката и лишаване от следобедната дрямка на българското изкуство. Сега това вече не е нужно“, заяви той.

"Преди с невероятни комици, артисти и импровизатори разрушавахме всичко онова, в което сега те участват и строят наново. Строят това, което заедно с тях сме разрушавали", каза режисьорът.

"Аз използвам свободата да работя каквото искам и да казвам, каквото мисля. Всичките тези сравнения, че и преди (1989-а) е било същото – не е така. Казват ми – тогава билетчето за транспорт струваше 6 стотинки. Да, ама вицът струваше 5 години. Някои хора си мечтаят за предишното, защото хапваха от общия казан, без да дават нищо“, обясни Теди Москов.

След това в типичния си стил той се извини на прасетата, че е нарекъл комунизма "свинщина“:

"Като казах "свинщината на комунизма", обидих прасетата – то е някаква уродливост, система, която ми е много изненадващо, че още продължава да има привърженици“.

"Сега като падна този комунизъм, аз за каква свобода да говоря“, запита режисьорът.

Москов напомни и че един от последните му спектакли - "Професия лъжец“ също се е занимавал с тъпизмите на комунизма. След това направил нещо по-интелектуално – "Каквато ти ме искаш“ по Пирандело и смятал с него да смени стила си, но се отказал и твърдо решил да приключи с театъра.

Режисьорът сподели, че е уморен и е решил да не прави повече големи постановки, но има намерение да продължава да пише сценарии за екранни продукции: "Вече нямам сили да се занимавам с театър. Театърът е всеки ден да започнеш отначало. Преуморен съм".

Теди Москов добави, че има още един поет ангажимент към Варненския куклен театър за септември – "Пурпурният остров“.

"Не знам въобще дали ще имам сили да го завърша, не съм взел аванс, така че може да се откажа“, обясни той.

На въпрос дали посланията на "Улицата" преди и сега се различават , Теди Москов каза: "Аз послания нямам, като видиш един водопад да пада, какво му е посланието? Не съм мислил за никакви послания. Изкуството няма послание и тази тъпа система да обясняваш на актьора защо казва това изречение, е все едно да обясняваш на цигуларя всяка фраза на Паганини какво е искал да каже с нея, това са глупости. Не ми говорете за послания, посланието е от социализма".

Според Москов в "Улицата" няма проблеми, а се говори за свобода. В спектакъла няма нито отчаяние, нито пък сатира. "Аз се занимавам с хумора на абсурда и радостта от хумора. Има хумор, който предизвиква радост. Друг, който злобничко се подиграва, но моят не е такъв. За мен най-голямото удоволствие, е когато публиката избухне от смях", каза той.

Постановката не се занимава и с безпаричието: "Какви безпаричия, какви глупости? Безпаричието е проблем, който не е на изкуството, а на някакви там сатирични коментари. В моята "Улица" никога не е имало проблеми за безпаричието. Има го проблемът за малкия човек – че във всяка една система не може да се нагоди. Има и малки хора с пари, един от тях се казва Чарли Чаплин. Безпаричието винаги е било двигател, а паричието – успиване. Грехота е да искаш повече от това, от което имаш нужда".

От старата "Улица" му липсват "младостта, ентусиазмът и това, че всички захвърлихме всичко, за да направим нещо, което и за нас, и за публиката беше ново. Също така магията, тръпката на незнанието, това е като първа любовна среща – не знаеш какво е, но се стремиш с цялото си същество".

На сбогуване с театъра режисьорът се извини и на артистите и особено на съпругата си Мая Новоселска, че е изключително преуморен и изпада в яростни изблици: "Не спестявам обидни думи, а за мен обидните думи са повече цветисти, отколкото обидни.“

Двете представления на "Улицата" в Зала 1 на НДК са на 8 и 9 юни, а билетите са продадени.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

3 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. daskal
    #3

    Да, кофти е. Комунизмът се оказа не просто строй, не държавно устройство, не диктатура. Комунизъм сме самите ние като народ. Това уплаши Теди, защото трябваше да продължи да надгражда идеите на "Улицата" в този антинационален план. Да изобличава и осмива собствената ни простотия, вътрешно обусловеното ни робство - любовта към чалгата, далаверата, мързела, хленченето, завистта, патриотарството, страха... А това нямаше да му простят. Не го простиха нито на Христо Ботев, нито на Алеко Константинов, нито на Георги Марков... Такива са те и стават все повече.

  2. анита хегерланд
    #2

    Проблемът на театъра е, че имитира живота. Но това правят и малките деца, играеки "наужким". Да се измисля също е интересно, но само до време: докато е нова идеята, докато има връзка с реалността. Големият театър връща блясъка на емоциите, жизнеността на големите идеали, топлотата на общуването, интелектуалното откривателство, провокацията, която те кара да измениш себе си, вижданията си, живота си. И ако старогръцката трагедия е докосвала зрителите, като ги превръща от наблюдатели в участници в

  3. Marina Koloskova
    #1

    в България една чудесна култура, за разлика от Русия, вижте сами: tomas-morr.livejournal.com/301939.html

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.