За енергийния регулатор и някои по(пу)литически реалности

Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) в понеделник очаквано отложи вземането на решения относно отнемането на лицензите на електроснабдителните дружества. Поводът е формален – появили се някакви нови факти - и макар да е логичен, е само едно доказателство, че комисията умело постави не само себе си в задънена улица с недообмислено и немотивирано стартиране на процедурите под явно политическо влияние.

Серията от действия във връзка с лицензиите е само част от случващото се. Заедно с икономически необоснованото намаляване цената на електроенергията на няколко пъти, последните предложени изменения на Закона за енергетиката относно  крайните потребители и др., тези действия показват активно задълбочаваща се хаотичност в енергийния сектор. В същото време много скороможе да станат необратими последствията от порочни практики в енергетиката, намерили трайно място в България в последните 5-6 години.  

В обществен план, явно и политиците от всички партии, и институциите са ангажирани повече с “търсенето на виновния“, отколкото с предлагане на конкретни и систематизирани отговори на въпроса какво да се прави.  Оттук до политическия кич и юридическата импотентност разстоянието е много малко.

В последните години  енергийният сектор страда от страшна болест –

липсата на елементарна прозрачност,

водеща след себе си серия от същностни нарушения и проблеми.

Усещането за липса на реална представа какво точно се случва, а и какво предстои в енергийния сектор се затвърждава с всеки изминал ден, тъй като упорито не се дават отговори на многото същностни въпроси в публичното пространство, поставяни от медии, от експерти, че дори и от членове на парламентарната комисия по енергетика.

Вярно е, че управляващите сега и ДКЕВР в настоящия ѝ състав трябва да реагират и заради действия или бездействия, за които не са отговорни, и че пред тях да заложени от преди това много и съществени препятствия. Въпросът обаче е свързан с възможно сгромолясване на енергийната система, което определено е извън сферата на политическите закачки. Затова и не е оправдано темата за цялостното състояние на енергийния сектор в последните три седмици непрекъснато да се измества от въпроса за едни много спорни 350 милиона лева, претендирани от „Националната електрическа компания” (НЕК), представени като че ли от тях зависи съдбата на държавата.

Към това следва да се добави и наложилото се през годините и набиващото се на очи  словесно изземване на компетенции с цел внушаване на конкретни тези в публичното пространство и свързани с тях решения. Народни представители и ръководни фигури от изпълнителната власт редовно обясняваха как съответното правителство намалява цената на тока, а това е извън правомощията и на правителството, и на Народното събрание (рязка промяна в това отношение има само в последните две-три седмици, когато изведнъж всички си спомниха колко независима е ДКЕВР) и т.н. и т.н.

Без съмнение, такъв тип действия водят и до съществено инвестиционно объркване.

Към това безспорно следва да добавим и 

абсолютната мъгла относно възлови назначения в енергетиката.

Вече предложих на уебсайта на съответното ведомство задължително да бъдат поставяни дипломите (заедно с техните приложения), свидетелствата за съдимост и подробна професионална биография на всички, които имат отношение към управлението на енергийния сектор, в т.ч. членовете на политическите кабинети и управляващите дружествата с преобладаващо държавно участие.

Това е необходимо, защото примерите за безпринципни назначения – за съжаление, не само в енергетиката - могат да бъдат доста.

ДКЕВР би трябвало да е стожерът на пазарното развитие на енергийния сектор, чието реализиране е универсален приоритет. През годините обаче видяхме многобройни смени на председатели и членове на комисията, някои от които особено ексцентрични (да си припомним поверяването на регулатора на жена, на която май не намериха дипломата за висше образование).

Сегашният председател Боян Боев също беше обект на светкавично и явно предварително подготвяно назначаване, макар че както стажът, така и конкретният му професионален опит да  показват ясно, че на този изключително отговорен пост се поставя фигура, от която се очаква да следва политика, формулирана другаде. Подходът перфектно се върза с прокламираната от политици преди това теза, че не само няма да има увеличение на цената на тока, но и че е възможно новото ѝ намаляване. Което и стана факт само дни след назначаването на Боев. В подхода се вписаха и обявените от министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев и съответно мълниеносно реализирани стъпки за отнемане на лицензите на електроснабдителните дружества.

Така на практика  завърши продължителен, но важен етап от

пълното обезличаване и подчиняване на ДКЕВР от изпълнителната власт.

За избор на членовете на регулатора от парламента, при това с квалифицирано мнозинство, се говори отдавна, но това безспорно ще лиши изпълнителната власт и политическата класа от възможността да вземат решения вместо комисията и да ги налага формално чрез нея. Ето защо е повече от ясно, че ако такъв подход въобще се възприеме, това ще стане след известно политическо и административно налудуване в контекста на статуквото.

А проведеното на 2 април т.г. заседание на парламентарната комисия по енергетика още веднъж показа, че независимостта и експертизата на ДКЕВР до голяма степен са в областта на пожеланията. Стенограмата на заседанието ясно показва, че нито представителите на ДКЕВР, нито на НЕК бяха подготвени да представят обективно основни факти около ситуацията с електроснабдителните дружества. Така, дори виртуозното ръководство на заседанието от страна на нейния председател Рамадан Аталай не можа да прикрие усещането за неподготвеност и за предрешено и съгласувано поведение между ДКЕВР и НЕК – макар че по закон комисията следва да има неутрална позиция спрямо НЕК. Няма да обсъждам и дали беше редно те да се явяват заедно на такова заседание, въпреки че темата заслужава внимание предвид обективността на по-нататъшните стъпки.

Оттук нататък изглежда, че

вече няма никакво значение какво решение ще вземе ДКЕВР

за лицензите на електроснабдителните дружества.

За съжаление, ДКЕВР в този ѝ състав успя за кратко време напълно да демонстрира не само липсата на независимост, но и обезличаването си,  като се превръща в институция със затихващо професионално доверие през призмата на спазване на закона и като диригент на енергийния пазар. При това тази констатация не се отнася само за казуса с отнемането на лицензии на електроснабдителните дружества, а с възприемането на комисията като гарант за пазарното развитие на енергийния сектор въобще. В тази връзка могат да бъдат посочени редица други примери:

·         Едно от обществените обсъждания по намаляване цената на тока беше организирано скорострелно на 27 декември 2013 в пика на коледните и новогодишни отпуски (в този период, между другото, бяха извършени и серия от назначения в енергетиката). А от процедурна гледна точка такъв подход създава усещане за имитация с цел изпълнение на формални задължения на базата на предрешено извън ДКЕВР администриране;

·          Българската стопанска камара – и въобще бизнесът - реагира ясно против административно-държавната намеса в търговски взаимоотношения по повод случая с електроснабдителните дружества и техните лицензии;

·         Газоразпределителните компании от Българската асоциация за природен газ отказаха да присъстват на общественото обсъждане за промяна на цените за разпределение и снабдяване в края на март т.г. поради съмнение за нагласеност и предрешеност и др.

Не на последно място идва и острата реакция на Европейската комисия от 4 април т.г., която по повод лицензите на електроснабдителните дружества открито призова както ДКЕВР да се придържа към закона, така и правителството да зачита независимостта на комисията.

Така обезличаването на регулатора вече има не само национални, а и международни измерения и въобще не е случаен  неприятният факт, че правителството се визира наравно с ДКЕВР в казуса.

Затова оттук нататък  ДКЕВР май ще трябва активно да се концентрира и върху все по-важната задача за изготвянето на крисизен PRподход.  Такъв тепърва ще ѝ е много нужен както у нас, така и извън страната.

В същото време с лекота политиците продължават

непрекъснато да се заиграват с цената на тока и защитата на потребителите -

чувствителни теми, които касаят всички и във вихъра на популизма са тактически удобни по всяко време.

Съзнателно поддържана от страна на политиците заблуда е, че енергийният сектор може да се развива на базата и на социални, и на икономически принципи. Не говоря само за социалното подпомагане, което обикновено се асоциира с енергетиката. Социалната политика през призмата на енергийния сектор има много по-широки измерения, които са свързани не само с целеви помощи за енергийно бедните, но и с редица други фактори – гарантиране на енергоснабдяването и неговото развитие с механизми от компетенциите на държавата, защита на собствеността с цел повишаване на енергийната сигурност и др.

На дневен ред отново е внесената от народни представители промяната на Закона за енергетиката с особено важен и същностен акцент - защита на потребителите. Този законопроект беше по-рано обект на  специално организираната среща в рамките на форума "Прозрачна енергетика“ през м.ноември 2013. Още тогава представители на енергийния бизнес, на Българската стопанска камара, на организации на потребителите и др. с утвърден експертен потенциал в областта на енергетиката изразиха своята позиция за недостатъчна юридическа и икономическа мотивираност на законопроекта, който, ако се приемеше в предложения му вид, само щеше да създаде допълнителни проблеми. За съжаление, независимо от изричните покани, нито един депутат от близо 50 (петдесет), през които законопроектът формално беше минал, не се яви тогава за участие в дискусията, а и не прати свой представител.

И сега законопроектът се появява отново – и отново с принципни недостатъци, свързани както със съществени несъответствия със Закона за нормативните актове, така и с липса на пазарна логика. Дано Народното събрание прояви разум при окончателното произнасяне по законопроекта.

На фона на всички тези обстоятелства, непрекъснатото повтаряне за откритост от всички управляващи поставя рязко въпроса:

Състояха ли се въобще сериозни дискусии по принципни енергийни въпроси и какви?

Примерите могат да бъдат много – така референдумът за АЕЦ „Белене“ беше повече на емоционалната, отколкото на икономическата платформа (затова и поддръжниците, и противниците на проекта излязоха „победители“). В областта на въгледобива подходът на правителствено ниво от 1990 г. насам е функция основно на активното поведение на миньорите, и то по конкретни поводи. В областта на ВЕИ (и не само) страната явно стана  заложник на пасивно поведение при изготвяне на европейското законодателство, което след това обаче трябва да безусловно да прилага и др. А развитието на битовата газификация и въобще стимулиране на потреблението на природен газ не само е далече – много далече - от необходимата му подкрепа, а се забелязват тенденции в обратна посока.

Така, въпросите, изискващи ясни отговори, без съмнение стават все повече и повече– като се започне от причините за често сериозната липса на компетентност, унищожаването на административния капацитет и др., и се стигне до най-възловия въпрос -  къде са дори елементарните, но ясни икономически обосновки при вземането на важни решения от държавните институции в областта на енергетиката, които са в състояние да обединят обществото – та нали често става дума за решения с последици за десетки години напред?

Освен обсъждането на стратегически въпроси обаче е наложително и разглеждането на краткосрочни мерки. В тази връзка неотдавна бяха направени

няколко предложения,

чиято конкретика (под формата на тригодишен план 16/16, за който вече беше писано в медиите) е развита  и формално представена в края на 2013 г. на Министерството на икономиката и енергетиката.

Тези предложения, приети с консенсус от изготвилите ги,се базираха на сериозна аналитична дейност от страна на група експерти, приизползване на конкретни данни за състоянието насектора. Те отчитат и същостни препоръки на Европейската комисия и намеждународни финансови институции в някои направления.

Досега от министерството беше изразена официална позиция само по две от тези предложения – беше посочено несъгласие с тези за създаването на министерство на енергетиката и за закриване на "Българския енергиен холдинг”. По останалите не ми е известно  министерството да е изразило своята позиция.

В заключение, отново повтарям предложението си за спешното организиране на партийно неоцветена обществена дискусия относно проблемите на енергийния сектор с отчитане на съществуващите реалии в България преди провеждането ѝ да стане наложително по принуда.

* Авторът по професия е юрист, а в енергетиката работи от 1992 г., когато оглавява правния отдел тогавашния Комитет по енергетика. От 1996 до 1998 г. работи в дирекция "Инвестиции" в Секретариата на Енергийната харта в Брюксел. Една година отговаря за евроинтеграцията в тогавашната Държавна агенция по енергетика и енергийни ресурси, след което става член на сформираната Държавна комисия за енергийно регулиране. През 2001 г. влиза в политическия кабинет на министъра на енергетиката Милко Ковачев като главен секретар на ведомството.