Ти си това, което четеш

Закон за образа на врага

Иван Брегов, ИПИ | 14:09 | 09 февруари 2018 | 3 коментара

През седмицата четирима депутати от ДПС проявиха дълбока загриженост за регулацията на медиите в България. Грижата им достигна законодателна висота и е насочена към следното:

  • Разпространителите на вестници и списания ще са длъжни да уведомяват Министерство на културата кой е действителният им собственик,

  • Собствениците и доставчиците на медийни услуги също се задължават да обявят кой е действителният им собственик, както и информация за всяко получено финансиране през изминалата година.

Накъсо казано може би се цели да е ясно кой е издател, кой - разпространител. И на пръв прочит всичко е точно!

При втори прочит на законопроекта точността в ума на четящия започва да се разсейва и той започва да си мисли, че авторите на законопроекта са хора, които или не познават езика, или правото, или и двете.

Повод за тези съмнения ни дава следното – дефиниция за употребеното в законопроекта "лице, разпространяващо и/или продаващо печатни издания" няма. Няма и препратка към друг закон, който да казва какво са имали предвид законотворците. Но пък остава задължението да се декларират действителният собственик и броят обекти за разпространение. Така излиза, че всички - от кварталните бакалии, продаващи освен всичко друго и вестници, през бензиностанциите до будките по спирките, са разпространители на печатни издания и ще трябва да декларират собствениците си и обектите си. Като цяло в държавата ще настане една масова декларативна дейност.

Вторият спорен по замисъл и съдържание текст е този за задължението Министерството на културата да уведомява Комисията за защита на конкуренцията, когато "лице използва в търговската си дейност повече от една трета от всички декларирани обекти за продажба на дребно на печатни издания в страната". И тук всичко е точно освен това, че не е ясно кое е това "лице" – разпространителят, издателят или собственикът на вестници и списания. Така, ако един гражданин е собственик на три магазина за хранителни стоки в Каспичан и в един от тях продава вестници и списания, то неизбежно след като е декларирал това обстоятелство в Министерството на културата (МК), от МК ще уведомят и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Какво и как ще прави КЗК не е ясно, но явно ще се превърне в колекторска фирма на уведомления.

Съвсем по същия начин стоят нещата и по въпроса с финансирането – за предложилите изменението на закона под "финансиране" се разбира не само средства и имущество, но и всичко, "независимо от използваната правната форма". В този текст съдържанието отново не е ясно, но може би се цели "осветляване" (или пък уязвяване?) на медии, получили безвъзмездно финансиране по проекти или дарения. Поне това се разбира от мотивите: "да се сведе до минимум възможността за манипулиране на общественото мнение от медии, съществуващи не заради приходите от дейността си, а благодарение на безвъзмездно корпоративно или чуждестранно финансиране."

Отвъд комичното, след като си поошетат изказа, законотворците явно вървят по Путиново-Орбановия уклон – да си говорим за медии-агенти, както и да убием всяка свободна медия, която не е корпоративно зависима (прост пример е ПРАС-ПРЕС).

Предвид факта, че от вносителите предлагат техните текстове да станат част от действащия Закон за задължителното депозиране на печатни и други произведения, чиято цел е да бъдат съхранени тези издания като национално културно наследство, си представяме как след години читател в Народната библиотека чете "Шок! Бомба! Само тук! Зловещо: 22-годишна русенка взе жилище под наем, отвори гардероба и се вцепени от ужас". Медийната среда има нужда от друг тип регулация, която да я отърве от шока и бомбата...

Какво остава незабелязано

Отвъд нелепите текстове на законопроекта обаче повод за тревога има.

Макар и скрита зад словесна недодяланост, целта е да бъдат подложени на проверки и заклеймяване всички издатели и разпространители на печатни издания, освен тези, близки до властта. Така с лека ръка ще се даде възможност за репресиране на разпространители на вестници и списания, които не се харесват на някого. А получилите безвъзмездно финансиране медии да бъдат заклеймявани от медийните бухалки като чуждестранни агенти и врагове на народа. И ако погледнем какво се случваше в 43-то и действащото 44-то Народно събрание подобен тип законодателстване съвсем не е чуждо на депутатите. Оттогава насам част от законите служат за разчистване на сметки с враговете на модела КОЙ в редица сфери – от съдебната власт, през неправителствените организации до медиите и партиите. Освен това носят и друг белег – на посредствена законодателна техника.

През 2016 г. бе приет текст в Закона за съдебната власт (чл. 30, ал. 2 т. 19), който задължава Висшия съдебен съвет да поддържа регистър на всички проекти, изпълнявани от професионалните организации на магистратите. Текстът страда от същата законодателна некадърност, като в първоначалния си вариант дори предлагаше държавата пряко да конфискува средствата на тези организации. Негови вносители са част от днешните т.нар. Патриоти, но бе приет под ехидното задоволство на ГЕРБ, ДПС и БСП. При приемането му дори бе дадена почивка в Правна комисия, защото депутатите изпитваха огромна трудност да съставят смислено изречение.

През юли 2017 г. отново в Закона за съдебната власт ГЕРБ предложиха забрана за чуждестранно финансиране на неправителствените организации на съдии и прокурори, а след (по неофициална информация) среща на един високопоставен партиен кадър в едно посолство текстът бе оттеглен.

И с настоящото усилие сме изправени пред пореден опит за справяне с независимия дух и свободното слово, но и този проект е тест – колко и какво от нашето общество е живо и може да понесе.

Още от Анализи и Коментари