10 държави влизат в Европейския съюз през 2004 г.

"Днес е исторически ден за Европа и за света". Така датският премиер Андерс Фог Расмусен обяви заключителното споразумение, постигнато вчера вечерта на срещата на върха в Копенхаген.

На 1 май 2004 г. Европейският съюз ще се стои от 25 страни, като към настоящите 15 ще се присъединят Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Литва, Латвия, Малта, Полша, Словакия и Словения. Тъй като споразумение за обединение на Кипър не беше постигнато, фактически член на Евросъюза ще бъде само гръцката част от острова.

В Копенхаген Европейският съюз потвърди, че Турция остава кандидат, като Брюксел обеща да започне преговорите след края на 2004 г., ако дотогава Анкара е постигнала политическите критерии за членство.

В заключителната декларация от срещата за България и Румъния е казано, че ЕС "си поставя за цел да приветства България и Румъния като нови страни-членки през 2007 г." В сравнение с досегашната формула, че ще "подкрепя усилията" на двете страни, това е ясен ангажимент на Евросъюза. В Копенхаген беше потвърдено още, че принципите за преговори и присъединяване на България и Румъния няма да се променят в сравнение с тези на първите 10, както и че всяка страна ще бъде оценявана индивидуално. Приемането на България и Румъния в ЕС през 2007 г. е обвързано с успешното продължаване на реформите в двете страни.

1 май 2004 г. Евросъюзът ще има 25 члена

"Днес затворихме една от най-кървавите и най-мрачни глави в европейската история. Днес отворихме нова глава", каза видимо развълнувания датски премиер Андерс Фог Расмусен в кратко слово, преди "семейната снимка" на лидерите на 15-те страни членки от ЕС и колегите им от 10-те кандидатки. Преди това датското председателство обяви, че официално са приключили преговорите за разширяване на Евросъюза от 15 на 25 членове.

В заключителната декларация от срещата в Копенхаген се отбелязва, че ЕС е преминал през един исторически и безпрецедентен етап в процеса на обединение с приключването на преговорите за присъединяване на Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Литва, Латвия, Малта, Полша, Словакия и Словения.

Това най-голямото разширяване в историята на европейската интеграция. Според графика договорът за присъединяването на новите членки трябва да бъде подписан през април 2003 г. в Атина. Това ще стане по време на гръцкото председателство на ЕС. След това документът трябва да бъде ратифициран от всички национални парламенти. Очаква се десетте държави да станат пълноправни членки на ЕС от 1 май 2004 г.

Вчера 15-те от Евросъюза одобриха пакет финансови помощи в размер на 40,4 милиарда евро за новите страни в периода 2004-2006 г.

Полша, Чехия и Унгария последни приеха финансовите условия за присъединяването си след нови отстъпки от страна на Съюза.

Трудните преговори между датското председателство и полската делегация, водена от премиера Лешек Милер, продължиха повече от 11 часа и приключиха с компромис около 20 часа снощи /българско време/.

Полша получава общо помощ в размер от 1,5 милиарда евро за периода 2004-2006 г. в рамките на споразумението с ЕС. Към тях вчера екипът на Милер договори допълнително 108 милиона евро, за да засили контрола по източните си граници, които ще станат външни за ЕС през 2004 г. Освен това в резултат на пазарлъците в последните часове беше постигнато споразумението през първата година след присъединяването полските фермери да получават 55 процента от преките субсидии, давани на селските стопани от 15-те. Този процент ще нарасне на 60 през 2005 и на 65 през 2006 г. Това е значително повече от първоначалното предложение на Европейската комисия, която планираше селскостопанските субсидии за новите членки да са 25 процента от тези за сегашните членки, като сумите се изравнят след 10 години.

Допълните пари за полските фермерите обаче ще са за сметка на отказа на страната от увеличаване на структурните фондове за регионално развитие. Друга придобивка е увеличаването на квотите за продажба на мляко от 7 милиона тона на 8,5 милиона тона. Освен това Полша запазва за известен период 7-процентния данък добавена стойност в строителството.

Само гръцката част на Кипър влиза в ЕС през 2004 г.

Споразумението за Кипър, който е една от 10-те държави, които ще се присъединят към ЕС през 2004 г., обаче ще важи само за гръцката част от острова. Въпреки усилията на ООН гръцката и турската общност не успяха да постигнат споразумение за обединение на острова, за общите институции на управлението и за териториите, които ще останат под контрола на двете общности.

В заключителната декларация от срещата в Копенхаген се казва, че поради невъзможността да бъде преодоляно 28-годишното разделение, ЕС се споразумя да приеме гръцката международно призната половина на острова. Вратата остава отворена и за турската част, ако бъде постигнато обединение. ЕС се надява, че преговорите за пълно решаване на кипърския проблем ще приключат до 28 февруари 2003 г. въз основа на предложенията на генералния секретар на ООН.

ЕС потвърди необратимостта на европерспективата за Турция

В Копенхаген ЕС потвърди необратимостта на европерспективата за Турция, но отложи решението за започване на преговори с Анкара за след 2004 г. Въпреки настояванията на турската делегация, която искаше да получи дата за започване на преговорите преди 1 май 2004 г., 15-те решиха, че през декември 2004 г. ЕС ще направи преглед на постигнато по политическите критерии за членство.

Ако през декември 2004 г. Европейският съвет реши въз основа на доклад и препоръка от Комисията, че Турция отговаря на политическите критерии от Копенхаген, Европейският съюз ще започне незабавно преговори за присъединяване. Това се казва в раздела на заключителната декларация, посветен на Турция. Освен това там се потвърждава, че Турция е кандидатка за членство и тя е приканена да продължи енергично процеса на реформите.

Формулата за Турция е близо до предложението на Франция и Германия, което те постигнаха в навечерието на срещата в Копенхаген. Френският президент Жак Ширак и германският канцлер Герхард Шрьодер съгласуваха позиция, ЕС да предложи начало на преговори на Анкара в средата на 2005 г., ако доклад на ЕК в края на 2004 г. установи, че Турция е изпълнила условията за начало на преговорите.

Записаното в заключителните документи на срещата в Копенхаген е дори малко по-неблагоприятно, тъй като 2005 г. не е спомената. Според турски представители добавянето на фразата "да започнат незабавно преговори" в заключенията от Европейския съвет е много важно.

Лидерът на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието Реджеп Тайип Ердоган заяви, че решението на Европейския съвет да преразгледа през декември 2004 г. напредъка, постигнат от Анкара, е успех за страната му.

Ердоган, който в близките месеци вероятно ще поеме и премиерския пост на Турция, обаче отново изрази съжаление, че Европейският съюз води политика на двоен стандарт.

"Смятаме, че тази политика на двойни стандарти, водена от ЕС, не отговаря на съвременните ценности", каза Ердоган пред журналисти след края на Европейския съвет. "Въпреки всичко обаче отношенията между Турция и Европейския съюз се изясниха и бяха поставени в добър коловоз", добави той.

Турският премиер Абдуллах Гюл също разкритикува решението на ЕС за даване на условна дата за преговори на Турция след преценка през декември 2004 г. и обвини френския президент Жак Ширак, че е обърнал ЕС срещу Анкара.

В следобедните часове вчера телевизионните камери показаха красноречив епизод от среща между Ширак, Шрьодер и Гюл. Широко усмихнатият германски канцлер взе ръката на навъсения турски премиер и започна енергично да я разтърсва пред камерите и под светлината на бляскащите фотосветкавици. Стискайки здраво десницата на Гюл, канцлерът изведнъж се обърна и издърпа и ръката на Ширак, като така се получи тройно ръкостискане. Обективите уловиха явното нежелание на турския премиер да стисне ръката на френския президент.

Въпреки тези официални жестове анонимен турски дипломат, цитиран от АФП, коментира вчера, че решението за Турция все пак не е негативно. Дипломатът посочил, че с него процесът на присъединяване на Турция влиза в необратима фаза.

ЕС и НАТО дадоха зелена светлина пред евроармията

Европейският съюз постигна вчера и много важното споразумение с НАТО за използване на ефективите на Алианса от бъдещите европейски сили за бързо реагиране. Външните министри на страните от ЕС се договориха преди това с Турция, която като член на НАТО има право на вето, да даде достъп на ЕС до военното планиране и бойните способности на Алианса.

В заключителната декларация от Копенхаген Европейският съвет приветства споразумението между ЕС и НАТО. ЕС потвърди желанието си да поеме възможно най-скоро военната мисия в Македония и изрази готовност да замени ЕсФОР в Босна.

В късните часове вчера НАТО одобри споразумение за сътрудничество и постоянни контакти с ЕС. Както се посочва в комюнике на организацията, това дава на ЕС "незабавен достъп" до средствата за планиране и логистика на алианса.

Посланиците на 19-те страни-членки на НАТО заседаваха цял ден, за да проучат условията на споразумението. Съветът на НАТО взе серия решения с цел да се установи тясно и прозрачно сътрудничество с ЕС, заяви генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън.

Сключването на подобно споразумение дълго време бе блокирано от традиционните противоречия между Гърция и Турция.

То ще позволи на съюзниците и партньорите на НАТО да използват възможностите на отбранителната организация за мироподдържащи мисии и регулиране на кризи. Установяването на постоянни отношения ЕС - НАТО ще даде възможност на Петнадесетте да осъществят първата си обща мироподдържаща мисия, предвидена в Македония.

Споразумението НАТО - ЕС ще позволи Брюксел да стартира и Общата си политика в сигурността и отбраната.

От споразумението НАТО - ЕС са изключени кандидатките за членство в ЕС Малта и Кипър, които нямат споразумения за партньорство с НАТО.