134 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия

На 6-ти септември празнуваме 134 години от Съединението на България. През есента на 1885 г. страната ни защитава правото си да върне в границите си земята, която ѝ принадлежи.

Денят на Съединението е една от най-паметните дати в българската история. С този акт и успешната му защита българите постигат първия етап от националното си обединение и ревизия на Берлинския договор.

Берлинският конгрес от 1878 г. разделя Санстефанска България на три - Княжество България, Източна Румелия, която остава автономна в пределите на Турция, а Беломорието и Македония са върнати в пределите на Турската империя.


Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи.

През 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжество България с Източна Румелия. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите "Съединение".

През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението, въпреки силната народна воля, начинанието е било обречено на неуспех.

На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.

Два дни по-късно Александър Батенберг с манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.

Въпреки съпротивата на Русия и лично на император Александър III, Съединението получава дипломатическо и международно признание. Това става чрез т.нар. Топханенски акт на 24 март 1886 г. Спогодбата е подготвена от българския политик и дипломат Илия Цанов (Илия ефенди) и негов екип.

С подписването на договора България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия.

Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до обявяването на независимостта на България през 1908 г., е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.

През февруари 1998 г. денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание.

Тържествата

Днес в цялата страна този паметен в българската история ден ще бъде почетен с редица събития.

Тържествата започнаха още в четвъртък в град Съединение, където беше направена традиционната възстановкa на събитията от 1885 г.

В София бяха положени венци пред музея-костници на Александър І Батенберг.

Кулминацията на празника е довечера в Пловдив, където 6 септември е и ден на града. Тържествената церемония ще бъде на площад "Съединение", на която президентът Румен Радев ще произнесе слово.


През деня гражданите могат да посетят Историческия музей в Пловдив, където има постоянна експозиция "Съединението на България от 1885 г.". Сградата на музея е строена за парламент на Източна Румелия и е завършена месец след Съединението.

Изложбата показва печатите на тайните организации, работили за обединението на разпокъсана България след Берлинския конгрес. Има печат с надпис "таен българо-македонски комитет", печати на Захари Стоянов и на временното управление на областта.

За 13-та година родолюбиви българи, участници в комитет "Родолюбие" пък ще пресъздадат паметните събития от 1885 г. Те ще покажат автентични костюми и оръжия.

Броят на желаещите да участват във възстановката се увеличава всяка година. Тази година ще се включат над 100 души, като по-голямата част от тях са млади хора.

Споделяне

Още от България