18-20% от заетите българи са “работещи бедни”

Относителният дял на работещите бедни в България е около 18-20 процента от заетите в страната или около 550 000 души, сочат данни на Института за социални и синдикални изследвания на синдиката КНСБ. Цифрите бяха представени в сряда от директора на института Любен Томев, съобщи БТА.

Изчисленията са направени на базата на 130 лв. абсолютен праг на бедност на човек от домакинство.

Отраслите, където има най-много бедни работещи у нас, са селско и горско стопанство, текстил и облекло, кожухарство, обработка на дървен материал, преработвателна промишленост, хотели и ресторантьорство.

Според КНСБ, ръстът на производителността на труда в България изпреварва с 42 процента увеличението на заплатите. Заместник председателят на Българската стопанска камара Дикран Тебеян обаче разкритикува тази теза на синдиката и посочи, че след 2000 г. тенденцията е обърната и производителността расте по-бавно от доходите.

Според Тебеян има косвени показатели, че бедните у нас не са толкова много. Като такива той посочи увеличенията на количествата смет, употребата на горива и пътуванията зад граница.

Като мерки за преодоляване на проблема с работещите бедни от КНСБ предлагат намаляване на осигурителната тежест за работещите чрез прехвърлянето ѝ към работодателите или държавата, както и увеличаване на работните заплати.

Според Тебеян може да се помисли за обвързване на минималната работна заплата с линията на бедност, като най-ниското възнаграждение надхвърля два пъти прага за бедност. По тази схема, при сегашния праг на бедност от 102 лв. на човек, минималната заплата трябва да е около 200 лв. В момента тя е 150 лв. Зам.шефът на БСК допълни, че увеличението на заплатата трябва задължително да бъде свързано със стимулиране на работодателите.