20 аргумента против минималната работна заплата

През седмицата стана ясно, че министърът на труда и социалната политика ще настоява при преговорите с Международния валутен фонд (МВФ) за повишаване на минималната работна заплата през 2005 г. от 120 на 150 лв. За тази цел експерти от министерството подготвиха 20 аргумента в подкрепа на това искане. Тук ще представим алтернативна позиция срещу минималната работна заплата като приблизително спазваме последователността на посочените от МТСП аргументи.

1. Нейното равнище и в момента е твърде високо

Тя трябва да бъде изцяло премахната. Наличието на такъв минимум представлява пречка пред свободното договаряне на трудовите отношения между работодател и работник. Когато са поставени подобни ограничения, това води до изкривяване на информацията, която се предава чрез цената на труда, тъй като информационните сигнали за цени под минималната няма как да бъдат предадени на бизнеса и съответно да се отразят в търсенето и предлагането на труд.

2. Минималната заплата пречи на свободното функциониране на пазара на труда

Ако тя се премахне, ще влезем в ЕС с по-гъвкав пазар на труда.

3. МРЗ е само лост за влияние на социалното министерство

Минималната работна заплата е единственият лост на МТСП да влияе върху минималните доходи и премахването ѝ ще го лиши от такава дискреционна власт. За хората с ниски или нулеви доходи са предвидени много социални програми като брой и разновидност, които са достатъчен инструмент за влияние.

4. Гарантираното месечно възнаграждение не трябва да има социални функции

Когато работодател наема работник, той сравнява пределния разход и пределната полза от него. Социалното значение тук е, че той може да наеме работника и да му даде възможност да генерира доход, но над определено равнище на МРЗ това няма да стане. Тогава, вместо държавата да осигурява някаква добавка до приетия социален минимум, тя трябва да го предоставя изцяло.

5. Скокът на минималната заплата създава риск от по-голяма безработица

Когато нараства пределният разход за един работник, а пределните приходи от него остават постоянни или спадат, тогава работодателят просто ще наеме по-малко на брой работници и така заетостта ще бъде по-малка в сравнение със ситуацията, при която няма такова ограничение пред работната заплата.

6. Едно от малкото предимства на труда в България е ниската му цена

Когато заплатата расте по-бързо от производителността на труда, конкурентоспособността намалява и това води до по-малко чуждестранни инвестиции, съответно по-малко работни места и по-нисък жизнен стандарт.

7. Разумно е обвързването на заплатата с производителността

Поради посочената като шести аргумент причина, единственото разумно нещо е да се обвърже заплатата с производителността на труда, т.е. когато производителността на труда не нараства няма да се павишава и минималната работна заплата.

8. Повишената МРЗ ще се отрази зле на бюджета

В държавния сектор делът на минималната заплата е малък, но въпреки това нейното увеличение ще доведе до допълнителни разходи за бюджета. Тези пари са иззети от частния сектор, където биха могли да бъдат използвани много по-ефективно и да добавят повече стойност. Следователно така ще се генерира по-голяма загуба за обществото

9. Разходите на работодателя за труд ще нараснат

Увеличаването на минималната работна заплата с 30 лв. ще доведе до нарастване разходите за труд на работодателя с около 40 лв. Тоест има негативен ефект на мултиплициране от увеличаването на МРЗ.

10. Удар върху инвестициите

По-ниските разходи за труд са един от основните фактори, които привличат инвеститори поради факта, че инфраструктурата, защитата на правата на собственост, регулациите, работата с администрацията и останалите показатели, от които зависят инвестициите, по-скоро въздействат в противоположна посока.

11. Ефект върху конкурентноспособността на България

Държавата ни се конкурира с всички страни за привличане на инвестиции, тъй като степента на международна интеграция постоянно се повишава. Следователно условията за бизнес тук, сред които са и наличието и размерът на МЗР, трябва да се сравняват не само с тези в ЕС, а в останалите страни по света.

12. Повишението на минималната заплата ще доведе до спад в производството

Повишената МРЗ ще струва на бюджета "само 20 млн. лв.", но разходите за бизнеса ще са много по-големи. При една подобна мярка трябва да се разглежда целият ефект от нея, а не само отражението и върху бюджета. Този ефект включва анализ-разходи ползи от приемането или изменението на дадена регулация, които убедително да докажат, че ползите общо за работниците, бизнеса и бюджета превишават разходите за тях. Подобна мярка обаче, която ще изкриви в още по-голяма степен процеса на договаряне между работодател и работник, ще допринесе за повишаване на общата загуба за обществото във вид на по-ниска заетост и по-малко произведени стоки и услуги и следователно по-ниски доходи и стандарт на живот, особено за хората с ниски заплати, които би трябвало да са облагодетелствани от такива действия.

13. От реалната икономика се изземат средства

Поради посочените по-горе аргументи от реалната икономика ще се изземат повече средства, което вероятно ще допринесе за загуба на производителни работни места. Разбира се, правителството би могло да се опита да компенсира тази загуба като създаде още повече неефективни работни места в държавния сектор.

14. Натрупват се изискванията към бизнеса

Според изчисленията на МТСП тези средства ще са в размер на 68 млн. лв., което никак не е малко като се вземе предвид, че това са разходи от промяната само на една регулация. Те не са разход само за бизнеса, но и за работниците, тъй като в крайна сметка те трябва да изработят тези пари, за да получат след това възнаграждение. Във връзка с присъединяването на България към ЕС обаче, се налага промяната на стари или приемането на нови регулации, които още повече натоварват бизнеса. В такъв случай необоснованата от икономическа гледна точка промяна в регулации, които не са свързани с ЕС, става още по-вредно, тъй като се получава ефект на натрупване на изисквания, които се изпълняват все по-трудно и при все по-големи разходи.

15. Повишаването на МРЗ няма да реши проблема с незаетите работни места

При положение, че работодателите са преценили, че могат да заплатят за определен труд по-ниска сума от 150 лв. на месец, те не могат да си променят оценката поради промяната на някакво изискване от държавата. Съответното работно място няма да бъде заето, а просто ще бъде закрито, но това не е решението на проблема, а всъщност създава още по-сериозен такъв.

16. Сивата икономика ще се увеличи

Част от работниците и работодателите ще предпочетат да продължат своите взаимоотношения при заплата по-ниска от минималната и това се отнася най-вече за досегашните заплати между 120 и 150 лв.

17. Минималната заплата оставя млади и инвалиди без работа

МРЗ е особено вредна за работниците с ниска производителност, младите хора, които започват да работят, за някои хора с увреждания - тоест за най-уязвимите социални групи. Такива хора много трудно биха били наети на работа, с новия размер на МРЗ това става още по-трудно. По този начин те не могат да натрупат опит или да придобият умения, които да им послужат за да повишат производителността на труда си и да станат по-конкурентни на пазара на труда.

18. Припокриват се осигурителните прагове

Минималните осигурителни прагове до голяма степен се припокриват като резултат с МРЗ, тъй като в много фирми те се приемат като минимум на възнаграждението, и това е още една причина МЗР да бъде премахната.

19. Удар върху по-високо платените работници

Промяната в МЗР няма да повлияе позитивно на хората с по-висока заплата от 150 лв., а - напротив - дори е възможно при нарастване на разходите на работодателите за по-нископлатените работници да се намали броят на предлаганите по-високоплатени работни места.

20. Принизяване на хората, вземащи сега по 150 лв.

Работниците, които получават заплата от 150 лв. вече ще получават минималната работна заплата и това може да им подейства дестимулиращо, тъй като оценката за труда им ще изглежда за тях по-ниска.

Като заключение от посочените аргументи ще кажем, че единственото разумно решение за минималната работна заплата е тя да бъде премахната напълно, поради значителните негативни ефекти, които причинява върху цялата икономика и по-конкретно върху пазара на труда.